Умен, с дар слово и напълно имунизиран към всички трикове и глупости на либералното медийно статукво - Джей Ди Ванс показва ясно бъдещето на консервативното движение, което нараства и се превръща в същинско цунами, готово да залее западната сфера. Медиите и неправителственият сектор дълги години осигуряваха удобство и гарантирана власт на левите и либерални режими в Европа и САЩ, но има и страничен ефект - раждането на хора като Ванс, които цял живот са били свидетели на мръсните им тактики и днес ги отбиват с лекота и финес.
Това беше повече от очевидно по време на дебата между републиканеца Ванс и другия кандидат за вицепрезидент - Тим Уолц.
Уолц не се справи въобще зле и дори беше убедителен, успешно представяйки своя образ на приятелски настроения чичко с леката усмивка. Но Ванс го отвя с феноменално представяне, което трябва да се изучава от всеки, желаещ да се научи на ораторство. Разумен, но твърд, представяше ясни и точни решения и неговата идея как да се достигне до тях. Припомням, че това е човекът в САЩ, осъзнал за катастрофалния ефект на техните инициативи като финансиране на прайдове. Той е начело на опит да се прекратят всякакви такива дейности и американската външна политика да се върне към принципа да не се мешат в културата на другите държави. Това е достатъчно да покаже колко разумен и прагматичен човек е Ванс.
По едно време модераторите, отчаяни как той очевидно печели, започнаха да правят опити да го фактчекват - въпреки предварително разбиране да няма такова нещо по време на дебата. Отчаянието ги накара да нарушат споразумението, но това не попречи на Ванс и той с лекота отби тяхната атака, което ги принуди да заглушат микрофона му. Ясен признак, че признават поражението си и нямат друг избор, освен да преминат към цензура.
Дори с тези тактики, общото мнение остана, че Ванс спечели убедително. С това той показва и какъв политически феномен е. От самото начало имаше масово разочарование от избора на Тръмп за вице, като се очакваше да е по-популярна и позната фигура. Полека-лека Ванс спечели на своя страна републиканците, демонстрирайки именно тази способност да отбива всички атаки на левите, които отчаяно се опитаха да го представят като странен и неприятен индивид. След вчерашния дебат той не просто е любимец, а започна да печели и много неутрални хора. От непознат, до харесван, до любим на своята партия и продължава с това да става харесван и от чуждите.
Може да звучи като някакъв уникат, но всъщност Ванс е просто пример за новото поколение и бездната, която се отвори между левите и десните. Ляво-либералните се радваха на безкраен медиен комфорт десетилетия и благодарение на гарантираната си власт си позволиха да изключват всеки, който не им е удобен, дори да е умен. Те отказаха меритокрацията, според която най-умният е и най-квалифициран да води. Така при тях не се издигат умни и адекватни хора, а само най-лоялните и най-шумните, както и тези с талант да нападат противника. Междувременно консервативните, бидейки под постоянно нападение и критика, задължително трябваше да подбират най-умните и да се учат, за да преодолеят тези атаки.
Медийният комфорт също така успа левите и не ги приготви за реалностите на социалните мрежи, където хората имат право да изказват мнения и не се предава информацията от журналисти, които обслужват статуквото. Междувременно десните трябваше да стават все по-креативни и по-силни, за да оцелеят. Този медиен комфорт и власт създадоха и другата разлика, че ляво-либералните са агресивни, невъзпитани и арогантни, тъй-като няма кой да ги критикува. А десните са цивилизовани, спокойни и внимателни, тъй-като всяка грешка носи пълна цензура. Не, Ванс въобще не е уникален случай, а съвсем нормално развитие на културата. Това се вижда много ясно в САЩ, където новото поколение републиканци като него или Вивек Рамасвами са до един видимо по-кадърни, умни и силни от противниците си.
Именно културата движи политиката, а не обратното. След десетилетия пълна власт на левите и либерални идеи в Запада, сега махалото се връща и новото поколение е твърдо в консервативното поле. Предстои да се разпадне напълно идеята, че либералите и левите са интелектуалци, възпитани и кадърни и ще има бетониране на властта на консервативното, дясно движение с едно цяло поколение.
Таман навреме - защото Западът трудно ще преживее още едно поколение от прогресивните идеи, които вече са го поставили на колене.