Преди точно 60 години в кината нахлува първият филм за литературния герой на Иън Флеминг Джеймс Бонд. Заглавието е “Доктор Но”, актьорът е Шон Конъри, а успехът - легендарен. Така започва една от най-дългите и влиятелни кино поредици, покорили колективното въображение на милиони и оставили траен отпечатък в културния пейзаж. Днес бъдещето на агент 007 е неясно, но за истинските си ценители той винаги ще остане “шпионинът-любовник с разрешително да убива, в служба на Нейно величество”.
Кралицата вече я няма, а същата съдба може би очаква и Джеймс Бонд. Образът вероятно ще остане като бранд, но съдържанието ще бъде радикално трансформирано. “Духът на времето” и бесовете на прогресизма изискват драстични джендър и етнически намеси в персонажа, които рано или късно трябва да превърнат агент 007 в “полово флуидна чернокожа транссексуална активистка за социална справедливост”.
Това би било твърде жалко. Но славното минало на Бонд остава. Екранният образ препраща към величавите дни на шпионското кино и творческото наследство на Алфред Хичкок, Карол Рийд, Мартин Рит, Кари Грант, Ричард Бъртън и Шон Конъри. Жанрът, осмислян от някои анализатори и като поджанр на трилър и екшън киното, е световен принос на Британската култура след Втората световна война. Вдъхновени от книгите на писатели като Иън Флеминг, Джон льо Каре и от мистериозната аура около Британските тайни служби, режисьори и сценаристи от Острова създават устойчива екранна традиция.
Геополитическият контекст на Студената война предлага тонове градивен материал за направата на огромно количество шпионски филми. През 1959-а година Алфред Хичкок разгръща обсесията си по държавни тайни, заговори на високо ниво и сгрешени самоличности в шедьовъра “Север-северозапад” с Кари Грант в ролята на елегантен рекламен агент, който се набърква в грандиозен шпионски конфликт. Филмът е бясно препускане с убийствен ритъм, революционен екшън, разкошен хумор и впечатляващ мащаб. “Север-северозапад” полага основите на секси-шпионското кино, което се превръща в запазена марка на поредицата за Бонд, започнала в началото на следващото десетилетие с “Д-р Но”. Много анализатори дори смятат шедьовъра на Хичкок за първия “неофициален” Бонд-филм, който извежда основните теми и естетически решения на 007 без да има нищо общо с образа, създаден от автора и джентълмен с минало на разузнавател Иън Флеминг.
Шейсетте години принадлежат на Шон Конъри и неговия Бонд. Със своята страст по екзотични авантюри с божествени жени, той търси опасността, спасява света и предпочита своя водка мартини коктейл “разклатен, не разбъркан”. Бонд става олицетворение на идеалите за стил, класа, бързина и британски аристократизъм.
Шест пъти Шон Конъри играе Бонд. През 1969-а продуцентите експериментират с модела Джордж Лейзънби, който е Бонд за първи и за единствен път във филма “В служба на Нейно величество”. Конъри се завръща през 1971-ва в “Диамантите са вечни”.
Две години по-късно ролята поема Роджър Мур. Той играе агент 007 рекордните седем пъти. През 1987-а Тимъти Далтън се пробва да бъде убедителен Бонд в “Живи светлини” и продължава през преломната 1989-а с “Разрешително да убива”. През 1995-а се появява “Златното око” с Пиърс Броснън, който често е сочен като втория най-добър Бонд след Шон Конъри.
След него идва радикално различен актьор - русият и грубоват Даниъл Крейг. Но поне е бял мъж с британски произход. Нещо, което вече не е сигурно след като и той се сбогува с персонажа след “Смъртта може да почака” - последният засега филм за агент 007.
Бъдещето на Бонд е обвито в мъглата на политическата коректност и фетиша към малцинствени идентичности. Натискът за “друг подход” към персонажа е огромен. Ще видим дали и този образ ще претърпи “операция” по смяна на пола или произхода. Но миналото на 007 си остава златно.
Имаше силно сексуално напрежение в “Златното око”
Забавлявах се много с моята героиня Ксения Онатоп в “Златното око”. Тя беше едновременно злодей и момиче на Бонд. Редувахме физически конфронтации с моменти, заредени с еротизъм. Много сексуално напрежение имаше в “Златното око”. Цялата концепция за Ксения Онатоп беше да излъчва едновременно секс и заплаха. Мисля, че тя е едно от най-запомнящите се Бонд-момичета.
Фамке Янсен, актриса
Бях силна и женствена до него
Лично аз нямам оплаквания от стереотипа на красива жена до добре изглеждащ британски шпионин. Беше ми твърде интересно да бъда в образа на Бонд-гърл в “Спектър на утехата”. Не смятам, че навсякъде трябва да виждаме сексизъм. Момичето на Бонд може да бъде силна и независима жена, но в същото време чаровна и чувствена. Добре е да се комбинират противоположни качества. Искам момичетата на Бонд да бъдат едновременно силни и женствени.
Олга Куриленко, актриса
Опознах един по-човечен шпионин
Всички филми за 007 с Даниъл Крейг предложиха нова перспектива към героя. Жените вече не са просто някакви обекти, които чакат да бъдат спасени или свалени. Самият Бонд е различен. Даниъл изгради образ с дълбочина, който не е перфектен. Много различен и променен 007. Аз опознах един по-емоционален и човечен шпионин. И отново влюбен след трагичната афера с Веспър в “Казино Роял”.
Леа Сейду, актриса
Разкошните момичета на 007
За 60 години десетките момичета на Бонд се превърнаха в културни икони, техните дрехи вдъхновяваха цели колекции и личния стайлинг на милиони дами по света. От белите бикини на Урсула Андрес в ролята на Хъни Райдър, през изключителния интелект на Онър Блекман като Пуси Галор, до неповторимото излъчване на младата Ким Бейсингър в образа на Домино и еротичната енергия на Фамке Янсен като Ксения Онатоп – момичетата на Бонд оформят една секси екранна вселена.