Джеймс Милнър е един от най-емблематичните футболисти на днешния „Ливърпул“. Английски воин на „Анфийлд“. Един от хората, върху които живее надеждата за първи път „Ливърпул“ да стане шампион в историята на Висшата лига.
Милнър не е само футболист. Той е и голям човек, който от шест години се е отдал на благотворителни каузи. И намира другар в лицето на Стилиян Петров, с който играха рамо до рамо в „Астън Вила“.
Милнър вече е опитвал шампионското шампанско в английския футбол. Халфът е един от играчите на „Манчестър Сити“, донесли първа титла за тима след 44 години. Големият футболист даде ексклузивно интервю за „Труд“.
- Здравейте, мистър Милнър! Кога решихте да организирате благотворителния мач в Глазгоу заедно със Стилиян Петров?
- От шест години участвам непрекъснато в благотворителни събития. Правим мачове, вечери. Преди няколко години говорихме със Стилиян за тази възможност. Предложението дойде от него. Само трябваше да изберем подходящото време. Всичко се получи и най-вече стана много добър мач. Постигнахме главната цел да се съберат пари за благотворителност.
- Нашите зрители вече видяха кадри от прекрасната благотворителна вечеря. Как решихте преди шест години да се занимавате с благородната кауза?
- Животът на футболистите не е лесен. Ние сме популярни и смятам, че е редно да помогнем на хората, които се нуждаят. Тези, които не могат сами да се справят. Като футболисти за нас е по-лесно да го направим за разлика от много други хора.
- Знаете ли на колко деца сте помогнали досега?
- Представлявам няколко различни благотворителни организации. За шест години сме събрали повече от 600 000 паунда от различни събития. Парите отиват за различни каузи. Целта е да се помага на възможно най-много хора.
- Вие играхте заедно със Стилиян. Как приехте новината, че е болен от левкемия?
- Мисля, че ми изпратиха съобщение или някой ми каза по телефона. Беше ужасно. Веднага се опитах да се свържа с него. Исках да разбера какво се случва. Той се нуждаеше от цялата ни подкрепа. Всички бяхме заедно със семейството му в тези трудни за него моменти.
- Какво си говорихте с другите футболисти на „Астън Вила“? Как му помогнахте в тези тежки времена?
- Най-важни бяха роднините му. И особено невероятната му съпруга Паулина. Тя му даде най-добрата възможна подкрепа. Всички сме благодарни на лекарите и медицинския щаб, който се грижи за него. Стан е невероятно силен човек и успя да се пребори. Като негови приятели и съотборници сме се старали да му помагаме, с каквото е било необходимо. А сега ето – той помага на хора, които се нуждаят. С подобни мачове събираме пари за тях. Правим всичко, каквото можем.
- Познавате лично Стилиян много добре. Какъв човек е той?
- Един велик човек. Преди да се разболее, беше и великолепен футболист. Като човек винаги помагаше на младите играчи. Един фантастичен професионалист. Правеше всичко по правилния начин. Мнозина са тези, които са го гледали и са се учили. Болестта не го промени. Сега се опитва да помогне на колкото е възможно повече хора. Стан има опита как човек може да се пребори с тази болест. Може да даде най-добрите съвети на болните в момента. И съм сигурен, че мнозина са тези, които ще успеят благодарение на него.
- Кои бяха най-добрите му качества като футболист?
- Умението да борави с топката. Стан винаги работеше много здраво, тренираше повече от другите. Но най-много впечатляваха качествата, когато топката е в краката му. Когато я ритнеше, беше великолепно да се наблюдава. Имаше много добро око за гола. Можеше да улучи вратата от централната линия, така и вкара веднъж. Фантастичен футболист беше.
- Кои са другите българи, които познавате лично или сте играл срещу тях?
- На първо място е Христо Стоичков. Първото световно първенство, което помня, е от 1994 година. Той се справяше толкова добре. Тогава всички следяхме какво прави Стоичков и България. Като младо английско момче не знаех много за вашата страна. Гледах и на следващите първенства как се представяше България, защото тогава харесвахме много вашия отбор.
- Във Висшата лига сте играл срещу други българи като Димитър Бербатов и Мартин Петров
- Бербатов беше изключителен футболист. Играл съм срещу него, още когато беше в „Тотнъм“. Притежаваше невероятни технически качества. Играта изглеждаше много лесна, когато топката е в него. Беше приятно да се наблюдава. Голям футболист.
- Вие сте вторият най-млад футболист, дебютирал във Висшата лига - още на 16 години в „Лийдс“. Как се случи?
- Много бързо стана всичко. Уейн Руни вкара дебютно няколко месеца, преди аз да започна да играя. Стремях се да вкарам и да бия рекорда му. Да, много рано започнах. Рядко се случва това в днешния футбол.
- Вашият ментор и треньор в „Нюкасъл“ беше големият сър Боби Робсън. Какъв човек и специалист беше той?
- Невероятен човек и треньор. За съжаление ни напусна, но аз не спирам да си спомням за него. Когато ме взе в „Нюкасъл“, той ми даде страшно много увереност. За младо момче като мен това бе изключително важно. Беше великолепно време да работя с него и той е от хората, които ме изградиха като футболист.
- Има ли подобни личности в днешния футбол, в който парите имат все по-голямо значение?
- Днешните треньори са напълно различни. Стилът е коренно променен. Времето на по-възрастните треньори отминава. На сцената излизат млади хора с напълно нови идеи.
- Вие играхте заедно със Стилиян в едни хубави времена за „Астън Вила“. Защо този велик клуб сега е във втория ешалон?
- Тъжно ми е от този факт. Както и вие казахте, това е велик футболен клуб. Има също невероятни фенове. Случилото се с „Астън Вила“ е доказателство колко трудно първенство е Висшата лига. А още по-трудно е, когато изпаднеш, да успееш веднага да се завърнеш. Ето, че „Астън Вила“ не успя. Конкуренцията в английското първенство е убийствена.
- Подобно нещо се случи с още два велики клуба, през които сте минали - „Лийдс“ и „Нюкасъл“. „Свраките“ сега са в елита, но изпадаха. А „Лийдс“ не може години да се върне. Какво се случва с такива традиционни клубове?
- Както вече казах, Висшата лига е прекалено конкурентна. Започнеш ли лошо сезона, много е вероятно да изпаднеш. И още по-трудно е да се върнеш. Напрежението във Висшата лига е голямо, но не по-малко напечено и в Чемпиъншип. Там на практика всеки иска да влезе в елита. А най-трудно е, когато си бил във Висшата лига и изпаднеш.
- Играхте най-дълго в „Манчестър Сити“. Какво е да разбиеш този клуб с 6:1 на „Олд Трафорд“?
- Уникално е да спечелиш дербито. По принцип чувството да гостуваш на „Олд Трафорд“ срещу „Манчестър Юнайтед“ е специално. А да победиш с такъв резултат – имахме възможно най-добрия ден. Играхме фантастично тази вечер.
- Вие сте един от хората, които спечелихте титлата с „Манчестър Сити“ след 44-годишно чакане в клуба. Какво е усещането да си шампион на Англия?
- Невероятно. А особено и по начина, който стана. Станахме шампиони в последния мач за сезона.
- Срещу „Куинс Парк Рейнджърс“.
- Да, точно срещу този съперник. Ако имаше филм с този сценарий, феновете никога не биха повярвали, че това е по истински случай. Вкарахме два гола в последните три минути на сезона, което беше страхотно. Извървяхме пътя от голямата мъка до невероятната радост. Велико.
- Нямате много голове за „Сити“, но сте се разписвал срещу „Ливърпул“, „Арсенал“. Съдба ли е да бележите в големите мачове?
- Вероятно е трябвало да имам повече голове в кариерата ми. Но най-важното е било отборът да побеждава. Иначе е изключително приятно да се разпишеш в големия мач. Това е едно от най-специалните усещания за професионалния футболист. А в големите дербита често само един гол има решаващото значение.
- Как решихте да отидете в „Ливърпул“, който е един от най-великите клубове в Англия?
- Решението беше много трудно, защото се чувствах щастлив в „Манчестър Сити“. Сигурен съм, че ако бях останал, също щях да съм доволен. Но в крайна сметка реших да отида в „Ливърпул“, един наистина велик футболен клуб. Бяхме близо до спечелване на няколко трофея и ми е мъчно, че загубихме два финала в европейските турнири. Но отборът се развива положително и се надявам, че скоро ще успеем да постигнем това, което ни убягна.
- В момента „Ливърпул“ е един от най-атрактивно играещите отбори в света. Какво промени Юрген Клоп в английския, а и в световния футбол?
- Мисля, че хората се наслаждават на нашия стил. Имаме фантастични играчи, пресираме много, създаваме положения. Вкарваме голове, правим красиви комбинации. Това се харесва на хората. В последните шест месеца подобрихме доста и защитата си, което е много важно. Все по-често не допускаме голове в мачове, а в атака сме наистина много опасни.
- През месец май загубихте финала в Шампионската лига от „Реал“ (Мадрид) в Киев. Как виждате шансовете на „Ливърпул“ да отиде в Мадрид за следващия финал догодина?
- Да, бяхме толкова близо до трофея. Ще направим всичко възможно отново да стигнем до този мач. „Ливърпул“ участва в много тежки турнири – Висшата лига, Шампионската лига, Купата на Англия. Много ни се иска да спечелим. Пътят е доста дълъг. Вече знаем колко трудно е да стигнеш до финал в Шампионската лига и имаме опит.
- Защо доминацията на испанските отбори е толкова голяма в европейските турнири?
- Вярно е това. „Севиля“ спечели три пъти поред Лига Европа, „Реал“ успя три пъти поред в Шампионската лига. Имат прекалено голям опит. Но ето, че нашият „Ливърпул“ стигна до финала и игра силно. Може би другият път няма испанците да спечелят.
- Вие сте една от големите звезди във Висшата лига в момента. Не мислите ли, че има прекалено много чужденци в отборите? Треньорите също са чужденци.
- Трудно ми е да отговоря. Мисля, че най-важното е да се намери баланса, за да искаш да си успешен клуб. Няма значение в Англия или Испания. Когато при нас идват чуждестранни футболисти, те са го заслужили с качествата си. И ние трябва не само да ги приемем и да се научим от техния опит, който те носят със себе си.
- Хареса ли ви световното първенство в Русия и представянето на Англия?
- Фантастично беше! Великолепно представяне. Трябва да сме горди и трябва да надграждаме върху това, което постигнахме. На мондиала в Русия имахме много млади футболисти в английския тим, които тепърва ще трупат опит. В следващите първенства се надявам да се представим още по-добре.
- Не ви ли е мъчно, че не играхте на световното в Русия? Защо решихте да се откажете от националния отбор преди две години?
- На последните турнири не играх много. И затова прецених, че доста дълго време съм национал на Англия и това е идеалният момент да кажа „Край“. Концентрирах се върху моя клуб и дадох възможност на младите да се изявят. За щастие в Русия се видя, че решението ми е било правилно. Играха млади футболисти и се представиха чудесно.
- Имате ли планове за времето, когато окончателно ще се откажете от футбола?
- Вероятно ще стана треньор или може би ще потегля към друга позиция във футбола. Да ви призная смятам, че би било срамно да се занимавам с нещо друго.
- Стилиян Петров вече почти завърши треньорските курсове. Мислите ли, че може да стане толкова добър треньор, колкото бе добър като футболист?
- Мисля, че да. За младите футболисти той беше пример, когато бе на терена. Неговият професионализъм се виждаше навсякъде по терена. Смятам, че един ден ще бъде и много добър треньор.
- Съгласен ли сте с големите пари, които се дават на трансферния пазар в момента?
- Така е в момента. Не можем да контролираме пазара.
- „Ливърпул“ е един от най-популярните клубове и в България. Феновете му нямат търпение отборът да стане шампион. Мислите ли, че тимът наистина може да ликува с титлата този сезон?
- Всички искаме да успеем. Знаем, че ще бъде много трудно. Все още сезонът е в своето начало. Тепърва ще вървим един дълъг, много дълъг път. Но всички мечтаем за тази титла. И дано да я вземем в най-близко бъдеще.