Легендарната актриса Джесика Ланг е в България, но не за снимките на филм или сериал, а за да покаже собствените си фотографии в рамките на платформата “Майстори на фотографията”. В София екранната богиня представя близо 120 свои черно-бели произведения, високо оценени от световните светила в областта. Тя обаче винаги ще остане в публичното въображение и като една от най-разкошните актриси за последния половин век.
Прочутата кино и театрална изпълнителка е носителка на две награди “Оскар”, а в продължение на почти две десетилетия гради кариера като художествен фотограф. Първата по рода си нейна ретроспектива в България разкрива интересите на Джесика Ланг, уловени от обектива на фотокамерата. Това са много лични, почти интимни произведения, създадени по време на пътувания по света.
Родена и израснала в Клокет, Ланг е известна с участията си в “Кинг Конг”, “Тутси”, “Пощальонът винаги звъни два пъти”, “Франсис”, “Синьо небе” и “Сивите градини”. Тя е тринадесетата актриса в историята, удостоена с Тройната корона за актьорско майсторство, след като печели две награди “Оскар”, три награди “Еми”, една награда “Тони”, една награда на Гилдията на филмовите актьори и пет награди “Златен глобус”.
Джесика Ланг е първият носител на почетната награда на Музея “Джордж Ийстман” през 2009. Сред нейните книги са дебютната є монография “50 фотографии” (powerHouse Books, 2008), “В Мексико” (RM, 2010) и детската книга “Става дума за едно малко птиче” (Sourcebooks, 2013). На партньора си от 26 години, драматурга и актьора Сам Шепърд, който є подарява първия фотоапарат, тя посвещава книгата си “Магистрала 61” (powerHouse Books, 2019).
Джесика Ланг е привлечена от изразните средства на фотографията, като първоначално документира своите близки. В книгата си “50 фотографии” тя пише: “Спомням си как разглеждах кутии със снимки като дете и бях много впечатлена от тях, от тази способност върху лента да се улови мимолетен момент като запис на времето и пространството.”
През 1967 Ланг печели стипендия да учи фотография в Университета на Минесота, от която се отказва, за да се занимава с актьорско майсторство. По време на пребиваването си в Париж през 1970-те се сприятелява с бележитите фотографи Робърт Франк и Дани Лайън, които є помагат да развие, усъвършенства и фокусира погледа си. Тя преоткрива тази си страст едва в началото на 1990-те, когато получава като подарък фотоапарат Leica. Оттогава до днес не спира да снима.
Макар първоначално привлечена от фотографията просто като от начин да документира живота и израстването на децата си, Ланг продължава да снима, използвайки това изкуство като антидот за нестихващите емоции в Холивуд. Тя казва следното: “Това е начин на работа, който е противоположен на актьорската игра. Фотографията не зависи от взаимодействието, тя може да бъде самостоятелна и лична”.
От Юкатан през Русия до Скандинавия, от Минесота през Румъния до Етиопия, снимките на Ланг са едновременно кинематографично и традиционно фиксиране на определено време и място. Въпреки че темите варират от традиционния американски карнавал до затънтена железопътна линия, затрупана от сняг, отново и отново се затвърждава чувството, че светлината е истинската тема на снимките. Ланг не може да избяга напълно от влиянието на кинематографията.
Очарованието на нейните снимки идва от усещането за кино в тях - атмосферата, драматичното осветление и блестящо уловените моменти, които сякаш разказват истории. Ланг обозначава мястото само като заглавие и не датира снимките си, което още повече акцентира върху тяхното безвремие.
Добре, че се завърна на сцената
На сцената тя отново се къпе в светлината на прожектора. Ланг е чудесна като театрална изпълнителка. Тя изгражда роли, които ни напомнят колко плодовита, фантастична и забавна звезда е тя. Особено хубаво е, че през последните няколко години тя се завърна на сцената. Играе превъзходно в семейната драма Mother Play, за която получи и номинация за наградата “Тони”. Тя доказва, че нейните награди и номинации са напълно заслужени и тепърва ще бъде почитана от публика и критика.
Бенджамин Лий, автор и критик
Тя е като анонимен наблюдател зад камерата
Позицията на Джесика като фотограф е определено тази на анонимен наблюдател. Намирам това за много интересно, защото като актриса тя трябва постоянно да ангажира и колегите, и публиката си. Като фотограф е избрала противоположната гледна точка.
Мери Елън Марк, документален фотограф
Нейната работа е мощна и изразителна
Талантливата Джесика Ланг се чувства еднакво добре и от двете страни на камерата - и като актриса, и като фотограф със собствени заслуги. Нейните фотографии са мощни и изразителни, позволяващи на зрителя да се докосне до част от живота, която малцина успяват да видят истински. Изображенията притежават силен кинематографичен усет, който често се движи по ръба на мрака.
Дебора Клочко, директор на Музея за фотографски изкуства в Сан Диего
Изложби от Ню Йорк и Ню Орлиънс до Барселона и Париж
Фотографиите є са излагани в Музея “Джордж Ийстман” в Рочестър, щата Ню Йорк (2009); Музея за мултимедийно изкуство в Москва (2014); Галерията за художествена фотография в Ню Орлиънс (2014); Центъра за изкуство “Санта Моника” в Барселона (2015); Културния център на Кашкайш в Португалия (2015); галерията “Хауърд Грийнбърг” в Ню Йорк (2008, 2013, 2016, 2019, 2020); MOPA - Музея за фотографски изкуства в Сан Диего (2013); Градската галерия “Сан Бенито” във Валядолид и Културния център “Нимайер” в Авилес, Испания (2011); Градската галерия BWA в Бидгошч, Полша (2016); галерията “Алта” в Париж (Paris Photo 2023) и др.