В спора между Сърбия и Косово окончателното решение, трябва да бъде приемливо и за двете страни
Бившият американски съветник по националната сигурност Джон Болтън оцени, че в новата американска администрация Ричард Гренел, с възложената му функция на специален пратеник, може да се върне към въпросите на Западните Балкани, но че е трудно да се каже доколко този регион ще бъде сред приоритетите на Белия дом.
„Мисля, че е възможно Ричард Гренел отново да поеме тази задача. Неговият мандат като специален пратеник е много широк, много, много неясен, но той го е имал и преди. Мога да кажа, че от моя опит като съветник по националната сигурност разбирам колко сложно е това. Занимавах се с региона по време на разпадането на Югославия, по време на първата администрация на Буш през 1991-1992 г., така че е сложен“, каза Болтън в интервю за Gazeta Express.
Той добави, че е много важно дали новата администрация на САЩ е наистина сериозна в намирането на начин за постигане на трайни споразумения между страните в региона.
„В противен случай ще се намесят външни хора, които нямат интерес от мира и стабилността в региона, и това, което вече е сложно, може да стане още по-лошо. Мисля, че отчасти зависи от това кой ще поеме отговорността. Ако е Гренел, заради предишния му ангажимент, мисля, че ще му дадат предимство. Моята позиция винаги е била, че в крайна сметка в спора между Сърбия и Косово каквото и да е окончателното решение, то трябва да бъде приемливо и за двете страни. Няма да има външно наложено решение. И ако имаше, рискът би бил твърде голям, за да не продължи", каза още той.
Болтън не изключи варианта за размяна на територии, който беше актуален по време на първия мандат на Тръмп.
„Знам, че много хора в региона изобщо не харесват идеята за размяна на територии. Казват, че започнеш ли да работиш, няма край. Това би довело до нестабилност. Моята позиция беше, че никъде не трябва да се говори за промяна на границите, освен когато страните, които имат обща граница, са съгласни. Идеята, че трябва да има размяна на територии, клони в полза на едната страна, идеята, че никога не може да има размяна на територии, клони в полза на другата страна. Мисля, че това е вид преговори, при които външен човек може да помогне, може да направи компромисни предложения, но наистина е нещо, което изисква най-високите нива на Косово и Сърбия да бъдат в лична стая, за да видят дали лидерите могат да го изработят. И след това те могат да го прокарат през своите конституционни процеси, така че ако парламентът трябва да го приеме, да има мнозинство за това“, посочи Болтън.
„Въз основа на моето участие, лидерите може да са били близо до споразумение, но техните парламенти, поне в случая с Косово, не бяха готови да продължат напред.“ Това не е стабилно решение и въпреки че е разочароващо, мисля, че си струва усилието да видим дали има начин да се намери стабилно решение. Защото приемането на друго временно решение само отваря възможността за още по-голям конфликт. И до степента, в която има политическа несигурност на Западните Балкани, това възпрепятства чуждестранните икономически инвестиции. Това затруднява влизането в ЕС и мрежата. Никой не подценява трудността на това, но смятам, че ползата за всички – Сърбия, Косово и региона като цяло – показва, че си струва усилието, колкото и трудно да е“, подчертава Болтън.
По време на първия мандат на Тръмп Болтън се занимава и с въпроса за диалога между Белград и Прищина. На въпрос кой от представителите на Белград и Прищина първи е поставил на масата идеята за корекция на границата и дали е вярно, че бившият премиер на Великобритания също е участвал в нея, той каза, че първо е обсъждал това с Тони Блеър.
„Първият ми разговор, свързан с възможността за териториален обмен, беше с Тони Блеър. Той дойде да ме посети в Белия дом. Познавах го от времето, когато беше министър-председател по време на администрацията на Джордж У. Буш, и той ме насърчи да се включа, за да видя дали мога да бъда полезен. Мислех, че той направи разумно предложение и, с цялото ми уважение към нашите приятели в Западна Европа, не смятах, че са постигнали голям напредък. Може би някой от другата страна на Атлантика би могъл да помогне. Но този разговор с Тони Блеър наистина ми помогна да оформя мнението си, че това по същество е въпрос на Косово и Сърбия и че другите може да искат да им пожелаят доброто и да се опитат да улеснят нещата. Но идеята, че ще има външно наложено решение, независимо дали е размяна на територии или не, няма да сложи край на проблема“, разкри Болтън.
На въпрос дали идеята за размяна на територии или коригиране на границите е част от оригиналното Вашингтонско споразумение, подготвено за подписване от президента Хашим Тачи и президента на Сърбия Алекснадер Вучич, Болтън казва, че споразумението е станало, след като той е напуснал Белия дом.
„Сделката стана, след като напуснах. И аз не знам със сигурност. Не видях текста. Моята позиция беше, че не съм против замяната на земя. Както казах, не го смятах за прецедент, който обвързва някой друг на Балканите. Не можете да бъдете принуден да направите нещо, с което не сте съгласни. Следователно, ако е имало териториални спорове между други държави, те не трябва да бъдат засегнати от споразумение, постигнато между страните по друг териториален спор. Да се каже, че териториалният обмен е предпоставка за постигане на споразумение, може да се тълкува като обявяване или фаворизиране на едната страна пред другата. „Не се опитвах да направя това“, заяви Болтън.
Той обясни, че се е опитал да накара Вучич и Тачи да работят заедно.
„Поне от моя страна се опитах да накарам двамата лидери, Вучич и Тачи, да работят заедно, които всъщност положиха усилия да постигнат споразумение, това изисква смелост, това е част от политическото лидерство и мисля, че те трябваше да бъдат поддържани без значение дали успяват или се провалят. Струваше си усилията“, уточни той.
Коментирайки отношенията между Косово и САЩ и какви ще бъдат отношенията на Тръмп, Болтън каза, че Тръмп ще се държи както в първия си мандат.
„Мисля, че ако вторият мандат на Тръмп ще бъде като първия му, ако той се сблъска с нещо, което направи администрацията на Байдън, незабавната му реакция ще бъде да направи обратното.“ Така че ще видим дали този модел следва. Но мисля, че поради промяната в подхода, който Тръмп има по много въпроси, понякога правилни, понякога погрешни, мисля, че правителството на Косово трябва да види това като нова възможност. Това ще бъде различен Държавен департамент. Това ще бъде различен Белия дом, защото поради естеството на нашата политическа система, когато има промяна в партията, която контролира Белия дом, често политиките се променят значително, за разлика от много парламентарни системи, където управлението може да се промени, но ядрото политиките не се променят толкова много. Ето защо смятам, че всички лидери в региона, които се притесняват от продължаващата несигурност, трябва да кажат: ето една възможност, във Вашингтон има нов подход и можем да погледнем на някои проблеми от друга гледна точка и може би това ще помогне за намери решение. Мисля, че трябва да сте оптимист за възможностите“, коментира Болтън.
Болтън каза, че никой не трябва да се притеснява от евентуална американска инвазия.
„Никой в Панама, Гренландия или Канада не трябва да се тревожи за американска инвазия, това няма да се случи. Също така е трудно да се разбере какво е мислил Тръмп, че получава с подобни коментари. Въпросът за Гренландия и сигурността за САЩ, Канада и целия алианс НАТО е много сериозен въпрос. „Изправени сме пред заплахи в Арктика от Русия и Китай, който се стреми да стане арктическа сила“, каза той.
Той добави, че обявяването, че обмисля използването на сила, не е правилният начин за печелене на приятели.
„Да обясняваш, че възнамеряваш да използваш сила срещу тях, срещу съюзниците от НАТО, не е правилният начин да спечелиш приятели и да повлияеш на хората. Има сериозни въпроси относно заплахите от Китай и Русия“, обясни той.
Той добави, че има сериозни проблеми за китайските компании, управляващи аспектите на Панамския канал, точно както има проблеми за китайските компании, управляващи големи пристанища и пристанища по света.
„Тези проблеми могат да бъдат разрешени и частно, с панамското правителство.“ Това е най-добрият начин да го направите. И идеята, че Канада по някакъв начин ще стане част от Съединените щати, не очаквам това да се случи. Ако питате канадците, не мисля, че са развълнувани от това. Не мога да обясня поведението на Тръмп. Няма особен смисъл, но така работи. Иронията обаче във всеки от тези три случая е, че собственото му представяне затруднява постигането на целите, които казва, че иска да постигне. Така че той се готви да се провали в неща, които според него са важни“, каза Болтън.
На въпрос дали Тръмп ще прекрати войната по време на мандата си или ще продължи да предоставя военна помощ на Украйна, Болтън смята, че новият президент на САЩ има искрено намерение да свали конфликтите в Украйна и Близкия изток "от масата".
„Той ги вижда като проблеми на Байдън.“ Той предпочита да не се занимава с тях. По време на кампанията той каза, че може да реши проблема с Украйна, като постави Путин и Зеленски в една стая и че ще отнеме 24 часа, за да се постигне споразумение и да се намери решение. Той каза на последната пресконференция, че всъщност смята, че е по-сложно от това, което очевидно е вярно. Но мисля, че желанието му да прекрати конфликта, ако това наистина го интересува, показва, че той е по-малко загрижен за условията на споразумението. Тоест, по-малко загрижен за това как войната свършва и условията, които ще последват след нейния край. И съм обезпокоен, че това може да е лоша новина за Украйна, защото Русия държи украинска територия, много повече украинска територия, отколкото Украйна държи руска територия“, посочва Болтън.
Той също така изчислява, че в случай че конфликтът в Украйна бъде замразен, това ще доведе до това, че Русия все още ще има контрол над два пъти повече територия, отколкото преди 24 февруари 2022 г.
„Това може да бъде голям проблем за Украйна. Тръмп, както обикновено, не е конкретен. Засега е добре, тъй като той все още не е президент. Но следобед на 20 януари, когато той говори за Украйна, изказванията му вече няма да бъдат хипотетични. Той ще бъде президент и ще изразява политиката на САЩ. Следователно, ако той има идея как да продължи с прекратяването на войната, в този момент той ще трябва да каже както на Русия, така и на Украйна каква според него е тази идея“, подчертава Болтън.
Точно от такъв сценарий Болтън се страхува най-много, защото би зарадвал най-много Кремъл.
„Притеснявам се, че самият Тръмп може да каже, както неговият кандидат за вицепрезидент по време на кампанията, че ако има прекратяване на огъня по съществуващите фронтови линии, нека ги замразим и тогава Украйна ще се ангажира да не се присъединява към НАТО, това би било решение, което кандидатът за вицепрезидент Джей Ди Ванс каза, че му харесва. Ако това е позицията на Тръмп, това е много лошо за НАТО. Това е решение, което много би зарадвало Кремъл. И не мисля, че Украйна би приела това. И тогава това потенциално ще повдигне въпроса: добре, ако Украйна не приеме тези условия (въпреки че може да има модификация), но като цяло, ако предложението не е приемливо за Украйна, ще спре ли Тръмп военната помощ на САЩ? Ако е така, това може да има опустошителни последици за Украйна. Просто съм нервен от позицията, в която се намира Украйна, предвид основното желание на Тръмп да остави тази война зад гърба си“, подчерта Болтън.