Търси контакти с идейни съмишленици, които отхвърлят македонистките фалшификации
Появата на „Белият терор“ е проява на смелост
Неизвестните нови борби на Македония
В поредица от публикации „Труд“ разказва за малкоизвестни или неизвестни факти от борбите на македонските българи през периода 1944 - 1991 г.
Димитър Галев е роден през 1940 г. в град Струмица, където завършва гимназиалното си образование. След това е студент по история в Скопие, но повече проявява интерес към оригиналното съдържание на документите, а не толкова към лекциите на преподавателите от казионната македонистка школа. Така достига до очевидния конфликт между обективните факти и тяхната интерпретация, наричан с благозвучното име „мултиперспективност“. Тоталитарният характер на Югославия обаче по никакъв начин не допуска представянето на гледна точка, различна от официалната. Поради тази причина когато става учител, а по-късно училищен инспектор, търси контакти с идейни съмишленици, които отхвърлят македонистките фалшификации.
По този начин в края на 70-те и началото на 80-те години на територията на днешна Северна Македония възниква неформален кръг, изповядващ идеологията на автентичната ВМРО. Учителската професия и дългите ваканции позволяват на Димитър Галев да посети лично всяко селище в неговия район. За 10 години чрез работа на терен успява да събере информация за сръбските репресии върху местното население за периода от 1912 до 1941 г. До разпадането на Югославия това е тема табу, като дори и в наши дни в Скопие не се толерират дискусии и публикации в тази насока.
Звездата на струмишкия учител изгрява през 1990 г., когато в Югославия е допуснат контролираният плурализъм и се създава ВМРО-ДПМНЕ. По това време партията се обявява за отделянето на Скопие от Белград, поради което Димитър Галев няма никакви дилеми и подпомага нейните действия. В тези условия с финансовата подкрепа на съмишленици успява да публикува труда от 10-годишните си проучвания. Така през 1991 г. в Щип е отпечатан неговия двутомник „Белият терор в Югоизточна Македония 1912 - 1941 г.“. Характерно за това издание е, че в авторския текст се използва понятието „македонци“, но когато се цитират документи от изследвания период, тяхното съдържание се представя коректно с оригиналния етноним „българи“.
Появата на „Белият терор“ е проява на смелост, защото съвпада с бурните времена, когато войниците от тогавашната СР Македония са изпращани от т. н. Югославска народна армия като пушечно месо на фронта срещу борещата се за независимост Хърватия.
Въпреки че на 17 ноември 1991 г. Събранието на Р Македония обявява независимост, последвалата практика показва, че пъпната връв със Сърбия не е прекъсната и бъдещето на младата държава е поставено под въпрос. В търсенето на решение на заплитащия се казус, през 1993 г. по инициатива на струмичанина в Скопие се създава Движение за приятелство между Р Македония и България. В него се включват редица изявени интелектуалци, изпитващи симпатии към София, като голяма част от тях в лични разговори се декларират като българи. Постепенно назрява решението на базата на това движение да се формира и Земеделска партия на Македония. При разработването на нейната идеология за първи път официално се лансира идеята за създаването на конфедерация между двете независими държави България и Р Македония.
Представителите на Движението за приятелство между Р Македония и България на конгреса на МПО. От ляво на дясно: Александър Рунтев от Щип, Димитър Мицков от Скопие (живеещ в Лакавана, САЩ), Георги Пейчинов, Крум Чушков от Велес и Димитър Галев от Струмица. Торонто, 1993 г.
През септември 1993 г. ядрото на това движение, представлявано от Димитър Галев, Александър Рунтев от Щип, Димитър Мицков от Скопие и Крум Чушков от Велес, посещават 72-рия конгрес на Македонските патриотични организации в САЩ и Канада, провел се в Торонто.
Поради своята дейност Димитър Галев е следен от Службата за държавна безопасност на Р Македония. В разсекретено досие на разследван от нея македонски гражданин се съдържа документ от 1994 г., от който въпреки заличаването на личните данни се установява, че се внедрява информатор в пробългарски ориентираните групи граждани, симпатизиращи на ВМРО - Татковинска партия с председател Димитър Църномаров и на Движението за приятелство между Р Македония и България, ръководено от Димитър Галев. В този документ пише:
„... кокетира с пробългарската политика. По-точно,... е много близък с... и..., които безрезервно се наричат българи. На този план работили с Църномаров и имали близки връзки с България. За разлика от тях,... не се чувства българин по националност, но е склонен към политика за създаване на федеративна държава с България. И покрай разликата между тях,... е готов да стане член на ВМРО - Татковинска, която водила политика на присъединяване на Македония към България. Наричам го готов, защото ми предложи и аз да се запиша в тази партия, която единствено можела да ни спаси от Сърбия. Това мога да го направя единствено ако е потребно да видим дали имат някои тайни връзки с България и дали са подпомагани от тази държава“.
От този документ става ясно, че още през 1994 г. властта в Скопие не само преследва лицата, изпитващи симпатии към България, но обект на специално наблюдение е идеята на Димитър Галев за конфедерация с България. Струмичанинът обаче все още не се е сблъскал директно с македонската репресивна машина, поради което през 1995 г. заедно със свои съмишленици изпраща изложение до президентите Киро Глигоров и Желю Желев и до чуждестранните представители в Скопие и София. В него се заявява, че за „Република Македония няма друг спасителен път освен конфедерация с България; още повече, че в двете страни живее едно и също население, с една история, култура и език“.
Атентатът срещу Кило Глигоров на 3 октомври 1995 г. служи като очакван повод за масови арести на всички изявени българи. На 1 март 1996 г. македонската полиция задържа Димитър Галев. След освобождаването си той се обръща към македонската общественост с открито писмо, в което се казва: „бях повикан на служебен разговор в полицията... Бях разпитван и за книгата за Тодор Александров, за меморандумите, изпратени до ЕС и до ООН през 1992 и 1993 г., за моя престой в Америка през 1993 г. на конгреса на МПО“.
Заради дейността си, Д. Галев е уволнен от длъжността окръжен инспектор на просветата в Струмица, а Движението за приятелство между България и Р Македония е забранено. Въпреки тези удари, той продължава да бъде основна обединителна фигура за българската общност в Р Македония. За да се противопостави на порочните тоталитарни практики, наследени от югославската епоха, през 2002 г. разработва програма, в която доразвива принципите за конфедерация с България. Прави пълна историческа, национална и политическа обосновка за необходимостта от такъв проект, който е подкрепен от 20З-ма интелектуалци. Преди документът да бъде официално оповестен, македонската полиция прави обиск в дома му и го конфискува. Този път Д. Галев не е репресиран, а е извикан от президента Борис Трайковски, с когото подробно разговарят за конфедеративната идея. Трайковски не критикува Галев, но му препоръчва да бъде внимателен и да не предприема нищо без негово знание и съгласие.
Все някога ще стане ясно какво е имал предвид македонският президент Трайковски. След година и половина - на 26 февруари 2004 г. - той загива в загадъчна самолетна катастрофа, около която витаят слухове за извършен атентат от неразградените югославски структури. По-малко от година след това, на 5 януари 2005 г., при неизяснени обстоятелства умира и Димитър Галев. Това е поредният нов удар върху българщината в Македония.