Всички от група "Сигнал" са моя тип хора
Награди не връщам, но не са ми самоцел
Диригентът трябва да е добър човек и да не се взима насериозно
Неговата визитка има такова съдържание, което респектира. Той е възпитаник на Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ в Русе. Веднага след завършване на средното си образование е приет в Prayner Konservatorium – Виена, Австрия, със специалност дирижиране и пиано при проф. Максимилиан Ченчич и проф. Щефан Мьолер.
През 2014 г. на 21 години завършва Консерваторията с пълно отличие. Малко след това асистира в консерваторията проф. Йозеф Щолц в класа по оперно майсторство.
Завърнал се в България и през лятото на 2020 г. е избран единодушно за главен диригент на Държавна опера Русе.
Има множество отличия, сред които - "Златно перо", "Млад музикант на България" и част от класацията на Дарик Радио – „40 до 40“ за млади и вдъхновяващи личности на 2018 г.
За умението да дирижираш с финес, за работата с група "Сигнал" и за срещата на рока с класиката, пред "Труд news", говори 32-годишният диригент Димитър Косев.
- Как дойде идеята да направите тази симбиоза на рок и класика, и да работите с група "Сигнал"?
- През последните години се шегувах, че около своите 40-те годишнини групи и изпълнители, се обажда на Димитър Косев за концерт с оркестър (смее се). Случи се така с няколко групи и изпълнители – с „Диана Експрес“, Панайот Панайотов, братя Аргирова, със "Сигнал" преди няколко години, а и сега отново заедно в НДК на 11 декември.
- Миналата година, на концерта на групата, Вие дирижирахте с кецове. Защо?
- Дирижирам с кецове след едно падане на сцената на Летен театър във Варна на точно такъв рок концерт, когато бях с официалните си обувки, които са предназначени за зала. Във Варна, след 8 ч., цялата сцена става мокра, заради влагата в града. Тогава се спънах в едни кабели, които бяха влажни и се зарекох, че на рок концерт, на който се изисква да има малко повече скачане и движения, аз ще бъда с кецове за мое удобство.
- Има ли определен модел на поведение един диригент, който трябва да спазва или той самият решава как да се държи и да ръководи музикантите на сцената?
- Цялата концепция се изгражда изцяло от човека, който застава на пулта. Дали тази концепция е правилна, си личи от това, какво се случва, докато той дирижира. Сложна е професията, но не е необходимо да си „сложен“ като човек, за да бъдеш невероятен диригент. Първо – диригентът трябва да е добър човек, отколкото да се взима насериозно и да се мисли за повече от другите. Това го следвам и стъпвам здраво на земята.
- Имате ли Ваш кумир сред диригентите в световен мащаб?
- Даниел Баренбойм и Ленард Бърнстайн. Те са изключителни музиканти, пианисти и невероятни хора, като човеци.
- Как се сработихте с група "Сигнал"?
- Много добре. Аз съм племенник на Атанас Косев, който е писал за групата. От там идва тази връзка. Те ме възприемат като част от фамилията Косеви. Връзката вече бе положена от моя чичо. С такива страхотни хора се работи приятно, няма нито доза его или пък величаене около техните персони. Това са моят тип хора.
- Имате ли любима тяхна песен?
- Много е сложно, особено, когато пишеш аранжименти за една група, и когато си имаш любима тяхна песен, а трябва да напишеш още 15 аранжимента, всяка песен я изслушваш около 200 пъти и почва да ти става една каша в главата. Иначе харесвам „Мина и Лора“, „Сбогом“, „Да те жадувам“, те имат страхотни интродукции при пианото. Не позволявам тези песни да бъдат изсвирени без пиано.
- Да разбирам ли, че сте почитател на баладите?
- Да, за разлика от класическата ми сфера, където съм почитател на оперетите и на оперите, които завършват с щастлив край. При популярната музика предпочитам баладите, защото се пишат по-трудно.
- Как се организирате толкова хора да репетирате преди един голям концерт, какъвто ще е този на 11 декември. Колко репетиции имахте с група „Сигнал“ миналата година, например?
- Нито една. Миналата година, през декември, със Сигнал на концерта, който записахме Live и излезе на плочата, ние се събрахме на саундчек. Събрахме се 3 часа преди концерта, за да свирим песните, а не ги бяхме свирили от години.
- Тъй като сам споменахте за плочата на „Сигнал“, смятате ли, че към днешна дата се завръща ретро вълната и хората търсят музика на винил?
- Не помня модата на колко години се въртеше, но в момента се носят дрехи от 70-те и 80-те, същото важи и за другите сфери. През последните 10 години винилът са завръща стремглаво. Хората започнаха да си купуват плочи и грамофони. Има защо да се връща винилът. Той има най-естественият звук, може да не е най-добрият, но е най-естествен. Ретрото е на мода. Ще се завърнат отново и касетките. Има артисти, които започват да издават на касети. След години ще започнат да се връщат и CD. Това е непрекъснат кръговрат.
- Ще има ли почитатели на класическата музика, които ще си купят тази плоча?
- Искрено се надявам. Тези концерти имат и тази цел – да вкарат хора в залата, които не са били на симфоничен концерт. Тогава, когато видят оркестъра и диригента, да се запалят поне малко към тази музика и да си кажат „защо пък да не отида на някоя опера“. Няколко души от залата да са, пак е нещо.
- Може ли да кажем, че Вие сте колега журналист, тъй като водите предаване по „Дарик Русе“?
- За щастие или не, но - да (смее се). Най-хубавите идеи се случват в кръчмата. След няколко мои интервюта и на Ивайло Ненов по „Дарик“, като гости, сегашният редактор Ахмед Алиев, чу и започна да си въобразява, какво би се случило, ако ние сме от другата страна на микрофона. Беше възложил задача на моя колега Ивайло Ненов, който е драматичен актьор и в момента е режисьор в Драматичния театър в Русе да събере един или двама души и да направят предаване. Събрахме се трима души, които нямаме нищо общо с радиото и с воденето. Аз съм диригент, Ивайло Ненов и драматичен режисьор, а Христо Раянов е писател, преводач и пише текстове, човек на перото е. Предаването се казва „Три кила култура“, свързано е с културата и с град Русе. Нямам идея защо се казва така. Според мен името е успешно и също така толкова нелепо. Много хора в днешно време се опитват да мерят културата в килограми и във всякакви мерни еденици, така че това е поздрав за всички.
- След завършване на средното си образование заминавате за Виена да учите и работите. Защо се върнахте?
- Естествено, че ми се оставаше там. Няма по-хубаво от това един човек, който знае немски и се занимава с музика, да остане да живее във Виена. Това е перфектната комбинация. По стечение на обстоятелствата започнах да работя в старозагорска опера и много ангажименти бяха свързани с България. Започна Виена да се сменя със Стара Загора. Впоследствие ме приеха да работя като диригент в операта в Русе. Накрая ме направиха главен диригент. Това, какво ми дава България в момента и аз какво мога да дам на културата, си заслужава да съм тук. В момента в България се чувствам добре, тук се роди и детето ми и работя.
- Имате много отличия. Важни ли са наградите?
- Няма да излъжа, че не са важни, но не са съществена част от изграждането ми. Според мен, всички отличия са един момент, в който дали обществото или пък дадени фигури ми казват „Косев, това е правилният път, продължавай напред“. Аз така го приемам. Имам „Златно перо“, бил съм и в 10-те най-изявени личности в България, както и „Млад музикант на годината“ и какво ли още не. Да, хубаво е. Ракията има друг вкус след награждаването. Награди не връщам, но въпреки това не е самоцел. Най-голямото признание е, когато изляза и се поклоня на един концерт. Знам, че съм си свършил работата, когато видя публиката, че се радва.