Належащо е създаването на свръхнетрадиционни формати за обучението на учители по математика и физика
Намираме се в постоянна образователна рецесия след пандемията
Промените, които трябва да бъдат заложени на национално ниво, с национална образователна политика, се бавят вече почти 3 години. След края на пандемията от COVID-19 насам ние сме в постоянна образователна рецесия и виждаме, че в страната ни няма светлина скоро да бъде разрешена. Това казва през “Труд news” директорът на столичното 119. СУ “Акад. Михаил Арнаудов” и председател на СРСНПБ Диян Стаматов.
Разговаряме за кампанията за прием в гимназиите, която всяка година е житейско изпитание за родители и ученици, както и за това дали ще се случат поне част от належащите и заявени промени през новата учебна година.
- Как оценявате кампанията по кандидатстване в гимназиите тази година, господин Стаматов?
- Хубавото на кампанията по прием на осмокласници е, че е доста консервативна. В нея няма никакви промени от предходните години. Тя е стройна организация, която върви по предвиден план. За родителите това е първа и уникална ситуация, в която трябва да подредят желанията, за да влязат техните деца в най-мечтано и желано училище. Направи ми впечатление, че на първо класиране се записаха чувствително по-висок процент от предходните години ученици. Ако на първо класиране са били 10%, сега при нас бяха над 40%. Дължи се най-вероятно на правилното подреждане на самите желания. На второто класиране, разбира се, емоцията за родителите и учениците е доста голяма. Най-хубавото във всички класирания за тях е, че имат възможност да правят разумен избор по отношение на училищата, за което се предвидени 4 класирания. За да може всеки един от тях да попадне в това, което най-много иска.
- Трето и четвърто класиране обикновено са рискови. Ще останат ли места след последния етап в елитните гимназии и тази година?
- Трето и четвърто класиране са доста рискови, но и в тях участват не малко кандидати. Рискови са заради малкия брой оставащи свободни места, както и заради това класираните на първо и второ класиране да изтеглят документите си и да се състезават на равни начала с останалите. Тоест балът за трето и четвърто класиране е непредвидим – той може да бъде чувствително по-висок, може дори да падне. Винаги остават места – по 1 в паралелка, и това създава известната суматоха у родители и ученици по отношение на това да се отпишат от едното място, където са записали, и да се запишат някъде другаде. Родителите трябва да знаят, че всяко записване става с оригинален документ и няма как да разчитат, че с ксерокопие биха могли да се запишат някъде и да резервират своето място. Така се гарантира възможност за всички, които кандидатстват, да има място.
- Учениците, на които им се наложи да използват възможността да се явяват на втора дата на изпитите, нещо, което е факт за първа година – влязоха на трето класиране в битката, нали така?
- Техният брой е съвсем малък и ако трябва да се правят подобни дейности за следващите години, то трябва да бъдат на принципа на изпитите във висшите учебни заведения според мен, за да има няколко дати за изпит след седми клас и учениците да си избират по-благоприятния за тях резултат. Иначе, да, процедурно се включиха тези ученици на третия етап от класирането.
- Всички заявени по дуална форма на обучение паралелки ще се запълнят ли тази година – каква е прогнозата Ви?
- Тази година броят на професионалните паралелки беше леко завишен на фона на предишните години. Това е една разумна тенденция без да се правят резки регулационни промени, защото това е пътят. Всеки ученик трябва да има професия, която да може да прилага, тъй като отдавна не е времето за един или дори два чужди езика. Дуалното обучение със сигурност е най-добрият формат за взаимна подкрепа на самите ученици, които учат дадена професия. Така че силно се надявам, че всички паралелки, които са с дуална форма, биха се запълнили.
- Ваша е идеята да има няколко дати за Националното външно оценяване след седми клас, но има ли някакво развитие – склонни ли са в МОН да разработят такава кампания?
- Продължава да бъде идея и до голяма степен това е заради факта, че трудно може да се гарантира принципът за равнопоставеност при поставянето на задачите за провеждането на самия изпит. А винаги би се тълкувало, че единият от двата изпита, ако са два, е бил с по-леки задачи, а другият е бил евентуално с по-трудни. Това до голяма степен е възпирало образователното министерство да предприеме подобна стъпка, но според мен трябва да бъде направена, защото уникалността на този изпит го поставя като жизнено важен за абсолютно всички българчета. Определя кандидатстването им след седми клас и цялостното им индивидуално развитие изобщо с една-единствена дата. Голям стрес се получава, напрягане на учениците и родителите. А за държавните зрелостни изпити може да се явиш няколко пъти – на пробни във висшите учебни заведения. Така че на този изпит след седми клас отдавна му беше времето да бъде с възможности, алтернативи за явяване. Но трябва да се появи смел ръководен министър, който да вземе това решение и, да, то със сигурност няма да се приеме радушно едновременно от всички родители, но това е пътят.
- Друго Ваше предложение – датите на изпитите да се преместят през последната учебна седмица и този път не срещна одобрение, и отделно на това форматът да е дигитален, прозрачен и обективен. Как може да се случи поне във втората си част?
- Дигиталността в момента също е факт при външните оценявания в седми клас. Учениците пишат изпита и след това целият материал се сканира, това гражданите не го знаят, и се вижда от самите проверители. Дигитализацията може да мине през няколко стъпки. Крайната е ученикът да пише на устройство и в реално време той дори да получи точките от своя тест. Така както са изпитите по международните езикови рамки, които се правят в реално време, еднакви в цял свят и кандидатът моментално вижда своите точки. Само малко по-късно вижда точките си от есето. Това, разбира се, е крайната стъпка, като има няколко междинни, през които може да се мине. Това би създало максимална обективност и прозрачност за всеки един явяващ се.
- А пътят до тази краен етап колко може да е дълъг за родната образователна система?
- Стъпките са няколко. Възможно е преди това да се направи външното оценяване за десети клас по този начин, за да се видят пробните резултати и грешки, които могат да се осъществят. След това да стане дигитален и държавният зрелостен изпит, и тогава най-отговорният – Националното външно оценяване в седми клас, което би довело до възможността за два или три варианта, защото тогава дигитално могат да бъдат поставени различни комбинации от задачи и въпроси.
- Точно когато бяха обявени резултатите от второ класиране, Вие отбелязахте, че в най-горещата седмица от кампанията тази година, МОН обявява и конкурсите за директори на училища. Това може би ще е най-масовата смяна на ръководства, кои са позитивите и къде са критиките обаче?
- Най-напред позитивите, а те са, че конкурсите трябва да бъдат проведени, за да има естествена подмяна на ръководители на образователни институции. Оттук нататък – лошото е, че се чака дълго време, за да се обявяват конкурси на куп. Съвсем спокойно, вместо да се обявят в момента 480 конкурса за тази сесия, а през март бяха 250, можеше всяко регионално управление поетапно да си пуска своите конкурси.
- Защо се прие по този начин?
- Защото в България всичко е много централизирано. Всъщност централизацията е толкова силна и тук този пример е много категоричен – чака се инструкция от МОН, чака се заповед от министъра, чакат се правила, които са унифицирани. Така ще е окаже, че има цели области, в които директорите ще бъдат сменени, което не е най-малкото професионално здравословно. Тук ми е най-голямата критика, че замяната на ръководни образователни кадри трябва да има стъпаловиден характер, за да може обмяната на опит помежду ни да бъде адекватна.
- И точно в този момент, който описвате, МОН обяви, че ще прави нова национална програма за директори наставници – това опит ли е да се получи такава приемственост?
- Това е опит да се получи приемственост. Аз самият съм малко скептичен на този етап тя да тръгне успешно. Хубаво е, че има стъпка, желание, финансиране, така се прави с развитите страни, така се прави в Америка и в добрите образователни страни. Въпросът е, че в България, когато един директор е навършил пенсионна възраст и много над нея, той си тръгва огорчен по различни причини. Обиден по различни причини и до голяма степен не желае да бъде ментор. Тук слабото място, което аз виждам, е, че се използва един-единствен критерий за конкурсите и това е възрастта. В страната има директори, които въпреки навършената пенсиронна възраст са толкова добри лидери, толкова мотивиращи вдъхновители в своите области, че би могло да поработят още 1-2 години, за да продължи тази тяхна лидерска функция. Тя дава много сериозно отражение в образователната политика на дадената област. Това МОН го знае прекрасно, със своите експери те великопечно знаят къде има водещи лидери, които биха могли със своя професионализъм да заразят много свои последователи.
- Могат ли такива хора да останат в системата под тази форма и дали биха искали да го направят?
- Дано да успеят да мотивират колегите директори. Аз съм с надеждата, че би могло да се получи, но менторството у нас малко трудно намира своето отражение в общинските, държавните сектори изобщо. Може би в частния сектор се получава, но в другите – трудно.
- Споменахте, че има финансиране за новата програма, а какво се случва с финансирането за безплатните учебници наесен, нямаше ги 17-те милиона лева за софийските училища доскоро?
- След като критично бих барабаните, 2 седмици по-късно парите вече бяха по сметките. Тук проблемът е, че от април МОН е предоставило средствата на общините и те имат ангажимента да предоставят парите на 90 процента на образователните институции. Всяко едно забавяне води до проблем за всяко едно училище. То трябва да финансира плащането на тези учебници, които вече са доставени по места и да чака възстановяването им. Няма място за сърдене, нито на един кмет, нито на неговия заместник-кмет и екипа му, включително и на кмета на София, защото това са предоставени от държавата средства и тяхното място отдавна е в бюджета на образователните институции.
- Месец пауза през август, а след това - каква нова учебна година ни очаква, ще има ли промени?
- Изненадите, които биха могли да наложат от образователното министерство, имат срок. Тъй като на 31 юли те трябва да се приключили с качването на всички правила за обществено обсъждане, които биха могли да бъдат наложени от 1 септември. До този момент няма качена никаква промяна за следващата учебна година. Консервативният подход по протичането на учебната година вероятно ще си бъде в добре познатия формат. Единственото нещо, за което само се говори, е, че в десети клас Националното външно оценяване ще има в себе си въпроси, които са изцяло на принципа на Pisa и ще бъде входящ тест за началото на учебната година пак по Pisa. Но това всъщност е само добро пожелание. За голямо съжаление всичко, което се случва в държавата ни, много стабилно цикли и намира своето отражение и в образователната система. Служебното управление, което е от дълго време, има съвсем други задачи и цели, няма политическа устойчивост и политическа решимост. Поради това не се извършват и никаква промени в момента, което за мен е много стабилно изоставане във всякакъв аспект в образованието ни. Промените, които трябва да бъдат заложени на национално ниво, с национална образователна политика, се бавят вече почти 3 години. След края на пандемията от COVID насам ние сме в постоянна образователна рецесия, а виждаме, че в страната ни няма светлина скоро да бъде разрешена.
- Обаче тази година имаше по-високи резултати на изпитите след седми и дванайсети клас – това не е ли промяна?
- Хубаво е, че тази година учениците са се представили по-добре, но дали това е тенденция, ще може да се установи, като се видят резултатите следващата и по-следващите години. Това е един епизодичен резултат от тазгодишната представяне.
- Има решение на проблема в огромния дефицит на учителите по математика и физика? Появиха ли се хора за обявените позиции?
- Това, което се случва и ще се случва занапред, е сериозен дефицит на такива учители. През миналата учебна година само трима кандидати студенти в София са пожелали да учат Педагогика на обучението по математика, което предполага катастрофален дефицит през следващите години, който не само ще се задълбочава. Накрая ще прибягваме към свръхекстравагантни търсения на кадри, различни от тези, които сме си мислели да допуснем. Дефицитът по физика е още по-голям. Това наистина може да се разреши само и единствено със серозна национална програма. Да е насочена към хора, които да се учат за учители по математика и физика, целево да бъдат създадени допълнителни стимули и облекчения за тях. Изобщо създаване на свръхнетрадиционни формати за такива кадри.
Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България.