Директорите трудно ще успеем да намерим учители по математика, информатика, компютърни технологии чужди езици с тази стартова заплата
Какви приоритети и какви политики ще се гонят в образованието, начело на което застана проф. Галин Цоков, питаме председателя на Съюза на работодателите в системата на народната просвета (СРСНПБ) и директор на 119. СУ в София Диян Стаматов след срещата, която се проведе в МОН преди ден. На Отраслов съвет министърът е поел три ангажимента към партньорите, казва ни Стаматов и допълва, че една от темите, която ще трябва да намери решение, е възможността да се даде алтернатива на седмокласниците, когато кандидатстват за гимназии. В следващите седмици, преди началото на новата учебна година трябва да се реши дали изпитите след 7. клас вече да не се провеждат на два пъти - например да има дата в края на първия срок и още една на финала на годината.
- Просветният министър проф. Галин Цоков обяви приоритети си, а ден преди това вие бяхте на Отраслов съвет при него - върху какви политики ще работите заедно, господин Стаматов?
- Три са ключовите приоритета, които взаимно се набелязахме, че трябва да реализираме. Единият е свързан с промяната на възнагражденията на учители и непедагогически персонал. Вторият е наредбата за директорските конкурси да излезе от заплетената кошница, в която се намира, и третият - да се започне с първите стъпки за съвременен прочит на трудностите в прилагането на закона за средното образование. Тоест да се види кои са онези слаби места, които не работят, да се направят опити за промяна и да започне самият дебат по тях.
- Да влезем в детайли по трите приоритета - какво ви обещаха за заплатите?
- По първия приоритет се вижда, след като вече е качен проектът за бюджет, че са заложени очакванията, които имахме за задържане на 125 процента от средната работна заплата да бъде минималната стартова за учители. Това, според бюджета, който е качен, означава някъде около 15 процента увеличение на възнагражденията от първи януари 2023 г. за цялата календарна година. Това е най-позитивната част за нашата система. За голямо съжаление не се вижда да са предвидени средства за промяна на издръжката, тоест няма увеличение на парите за ток, топло, парно, вода, за храната в детските градини. Другото, което липсва, е за учителите, които пътуват от едно населено място до друго - няма увеличение на техните разходи за транспорт. Без съмнение ние сме в кризисна ситуация, но в такава, в която цените на тока, на горивото, на хранителните продукти за детските градини сериозно се промениха, ще бъде изключително голямо предизвикателство за всички по отношение на обезпечаването на издръжката на детските градини и на училищата.
- Означава ли това, че ще се намали качеството и количеството на храната в детските градини?
- За голямо съжаление и това означава, защото със същите цени, които са били миналата година през април, с тях ще трябва да се борави през юли занапред в детските градини. А хранителните продукти сериозно се промениха, децата се хранят по БДС и е цяло чудо как колегите директори, учителите в детските градини се справят с това разминаване на цените и храната, която предлагат. Това се отнася и за издръжката за тока, отоплението, но тъй като сме в летни месеци, никой в момента не се вълнува от този казус. Това вълнение ще дойде със сигурност към края на годината.
- А тези 15 процента от 1 януари не трябваше ли бъдат 30?
- Това, което съюзът на работодателите и синдикатите повтарят през последните месеци е увеличение, което да е около 30 процента. Според националната статистика средната работна заплата в края на миналата година е била 1879 лева в страната. 125 процента от това увеличението е 2034 лева, което е с 15 процента нагоре, предложени в бюджета в момента. Според мен очакванията на колегите учители и директори е за по-високо увеличение на възнагражденията. Директорите трудно ще успеем да намерим учители по математика и информатика, компютърни технологии, чужди езици с тази стартова заплата, която и в момента ще бъде учеличена с 15 процента. Причината е, че не трябва да забравяме - въпреки промените във възнагражденията, учителските заплати като стартови са много неконкурентоспособни по отношение на другите сектори, които предлагат далеч по-високи възнаграждения. По тези ключови предмети - математика, физика, информационни технологии, колегията със сигурност предпочита да отиде в IT сектора, отколкото в един педагогически колектив. Това би създало проблем, не само сега, но и в перспектива по отношение на тези изключително дефицитни специалности.
- А какво се случва с директорските конкурси, те също са сред приоритетите, които министър Цоков обяви?
- Директорските конкурси са в истински процес на замразяване от една година. В горещините на миналата 2022-а те изпаднаха в този фризер и продължават да са там и към момента. Наредбата в Административния съд мина, има известно раздвижване по нея, на ход е образователното министерство как ще действа, за да развърже съществуващия проблем. Трябва да го направим, поради простата причина, че ако миналата година бяха около 300 директорски конкурса, за една година около 100-150 директори са достигнали пенсионна възраст и броят на училищата, които се нуждаят от директорски конкурси вече гони над 500.
- Това не значи ли, че всяко четвърто училище в страната е в тази ситуация?
- Да, точно така. Така че темпът, с който трябва да се работи за разрешаване на този проблем, е много динамичен. Трябва да бъде разрешен точно сега, за да има раздвижване във всички тези учебни заведения. Това е едно от трите неща, за които от министерството поеха ангажимент. Спецификата на самите директорски конкурси предполага оплитане на много интереси и в същото време необходимост от една много голяма обективност и прозрачност, за да няма съмнения поради каквито и да е било казуси - нито политизиране, нито субективизъм по отношение на оценката, нито някакви други неприятни усещания от евентуално изнесени резултати от директорски конкурси. Самият конкурс трябва да бъде с изградена стратегия от кандидата, с оценка по нея, с провеждане на разговори, с беседване с кандидата, както и решаване на казуси.
- Относно промените в закона за средното образование - за какво ще настоявате, откъде да се подхване законът?
- Едно от нещата е осъвременяване на учебните планове и на учебните програми. В пряка връзка веднага след това е системата за така нареченото подкрепящо образование или приобщаващо, както и да се видят всички онези дефицити, които в момента съществуват по отношение на това учениците да бъдат от една страна, подкрепени, от друга - санкционирани, когато не извършват основните задължения, за които са в училище, а именно да учат. Все стъпки, които са заплетени в момента и трябва да намерят своето развързване с елегантна промяна в законодателството.
- За основен ремонт на закона ли говорим?
- Той е вече на 7 години, видяха се слабите места, които е редно да бъдат редактирани. Няма какво да се чака повече и не бива да се приеме като критика към хората, които са правели закона, а по-скоро всяка една промяна в него трябва да служи максимално добре на всички участници - на родители, ученици, учители и да е адекватна на настоящия момент.
- Промяната на учебните планове и програми ще стъпи ли върху работата на предишните двама министри - акад. Денков започна с големия преглед, а проф. Пенов беше обещал, че ще качи промените за обществено обсъждане преди месеци? От новия министър чухме, че ще работят да има приемственост по този въпрос.
- С големи очаквания сме да стъпи на това, което е направено и да има устойчивост, и приемственост по отношение на свършеното от двата министерски екипа до този момент, за да не се започва отначало. Защото, ако това стане, ще се видят същите резултати, поради което трябва да се продължи нататък и то изключително смело, защото виждаме резултатите в различните външни оценявания. Те показват определени ниски нива, които не се дължат само и единствено на учениците, а до голяма степен на самата формулировка, която е създадена в процеса на учене. Наизустяването трябва лека-полека да премине в много от предметите на много заден план. И стъпвайки на позициите, които са STEM предмети, с междупредметни връзки, със съвременни комуникативни умения, това са очакванията да бъде базата на учебните планове. Плюс олекотяване откъм излишна фактология в немалко от природните дисциплини. Някои от предметите са толкова детайлно разписани в учебниците и програмите, че могат да се съпоставят с втори курс в университета, а всъщност това е едва първият етап на гимназиалното образование. Трябва да се преосмисли стабилно какво ще се учи там.
- В каква конкретика ще бъдат промените във формата на Националното външно оценяване и Държавните зрелостни изпити, какво обсъдихте с проф. Цоков по този казус?
- Предложенията за промяна на формата на изпита винаги идват, след като премине Националното външно оценяване. Тогава се говори за промяна на предметите, по които се извършва и винаги сме в ситуация, че няма много време да началото на учебната година, когато преди 15 септември трябва да бъдат обявени всички правила, на които ще стъпи провеждането на изпитите. Въпреки това самият формат на провеждане на НВО догодина в седми клас би могло да се заложи да не е ултимативно само в една дата, както е в продължение на много години, а да има алтернативни дати, които да дадат възможност на учениците, както да покажат своите възможности в повече от един изпит и да подберат най-доброто, така и да има шанс за тези, които по здравословни причини не могат да се явят на единствения уникален изпит.
- Разбрахме от екипа на новия министър, че мисли върху това изпитите след седми клас догодина да се изтеглят с една седмица напред и дори да има регионален принцип при определяне на втора дата, заради бедствия, например. Ще се справят ли в МОН с организирането на допълнително още изпити - тази година за сесията през май-юни имаха да осъществят 83 изпита?
- За да сме много кратки - би могло да има повече от веднъж НВО в седми клас, като едното да бъде в края на първия учебен срок, а второто да бъде точно една седмица преди финала на учебната година. За да може да се даде наистина алтернатива на всички ученици по отношение на тяхното явяване и да се измери подготовката им дотогава, докогато се провежда. Това би могло да се направи през следващите няколко седмици, преди да се качи графикът за следващата учебна година за обществено обсъждане. Промяната в Държавните зрелостни изпити по българския език трябва да бъде насочена към самите модули, за да нямаме казуси „изтичане на инфромация“, които се наблюдават за втора поредна година. Защото това показва, че системата вече е научила тънкостите на провеждането на държавния зрелостен изпит. А по отношение на комбинирания изпит - трябва да има дискусия и да се въведе не през следващата учебна година, а през по-следващата. За което трябва да бъдат много добре обмислени поставените предмети и задачи.
- Кои предмети могат да влязат в такъв комбиниран изпит - физика, химия, математика?
- Да, точно така.
- Поискахте дейността на Националния образователен инспекторат да бъде замразена - защо?
- Според съюза на работодателите дейността му трябва да бъде замразена по простата причина, че той измерва качеството, а всъщност няма такава система за качество в България, която да е утвърдена. Има инспекторат, който работи вече 4 години, а измерва нещо, което е липсващо. Съвсем естествено това води до усещане за несправедливост у колегията. Затова трябва да се направи наредба, която да бъде добре формулирана. Това не е лесна работа, защото да измериш качество на образованието в нашата страна с такова голяма разнообразие от образователни институции е трудна работа. За голямо съжаление виждаме, че има учебни заведения, в които резултатите са много добри, а оценката за тяхното качество не отразява същото. И обратно - училища, в които резултатите на учениците на изхода на различните нива не са на необходимата висота, оценката е малко по-различна.
Нашият гост
Диян Стаматов е роден през 1967 г. в Карнобат. Завършил е биология и педагогика на преподаването по биология в Софийския университет. Повече от 15 години е директор на столичното 119. СУ “Акад. Михаил Арнаудов”. Последователно преди това е ръководил 150. и 80. училище в София. В професионалния си път е бил още учител и заместник-директор. От 8 февруари 2016 г. до 2 февруари 2017 г. е зам.-министър на образованието. Председател е на Съюза на работодателите в системата на народната просвета на България.