Страната ни е абсолютен отличник и изпълнява всички числови критерии за членство
Доклади на ЕК и ЕЦБ сочат, че не сме готови за участие във валутния механизъм
На всеки две години едновременно Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) подготвят така наречените конвергентни доклади или доклади за сближаване. Обект на оценка в тези доклади е готовността за приемане на еврото от страните извън еврозоната (изключени са тези, които нямат задължение да приемат еврото – Обединеното кралство и Дания), тоест към 2018 г. това са България, Хърватия, Чехия, Полша, Унгария, Румъния и Швеция.
Конвергентните доклади срещат все по-малко разбиране в България – в общественото пространство се тиражират тези, които показват непознаване на същността и оттам некоректно интерпретиране на оценките. Докладите съдържат оценка, която е доста сложна, но и доста стандартизирана, защото трябва да се спазват стриктно изискванията на Договора за функциониране на ЕС и принципите на равно третиране на отделните държави.
Ето няколко некоректни коментара
Първи коментар: ЕК и ЕЦБ посочват в докладите, че България не е готова за присъединяване към Валутен механизъм II. Първо, не държавата, а нейната валута се присъединява към механизма. За съжаление, във връзка с амбициите на България за присъединяване към еврозоната (единствената страна, която активно прави опити за присъединяване) този механизъм от валутен се превръща в политически. Тоест, обвързва се с политически условия и се изтъкват единствено политически аргументи, което няма нищо общо със същността на механизма – стабилността на валутата. Второ, механизмът не е „чакалня“ и това е много погрешен сигнал, който се дава – напротив всяка страна, чиято валута е включена в механизма, е длъжна да осъществява реформи и политики, които да гарантират стабилност на валутата, за да не се отклонява от договорения курс. Целта на механизма е да се гарантира, че колебанията в обменния курс между еврото и други валути на държави - членки на ЕС, не нарушават икономическата стабилност в рамките на единния пазар. Трето, и това е най-важното - българската валута изпълнява изискванията на валутния механизъм, бидейки фиксирана към еврото без никакви колебания вече повече от 20 години. Ако това не е валутна устойчивост – какво е? Ние изпълняваме целта на механизма реално повече, отколкото се изисква (+/- 15% отклонение), но не и формално, защото не ни допускат във Валутен механизъм II.
Спомням си, че в годината на влизането в ЕС (2007), от официалните институции беше изтъкната като причина за отказа големия дефицит по текущата сметка на платежния баланс. А сега се изтъква състоянието на финансовия сектор в страната и евентуално участие в Банковия съюз. Участието в този Валутен механизъм II е доброволно, но тъй като става въпрос за един от критериите за оценка на готовността за присъединяване към еврозоната, решението за участие във валутния механизъм се взема по искане на съответната държава членка с консенсус на държавите-членки от еврозоната, ЕЦБ и страните извън еврозоната, които участват в механизма. Тоест, към момента само Дания. От икономическа гледна точка няма абсолютно никакви пречки и икономически причини, поради които да не бъде допусната националната ни валута до Валутния механизъм II. Влизането в него не застрашава стабилността на еврозоната или ЕС, нито ще е свързано с някакви драматични промени, защото и в момента икономиката ни функционира дори при режим на фиксиран валутен курс и дори при по-строги правила.
Поставянето на условия и изисквания за присъединяване към валутния механизъм формално противоречи на европейската правна рамка за приемане на еврото и е проява на дискриминационно отношение към страната. Очевидно е и неравното третиране на България по отношение на останалите страни, чиито валути преминаха през механизма.
Втори коментар: Твърди, се че ЕК и ЕЦБ критикуват страната за липса на независимост на централната банка и това е основна пречка за приемането на еврото. Това не е вярно. И за седемте страни, както в настоящия, така и в предходните се оценява доколко правните разпоредби отговорят на изискванията, когато страната влезе в еврозоната. Така например, едно от изискванията е да се запише в закона за централната банка, че от датата на членството паричната ни единица е еврото, което на този етап няма особен смисъл. Текстове за правно несъответствие има и в оценката за правната конвергенция и на останалите страни, които са предмет на оценка в доклада. Ако правното несъответствие с изискванията за еврозоната бяха в конфликт с правото на ЕС, то досега ЕК щеше да стартира наказателна процедура по отношение на тези страни.
Ето и каква е „Присъдата“. В доклада оценката на ЕК и на ЕЦБ е една и съща за всички 7 държави, тоест, че те не отговарят на критериите за приемане на еврото: „В светлината на оценката относно правната съвместимост и изпълняването на критериите за конвергенция и взимайки предвид допълнителни релевантни фактори, ЕК смята, че България не изпълнява условията за приемане на еврото“.
Добрите новини
Най-добрата новина е, че България е абсолютен отличник в най-важното –изпълнението на номиналните критерии за конвергенция, което се изразява, както в това, че се изпълняват всички числови критерии, така и още по-важно, че България ги изпълнява устойчиво. България е единствената страна заедно с Швеция, не само от тези, които са предмет на оценка в докладите за конвергенция, но и от 14 страни в еврозоната, които изпълняват номиналните – най-важните и всъщност единствено важните критерии за приемането на еврото за такъв дълъг период – според три последователни доклада – тоест за период над 6 години.
Страната единствено не изпълнява критерия за участие във Валутен механизъм II, тъй като нашата валута не е допусната в механизма. За разлика от другите страни, които към настоящия момент не желаят да приемат еврото, България го поставя като основен приоритет още преди влизането в ЕС. От страните, анализирани в доклада, България е с най-добри стойности на показателя за дълга на сектор „Държавно управление“. По отношение на така наречените „други фактори“ също е оценен прогрес – в сравнение с 2016 г., е смекчен тонът за финансовия сектор. Също е отчетено подобрение по отношение на оценката за макроикономическите дисбаланси. Посочено е и позитивното движение в текущата сметка като излишъкът е увеличен от 4,5% през 2016 на 5,5% от БВП през 2017 г.
Лошите новини
Най-лошата новина от тазгодишните конвергентни доклади е, че единствено за България в доклада на ЕК се посочва като основен проблем корупцията и ефективността на държавата: „основните предизвикателства са свързани с институционалната рамка, включително корупцията и ефективността на държавата“. На какво основание е направена тази оценка, България най-корумпираната страна ли е – това е основен въпрос към управлението, който се нуждае от отговор и предприемане на мерки. Сериозна критика също е отправена по отношение на бизнес средата: „на основата на избрани показатели за бизнес средата България се представя по-зле от повечето държави-членки в еврозоната.“ Въпреки че аналогичен текст и критика се съдържа и в оценката на останалите държави без Чехия и Швеция, проблемът също остава като един от основните, на които се обръща внимание в доклада.
В така наречените „други фактори за конвергенцията“ се критикува българския финансов сектор като се твърди, че в него все още има „някои уязвимости, съпроводени с висока задлъжнялост и необслужвани кредити в корпоративния сектор“ - единствено по отношение на България е направена такава критика. Въпросът е: най-неустойчив ли е българският финансов сектор и има ли достатъчно аргументи за това в доклада на ЕЦБ и ЕК? Също единствено за България се твърди, че „ устойчивите структурни слабости пречат на това трудовият пазар да се подобри по-бързо“ – слабост, върху която се акцентира и в предходния доклад.
В последните доклади за сближаването добрите новини, че България е отличник в изпълнението на номиналните конвергентни критерии в продължение на дълъг период, изглежда вече не са новини, тъй като неучастието във Валутния механизъм II не дава шансове на страната за присъединяване към еврозоната. Но като че ли за първи път ЕК и ЕЦБ откровено назовават истинските си притеснения относно страната и бъдещото й участие в ядрото на ЕС.