Стокхолм заложи на свой хазартен отговор на коронавируса, но нито икономиката му, нито здравната му система се сринаха
Кой на земята е прав? Не можем всички да сме прави.
Една страна като Швеция има почти всичко, но мина под радара на Covid-19. Само преди два месеца тя бе рамо до рамо с Великобритания в отхвърлянето на пълното блокиране и доверието в „социалната дистанция“. Но на 23 март Борис Джонсън направи пълен обрат и изостави Швеция и в по-малка степен Германия, и избра самостоятелен път. И оттогава отклонението стана радикално и политическо. Лявоцентриското правителство на Швеция, пример за Бърни Сандърс и за световния либерализъм, внезапно бе похвалено и от либертарианската десница.
Подобно на милиони, и аз станах диванен епидемиолог по инстинктивна причина. Всеки ден от премиера ми се нарежда да живея в страх за своя живот. Аз съществувам в миазма от R-числа, тестовете за антиген, коефициенти на смъртност от инфекцията и „наднормената смърт“. Сега, когато Европа и светът изплуват от мрака, за да изследват руините от карантината, остава все още висящ въпросът: Права ли беше Швеция?
Единствената таблица, която се гледа всеки ден, е таблицата за смъртност на един милион в света. Дори и цифрите да са ненадеждни, остава грубата реалност за броя на мъртвите. И единственият извод, който трябва да се направи от тези цифри, е, че таблицата не говори добре за политиката.
Няма връзка между жертвите и строгостта на мерките, реализирани в карантината. Най-строгите карантини, като в Китай, Италия, Испания, Нова Зеландия и Великобритания са довели както до висока, така и до ниска смъртност на един милион. Високите технологии очевидно са "работили" в Южна Корея, но не толкова в Швеция. 319 смъртни случая на един милион в Швеция е много по-напред от затворените в Норвегия 40 и в Дания 91, но това е доста по-назад от блокираните в Обединеното кралство 465 и Испания 569.
Политиката на мек режим в Швеция се ръководи от двама учени Йохан Гизеке и неговото протеже Андерс Тегнел. Последният в момента води стратегията на Стокхолм с ежедневните си медийни изяви и се радва на 73% популярна подкрепа. За разлика от политизираната Великобритания, министрите не се появяват редовно.
Тегнел е категоричен през цялото време. Достатъчна е степента на социално дистанциране и избягване на тълпите. Що се отнася до блокирането, „То няма нищо общо с научната основа“.
За Гизеке, вeтеран от Световната здравна организация, Covid-19 е „цунами, помитащо света“, но той отбелязва, че то заплашва преди всичко възрастните, болни хора. Той признава, че смъртността в Швеция е по-висока от средната стойност и това показва, че има грешки. „В началото ние не успяхме да защитим старите и уязвимите“. Икономиката ни пострада от срива в износа, но тя се държи отворена и работеща и не се забелязва скок в „наднормена смъртност по всички причини“ като в Обединеното кралство и в други държави с висока степен на блокиране. Изглежда, че този скок се увеличава поради частичен срив в други области на критичното здравеопазване.
Там, къдетo аз смятам, че политиката на Швеция е доста хазартна, е нейната вяра в изграждане на „колективен имунитет“, който ще я защити от бъдещи огнища. Гизеке казва, че половината от всички шведи вероятно са заразени в някаква степен, от тестовете се предполага, че една четвърт от хората в Стокхолм имат вируса и вероятно, но в никакъв случай и не със сигурност ще бъдат защитени от всякакво възобновяване. Това може да се сравнява само с 2% от хората в Осло. Това различие в уязвимостта може да бъде тествано само в случай на втора вълна на заразяването.
По-същественото, е че няма данни масовият имунитет да се е развил никъде другаде. В Германия друг скептик на блокирането, вирусологът Хендрик Щреек, смята, че страните биха могли да достигнат до една трета имунитет, на което може да се надяват. Но като политика, тази идея е обезпокоителна за мнозина. Такъв беше и страха, породен от „стадния имунитет“ във Великобритания през март, така че самата фраза стана едва споменавана.
Но според Тегнел, каквото и да мислим, „няма друг път за бягство“, освен да намерим начин за живот с този вирус. На непосредствения хоризонт няма изгледи за ваксина. Не можем да съсипем световната икономика за неопределено време. По-добре да се концентрираме върху защитата на нашите здравни услуги от епидемията, ако тя се върне.
Шведският коментатор Фреди Сайър внимателно наблюдава този дебат от Обединеното кралство. Той подчертава, че с всяка изминала седмица останалата част от Европа се приближава стабилно към имитиране на Швеция. Това е така, защото съвременните икономики и техните народи просто не могат да живеят в такава смазваща аномалия, каквато виждаме през последните два месеца.
Сега Великобритания е изправена пред ново предизвикателство. Смятам, че ранната критика към Борис Джонсън беше несправедлива. Той имаше уважаван подход, основан на доказателства, ако бе концентрирал своето внимание само върху секторите на здравеопазване и грижите за хората с висок риск. В своя завой той избра политиката на страха. Сега той има работници, ужасени от своята работа, и родители, ужасени от училището на децата си. Той изплаши икономиката по инерция.
Споделям мнението на учени като Дейвид Шпигелхартер от Кеймбридж и Карл Хенегън от Оксфорд, че този вирус е безпрецедентен по своята заразност, но че и той ще премине. Основният вариант ще се окаже как реагират правителствата и дължимите им грижи за останалото здравеопазване и за по-широката икономика.
Швеция се радва на своя отговор, но така направи и останалият свят. Блокирането на Южна Африка я заплашва с икономическа и политическа катастрофа. ООН предупреждава, че светът може да загуби четири години от своя растеж на цената от 8,5 трилиона долара. Гладът и по-нататъшните заболявания ще бъдат по-големи. И това със сигурност ще е по-големият хазарт.
(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)