Ботев познава жестоките правила на геополитиката и е способен да разсъждава в европейски и планетарни мащаби
По думите на проф. Боян Пенев "Ботев и днес, и винаги е може би най-внушителният факт в историята на българската интелигенция…"
Отмина 177-та годишнина от рождението на Христо Ботев. И отново, както за съжаление става през последните години, паметта за великия поет, вестникар, революционен и политически водач беше „миксирана“ с емоциите за автентичността или не на т.нар. Ледено хоро в родния му Калофер, с традиционните спорове за отбелязването на рождената му дата по стар или нов стил, за гибелта му и т.н. За пореден път чухме речи на политици, разсъждения на звани и незвани познавачи на Ботевите живот и гибел.
Представата за Ботев и днес в немалка степен е формирана от клишетата, останали от миналото, когато името на гениалния поет и революционер се използваше за пропагандни цели. Истината е, че Ботев трябва да бъде разглеждан по много по-освободен от натрупаните „мантри“ и предразсъдъци начин. Образът му, сътворен някога от иначе уникалния Захарий Стоянов, е колоритен, но и, колкото и да е парадоксално, някак си едностранчив – неспокоен дух, заклет хъш, феноменален бунтар… Личността на Ботев следва да се разглежда в развитие – както и за всички други герои от националната и световната история, а и за всеки човек. И е елементарно и погрешно лирическият герой в огнената Ботева поезия да се отъждествява буквално с нейния автор. През краткия си и бурен живот младият българин непрекъснато надгражда постигнатото – един е като 18-годишен, далече по-различен след десет години, когато осъществява собственото си пророчество:
Подкрепи и мен ръката,
та кога въстане робът,
в редовете на борбата
да си найда и аз гробът!
Още в „Дума на българските емигранти“, после като сътрудник на Каравеловите „Свобода“ и „Независимост“, като редактор на „Знаме“ и Нова България“, председател на БРЦК и войвода на своята знаменита чета Ботев се превръща в модерно мислещ политик с качества на държавник. От хайдушката романтика младият учител и вестникар израства до забележителен водач и стратег на националната революция, изрекъл знаменитите думи: „Да драснем кибрита на въстанието!“ Наистина, на „Радецки“ виждаме не традиционен войвода на чета, решена на саможертва в името на жадуваната свобода, а политик от европейски мащаб. Крайно време е да проумеем, че подвигът на Ботев и неговата чета не е ритуално самоубийство, а решителна крачка към освобождението. Първо на Враца и околните земи, с което българският политически въпрос да бъде поставен решително на масата на европейската дипломация – същата цел, която преследва Априлското въстание като цяло. Не на последно място, факт е, че Христо Ботев е политически водач (такива в една или друга степен са Раковски, Каравелов и Левски), който разсъждава в европейски и планетарни мащаби, който познава и е в състояние да осмисля жестоките правила и механизми на геополитиката.
През далечната 1941 г. известният наш поет и общественик Емануил Попдимитров, професор в катедрата по сравнително литературознание в Софийския университет, в малката си студия „Ботев като поет“ пише: „В последно време интересът към личността и делото на великия поет и революционер Христо Ботев все повече и повече нараства. От мъглявата идеализация на неговия образ сега вниманието се спира върху конкретните данни на бурния му живот, а критиката обхваща и анализира собствените му произведения. От това силата и значението на неговото творчество и дело не само че не губят нищо, но даже печелят в своята чистота и блясък…“
През изминалите десетилетия изследването на личността и творчеството на Ботев има своите безспорни постижения с трудовете на Боян Пенев, Евгений Волков, Михаил Димитров, Михаил Арнаудов, Иван Унджиев (самостоятелно и в съавторство с Цвета Унждиева), Николай Жечев, Иван Радев, Валери Стефанов, Стефана Таринска и др. Някога Боян Пенев с горчивина отбелязва: „На никой български поет името не е споменавано тъй често – и тъй напразно…“. В свое интервю проф. Валери Стефанов с право казва: „Ботев е силно стилизиран и клиширан, вкаран в няколко определения, но е сложна и противоречива личност. Не можем да мерим Ботев спрямо някакъв идеален образец, а спрямо противоречията на собствения му живот. Нека кажем, че е завършил много важно училище, както той сам казва – житейското училище... Ботев е един изключително интелигентен и образован човек за времето си. Достатъчно е да се прочетат творбите му, за да се види какъв обхват от знания има той – по отношение на културата, историята, българския народ. Знания не само за България, но и в европейски контекст. Неговата публицистика е енциклопедия на тогавашния обществен и политически живот…“.
Дълбочината на Ботевото творчество проф. Виолета Русева дефинира като „… неизречимостта на Ботев …“.
Ботев е човек с широки хоризонти. Както сме отбелязвали и по-рано в нашата поредица, най-близка до неговата собствена индивидуалност е мисията на учител и будител. И то учител и просветител, който е на равнището на модерната за онова време наука и образование! Нещо повече, не само като публицист, но и като преводач Ботев полага усилия за просвещаването и на самата българска интелигенция, която в онези години наред с доброто нерядко поема и негативни влияния от Европа и света. Характерен пример в тази посока е преводът на трагедията „Кремуций Корд“ на Николай Костомаров с нейния философски и морален заряд, коренно различен от популярните в онази епоха, но лековати творби от рода на „Многострадална Геновева“. Затова и безпощадните оценки на Ботев за недостатъците на „даскалската“ поезия и незрелостта на тогавашните български автори по същество са верни. Прав е проф. Боян Пенев, че „…Ботев и днес, и винаги (...) е може би най-внушителният факт в историята на българската интелигенция”.
Христо Ботев е неделима част от нашия национален код, включително от идентичността на българите в Македония. Водачите на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация следват традицията, завещана от Левски и Ботев – истина, която е заявявана неведнъж от Гоце Делчев, Даме Груев, Яне Сандански... В крайна сметка, Ботевата поезия е неразделна част от идентичността на българите от Македония.
И още нещо, което непременно трябва да проумеем – Ботев е политик, и то модерен политик, поставил се с цялата си енергия, мисъл и воля в служба на обществото. Загива в борбата за свободата на същото българско общество, прострелян от черкезки куршум. Уви, след Освобождението, за да бъдат оклеветени Стефан Стамболов и неговите привърженици, най-вече Никола Обретенов, политическите им противници сътворяват многоликата лъжа, че е убит от свой четник – клевета, която се повтаря от самовлюбени „капацитети“ и до днес.
В своето идейно развитие великият българин е повлиян от радикалните демократични идеи на руските и европейските революционери, но това не го прави анархист, още по-малко „комунист“, атеист и т.н. Изостреното чувство на социална справедливост му е дълбоко присъщо, но над всичко е неговия дълбоко осъзнат, необозрим патриотизъм, както и любовта към ближния, към своя собствен български народ, към онеправданите в тиранични държави като Османската и Руската империя, но и в „цивилизована“ Франция в дните на Парижката комуна.
В книгата си „Ботевото творчество“ (1995г.) акад. Иван Радев стига до основателния извод: „Христо Ботев дава отговор на въпросите, които занимават всяко следващо поколение…В тях се съдържа много от онова, около което кръжи и днешната ни тревога – като позиция и търсена опора, като личен морал и поведение… (…) Нека си го признаем – не можем да достигнем до висотата на Ботевото чувство за отечествен дълг и действен хуманизъм…“. Що се отнася до заглавието на тази непретенциозна статия, то е точен цитат от вече посочената малка книжка на Емануил Попдимитров:
„Ботевото дело е толкова велико и със значение за нас, че се казва: Докато има България, ще има и Ботев! Аз казвам обратното: Докато има Ботев, ще има и България!“