Свидетели сме на изцяло, все по-открито и пряко въвличане на Запада във войната
Колко дълго може да се прикрива западното участие във войната?
Контролът над украинския режим става все по-непредсказуем
В една от последните си статии от месец април тази година прогнозирах, че колкото повече украинският режим затъва на фронта, толкова повече ще засилва терористичните си атаки на руска територия. Не, че тази тактика на украинското ръководство е нещо ново, новото в последно време е разширяването на обсега на руска територия. И това се извършва с все по-точни и дългобойни оръжия под прякото ръководство и с участието на западни инструктори. Терорът над мирното население започна още от 2014 г., когато двете самопровъзгласили се Донецка и Луганска републики се вдигнаха на организирана съпротива в защита на рускоезичното население.
Възниква въпросът: Защо Западът, който се равнопоставя за единствен носител на свободата да се говори и отстоява истината, умишлено избягва фактите и провъзгласява за истина само онези факти, които са в негова изгода и интерес? Защо западните наблюдатели и анализатори бягат от фактическата истина за хилядите убити невинни жертви, над 14 хиляди, от които над 500 деца, загинали по площади, болници, родилни домове, детски градини, пазари и жилищни сгради във войната през 2014 г., за която Западът не говори. Откриването на войната на Русия с Украйна я представя за изненада!
Това, което се случи на 22 февруари 2022 г., беше подновяването u, но вече с официализираното участие на Русия, след провала на Минските споразумения по вина на Запада. Окончателно сриналото се и последно остатъчно доверие на Русия, че може да се договори със Запада, Русия беше притисната и нямаше друг ход освен военна намеса, която Западът подготви и провокира. Колкото и да се прави на изненадан от войната, той я очакваше. Защото украинският проатлантически проект по замисъл беше подготвян и реализиран с далечна стратегическа цел, а именно Русия да бъде предизвикана за война, да бъде отслабена и изведена от заплахата за САЩ.
Пак, в интерес на истината, да напомним за поредицата терористични предизвикателства и действия над Русия. Стотиците жертви и ранени при терористичната атака в музикалната зала „Крокс“, падналият самолет Ил-76, разбил се в Болгород, свален със системата „Пейтриът“, по признание на Ню Йорк Таймс. Последният атентат на плажа в Севастопол, извършен също с американска ракета, под американско техническо ръководство. Колко дълго може да се прикрива все по-откритото западно участие във войната? Колко още може да издържи търпението на Русия? Това сега е големият въпрос.
САЩ нямат аргументи, защото това би означавало ескалация. Друг отговор не може да има. За това красноречиво говори реактивният телефонен разговор на американския военен министър, станал след една година прекъсване на отношенията с руското военно ведомство.
Контролът над украинския режим става все по-непредсказуем, защото той продължава да получава от Запада все по-рискови оръжия. Нещо повече. Би трябвало да се подчертае още едно много важно обстоятелство, че Западът не чува или умишлено избягва, което е по-вероятно, и продължава да нажежава обстановката. Засилва натиска над Русия, за да принуди руското политическо ръководство да пристъпи към реална ескалация с непредвидими последици. Тук се разчита и на вътрешното недоволство на руското общество, което се засилва. Всичко това принуждава Русия да скъсява времето за вземане на фаталното решение за натискане на ядрения бутон.
Историческият ход на човешкото развитие непрестанно ни напомня, че човекът, като най-консервативното разумно същество, същевременно е податливо на забравата и дори страданието на неговите предци и уроците им са безсилни да увековечат техните поуки. Историческата практика показва, че страданието, като сигурен учител за човешкото опознаване, пречистване и осмисляне на живота, за съжаление, има къс времеви отпечатък върху човешкото съзнание. Именно тогава настъпва забравата. И светът като че ли отново трябва да премине през нови страдания, за съжаление, още по-ужасяващи с масова смърт. Човечеството в този момент се намира на този раздел на времето, налагащ преминаване през нови страдания.
В историята често се случва събития в повратни моменти да се разкриват, опознават и разбират, едва след като доведат до критичния фатален резултат. Опознавателното проникване в такива повратни периоди за тяхното разкриване е трудна задача. Движейки се напред под напора на набираща динамика опасни събития, все още има време и способност да овладеем техния взривоопасен ход. Вероятно, наближаваме точно този момент. Защото нивото на взаимно недоверие между Русия и САЩ е опасно високо подложено на рискова честота. Обстоятелства, при които всяка грешка или объркване могат да се окажат фатални. Кризисна дипломация в такъв момент е малко вероятна, защото за разлика от предишни, отминали кризи, сега директните канали на най-високо равнище за поддържане на диалога са затворени. Днес руският и американският посланик във Вашингтон и Москва са под строги наблюдения.
Свидетели сме на изцяло, все по-открито и пряко въвличане на Запада във войната. За това говорят и последните решения на върха на НАТО, взети във Вашингтон, и направените заявки за дългосрочна военно-техническа подготовка за продължителна война.
Светът е на ръба на фатални решения, а Западът безпаметно продължава да пробва докъде и докога Русия ще издържи, преди да вземе по-твърде позиция с реална, радикална заплаха.