Гласуването с машина не би трябвало да затрудни избирателите
Новият Изборен кодекс, който краткотрайното 45-о Народно събрание прие, крие подводни камъни, които трябва да бъдат избегнати. Това мнение обединява различни наблюдатели и експерти, които иначе продължават да спорят разгорещено. Къде са тия „камъни“ и голям ли е рискът да препънат избирателния процес? Д-р Николай Николов знае това. Като бивш член на ЦИК и учен по право той е наблюдавал и изследвал нормативите в действие.
- Д-р Николов, по новому ли ще гласуваме с новия Избирателен кодекс?
- Всъщност въвеждането на машинното гласуване като единствена възможност за гласуване, отчитането на изборните резултати с минимална човешка намеса, както и по-лесният начин за образуване на повече секции извън страната - това са най-съществените изменения в Изборния кодекс, направени от 45-ото Народно събрание.
- Въпросът е как ще усетим тези промени? Експертите спорят - за добро ли са, или за зло?
- Новият формат на машинното гласуване е по-скоро за добро. Той дава възможност да се използват силните му страни - лесно гласуване, сериозни пречки пред манипулиране на вота, автоматизирано, точно и бързо отчитане на резултатите от секцията в изчислителния пункт към РИК и липса на недействителни гласове.
- Казват, че задължителното машинно гласуване ще отблъсне избиратели, които иначе биха отишли до урните?
- Аз не бих казал, че машинното гласуване е задължително. Бих казал по-скоро, че ще бъде единствената възможност и то в секциите с над 299 избиратели. Те са около 9400 или три четвърти от всички в страната и около 300 извън страната. В секциите, в които избирателният списък включва до 299 избиратели, в лечебни заведения, домове за стари хора и други специализирани институции, както и при гласуване с подвижна избирателна кутия, вотът ще бъде по класическия начин - с хартиени бюлетини. В секциите с 300 и повече избиратели ще може да се гласува само с машини. Само ако възникне повреда на машината в тези секции, ще може да се премине към гласуване с хартиени бюлетини след уведомяване на РИК и ЦИК. За гарантиране на правото на глас при възникване на тези обстоятелства във всяка секция предварително ще трябва да бъдат осигурени толкова бюлетини, колкото са избирателите по списък.
- Хората ще се объркат, казват скептиците, ще им бъде трудно. Дали?
- Гласуването с машина не е по-трудно от ползването на банкомат. Повече умения са необходими, например, за работа с компютър или ползване на интернет. Машината е изключително опростена. Ако ще се ползва правото на преференция, трябва да се кликне върху екрана, на който е визуализирана бюлетината 4 пъти - върху квадратчето с номера на предпочетената партия, коалиция или независим кандидат; кръгчето с преференцията за предпочитания кандидат, преглед и потвърждаване. Без преференция кликванията са три. След вота машината отпечатва разписка, на която ще е записано за кого е гласувал избирателят, за да се увери, че гласът му е отчетен правилно в паметта на машината. Времето от заставането пред машината до пускането на разписката в урната за знаещ избирател е 10-15 секунди. Разбира се, каквато и разяснителна кампания да се прави предварително, каквито и информационни материали да са поставени на таблото пред секцията, ще има хора, които няма да знаят какво да правят. Техният вот ще отнеме повече време, докато член на СИК им обясни как се гласува... но не повече от времето за гласуване с хартиени бюлетини.
- Ще им се обяснява на хората за кръгчетата и квадратчетата на машината, добре. Но дали така всички избиратели във всички секции с машинно гласуване ще успеят да гласуват до края на изборния ден? Критиците твърдят, че отговорът е „не“.
- По-скоро е обратното. Тези твърдения ми приличат на спекулациите преди отминалите избори, че машините масово ще дефектират. Това се случи в 0.94%, включително с бройката на разменени машини по етажите на училищата, където са 88 от 9398 секции. Бързо забравихме и приказките, че „сложният“ секционен протокол ще доведе до повторение на хаоса в „Арена Армеец“. В действителност - последният РИК отчете резултатите си в ЦИК на 7 април сутринта и всички законни срокове бяха спазени. Вижте, дори и да приемем, че на всеки избирател ще трябва да се обяснява как да гласува, а това въобще не е така, гласуването на един избирател ще отнеме не повече от 1-2 минути. Ето ви пример с една секция в пазарджишкото село Сърница на 4 април 2021 г. - там са успели да гласуват с 631 избиратели с машина и 62 с хартиени бюлетини. Единици са секциите в страната, в които гласуват 600 избиратели. Примерът сочи, че безпроблемно машинно гласуване е възможно и в най-натоварените секции. И нека не забравяме, че машинното гласуване не е нещо ново за обществото. От 2 години за него не просто се говори. На 2 пъти масово избирателят имаше възможност да го приложи.
Съставът на ЦИК, на който имах честта да бъда член, 2 пъти успешно организира машинно гласуване в големи мащаби - 3000 секции в изборите за Европарламент-2019 и около 9400 на изборите за Народно събрание-2021. При комбинирано гласуване - с машина и хартия и на двата избора около 27% предпочетоха машина. В секциите с машинно гласуване през 2019 г. има лек ръст на предпочелите го през 2021 г., до 29,1%. Пътеката е прокарана. Секционните и районни комисии и избирателите знаят какво е машинно гласуване, или могат лесно да се научат поради натрупания опит и известна традиция.
- Колко машини са необходими, за да се случи машинното гласуване благополучно?
- Допълнителни машини са необходими само за гласуването извън страната. В момента на склад в София има 9600, които са напълно достатъчни за секциите в страната. Машините са купени. Законът предвижда машинно гласуване извън страната в секции, за които предварително са подадени 300 заявления за гласуване, или в които на последните избори са гласували не по-малко от 300 избиратели. На изборите на 4 април 2021 г. секциите извън страната достигнаха рекордният брой 464, но едва в 242 избирателите по списък бяха над 300. Поради отпадането на ограничението до 35 секции в страни извън ЕС, ще има увеличение на секциите извън страната, но не и на тези, с над 300 избиратели. Необходими са не повече от 300 нови машини.
- Има ли време тия 300 машини да се осигурят? Изборите идат, 11 юли е близо.
- Времето за организиране на обществена поръчка за такъв брой устройства е напълно достатъчно. Припомням, че през 2019 г. за месец и половина беше организирано наемането на 3000 машини за изборите за ЕП. Впрочем, сега и в избори за общински съветници и кметове ще се гласува машинно и то като единствена алтернатива. Малцина знаят, че на предстоящите на 27 юни частични избори за кмет на община Благоевград и няколко кметства ще се гласува машинно и то като единствен вариант, за което трябва да стартира процедура за изработване на съответния софтуер.
- Леле. Времето притиска организаторите.
- Както ви казах, машините са налични, с изключение на допълнителното малко количество във връзка с нововъведеното машинно гласуване извън страната. Технически е възможно организирането и приключването на поръчка за софтуера - електронните бюлетини за 31 избирателни района. Може тя да върви съвместно с поръчката за транспортирането и обслужването на машините в изборния ден, ако се реши, както и досега, тази дейност да се извършва от частна компания. С измененията във връзка с машинното гласуване охраната на склада с машините е възложена на правителството.
- Да поговорим сега за най-важното: новия начин за определяне на изборните резултати?
- Той предвижда максимално използване на технологията. В края на изборния ден секционната комисия деактивира машината и от нея се разпечатва т. нар. машинен протокол, който съдържа данните от гласуването по партии, коалиции и независими кандидати или квадратчето „Не подкрепям никого“, както и преференциите. От машината се откачат двете флашки, които съдържат данните от този протокол. Секционен протокол отново е предвиден, но като буфер в случай, че машината се е повредила през деня, или не е започнала работа, и е с много по-олекотено съдържание. В обичайния случай с работеща машина през целия ден в този протокол се вписват само броя на потвърдените гласове от машинното гласуване, а ако машината е дефектирала - и резултатите от гласуването с хартиена бюлетина. Към този протокол се прилага протоколът, разпечатан от машината. В изчислителния пункт към РИК в компютъра на оператора се поставя флашката с данните от гласуването в секцията и те автоматично се пренасят към базата данни за целия изборен район. Няма преброяване на бюлетини от секционната комисия, освен ако машината не е дефектирала, няма попълване на подробен секционен протокол и ръчно въвеждане на резултатите от него в общата база данни. Няма ги и денонощните опашки пред РИК от членове на секционните комисии, чакащи да предадат резултатите от изборите. Ако си спомняте, пред „Труд“ миналия октомври аз споделих идеята за използване на флашките за бързо и лесно отчитане на резултатите и за елиминиране на сериозно количество труд на органите по управление на изборите при условие, че разполагаме с тази нова технология.
- От трите вида гласуване - с хартиени бюлетини, машинно и комбинирано, кое е най-добро, според вас?
- Гласуването с хартиени бюлетини е добре познато, но при него резултатите се отчитат бавно и възможността за грешки е реална. При комбинираното гласуване на всеки избирател се осигурява възможност да гласува по негов избор с хартиена бюлетина или машинно, което означава двоен ресурс и усилия, и невъзможност за използване на позитивите от машинното гласуване. При машина като единствена алтернатива има възможност за бързо гласуване, точно отчитане на резултата и няма недействителни бюлетини, както и съмнения за манипулации. Организирането на машинното гласуване на 11 юли е напълно реално. В потенциала на българската държава е да осигури още около 300 машини, както и да изпрати за 250-300 секции извън страната машини със софтуер, с охрана и техник. Фокусът трябва да бъде в масирана разяснителна кампания за избирателите и обучение на СИК за новия начин на отчитане на резултатите.
- По новия кодекс имаме „президентска ЦИК“, горещи се довчерашната власт, сега опозиция.
- Не вярвам президентът да влияе пряко или косвено върху дейността на ЦИК чрез новото му правомощие да назначава изцяло състава на комисията. Той и досега имаше участие в този процес, като назначаваше редовите членове, а ръководството се избираше от НС. Както преди, така и сега, членовете на ЦИК се предлагат от парламентарно представените партии, а ръководството се уточнява на публични консултации между тях при президента. Държавният глава не може да назначи непредложен, а правото му да приеме или не предложената кандидатура, е твърде ограничено и не формира зависимости. Изобщо, независимостта на ЦИК не се състои в едно изречение от Изборния кодекс, а в уникалното за българските условия изискване всяко решение да се приема с мнозинство от 2/3 от присъстващите на заседанието членове на комисията. Това завишено изискване за мнозинство прави приетото решение обществено приемливо във възможно най-висока степен.
- В чужбина вече няма да има опашки от гласоподаватели, нали така? След като падна ограничението от 35 секции...
- Това ограничение има значение за броя на секциите и осигуряването на правото на глас на нашите сънародници само в 5 страни извън ЕС - Великобритания, Турция, САЩ, Канада и Русия. Допълнително улеснение е, че за да се образува секция в един град, вече ще са необходими не 60, а 40 подадени заявления. Опашки пред секциите на миналите избори имаше опашки, но не те не бяха основният знак на гласуването в чужбина. Знакът беше, според мен рекордният брой от над 180 000 българи упражнили със засилен интерес правото си на глас извън страната.
- Ами видеонаблюдението, като мярка против изборни измами? Как ще стане то на практика?
- Истината е, че този нов момент в кодекса няма да бъде приложен и на изборите на 11 юли, и на президентските избори през есента. Съгласно §68 от преходните и заключителни разпоредби, всички текстове относно организираното от държавата видеонаблюдение на отчитането на изборните резултати във всяка секция, както и за образуване на 32-ри изборен район „Извън страната“, влизат в сила от деня на официалното оповестяване на резултатите от преброяването през 2021 г., което стартира през септември. А официалното оповестяване е доста по-късно. Следователно, видеонаблюдението ще се случи най-рано на изборите за общински съветници и кметове през октомври 2023 г., освен ако междувременно няма предсрочни парламентарни избори.
- Добра идея ли е видеонаблюдението, според вас?
- Уредбата за видеонаблюдение цели изключване на съмнения за манипулации при определяне на изборните резултати в секцията. Тя предвижда във всички или в определен брой секции да се инсталират камери, които в реално време в изборната нощ да излъчват в интернет определянето на резултатите в секционната избирателна комисия - с възможност всеки, който се интересува, да види този процес. Предвижда се записите от камерите да се предадат от секционната комисия на РИК и ЦИК за съхранение и ще се използват като доказателство при евентуални дела за законността на изборите. Идеята за обособяване на 32-изборен район, чрез който нашите сънародници извън страната да избират свои представители в парламента, също е разумна. Те имат специфични интереси, които следва да бъдат представени и отстоявани в Народното събрание.
Нашият гост
Николай Николов е роден през 1972 г. Завършил е СУ (1995) - магистър и доктор по право с дисертация по първия закон за нечистото богатство (2010). Работил като юрисконсулт на община и адвокат. Член на Комисията за установяване на незаконно имущество (2005-2010), член на Правния съвет на президента (2010 - 2011). Член на Комисията за конфликт на интереси (2011-2013) и неин председател (2013 - 2018). Преподавател във Висшето училище по мениджмънт.