Доктрина за България предлагат учени

Академици, индустриалци и интелектуалци с план за обединение около национални цели

Националните цели са изпратени на правителството

Академици, индустриалци и интелектуалци застанаха зад стратегическия проект “Възгледи за основните национални цели и приоритети за устойчиво развитие на България.” Той бе представен в БАН в навечерието на 1 ноември - Деня на народните будители.

“България се обезвери от противопоставяне и боричкания, от липса на перспективи и бездуховност, забравени са изконни ценности като родолюбие, търпимост, възпитание, образование. Духовната криза е по-страшна от икономическата”, заяви при откриването на срещата проф. д-р Любен Тотев, ректор на Минно-геоложкия университет и председател на Съвета на ректорите.

Проф. Тотев обясни, че при сложната геополитическа обстановка ЕС и неговите институции се оказали неподготвени. “Предлаганите решения често са палиативни, неадекватни на мащаба на проблема, приемани в крачка от политиците, без задълбочен анализ и необходима експертиза”, заяви ректорът на Минно-геоложкия университет.

Според бившия председател на БАН акад. Стефан Воденичаров, който е един от инициаторите за създаване на доктрината, укрепването и оптимизацията на институциите трябва да е първата национална цел. Воденичаров обясни, че идеята за общи национални цели се родила преди три години, когато площадите бяха изпълнени от протести. Тогава екип от български учени и интелектуалци стигат до извода, че е добре да се намери национална доктрина, която да обедини нацията и да накара политиците да застанат зад приоритети, които да следва всяка власт.

Акад. Воденичаров разказа, че проектът бил раздаден на депутатите от 43-ото Народно събрание, но те не намерили време да дискутират проекта. Тогава учените от екипа, който разработил националните цели, решили да се обърнат към българските индустриалци. Представили им идеята и поискали от предприемачите да я обогатят със свои предложения.

Предстоят обсъждания из цялата страна с различни слоеве на обществото и окончателно доработване на проекта.

Проектът за национални цели е изпратен на всички членове на правителството, а след обсъждане из страната ще бъде внесен и в парламента. Целта е националните цели да се превърнат в приоритет за всяка власт, независимо от това коя партия е спечелила изборите.

На обсъждането бяха следните представители на бизнеса: собственикът на “Свилоза” Красимир Дачев, мажоритарният собственик на КЦМ АД Кольо Добрев, изпълнителният председател на БСК Божидар Данев и др. Академичната общност и интелектуалците бяха представено от акад. Георги Марков, проф. Георги Близнашки, проф. Димитър Тадаръков, директорът на Народния театър Мариус Донкин.

 

Експертите

Академик Георги Марков:

Държавниците мислят за следващите поколения

Пътувам често и хората ме питат: Вие, учените няма ли да налеете малко ум. Ще цитирам Чърчил. Политиците мислят до един мандат, а държавниците мислят за следващите поколения. У нас всяка власт започва на гола поляна, няма го хоризонтът. Написахме национални цели. Трябва да се обединим тези цели да се изпълняват от всички партии, независимо коя от тях е на власт. Когато се прави политика на парче, тя не може да бъде успешна. Отечеството е над всичко!

 

Кольо Добрев, собственик на КЦМ:

Предстои ни апостолска работа

За нас индустриалците е много важно да имаме духовно богат потенциал, който да застане зад идеите на икономиката и да излезем пред света с качествени кадри, с конкурентна икономика. Тези лозунги сигурно са хвърчали 1000 пъти в пространството, но документът би следвало да бъде приет от институциите. Предстои апостолска работа, за да бъде представена тази харта на хората. И дано и ние да не кажем като Апостола на свободата Народе с много питанки...

 

Роберт Джераси, общественик:

Не бива да бъде допускан език на омразата

В доктрината липсват няколко неща. В нея трябва да бъде посочено, че езикът на омразата и ксенофобията не бива да се допускат. Всички в тази държава сме еднакви, имаме еднакви права. Приветствам частта за образованието. Предлагам след всеки параграф да се обяснява защо. Важно е всяко българско дете да знае български език. Масовото отпадане от училище се дължа на това, че влизат в първи клас, без да знаят български език.

 

Инициаторите:

Нуждаем се от национални приоритети на държавата

Образованието е изведено като основа на духовността на нацията

За съжаление се формира трайно чувство за несправедливост сред гражданите

Страната повече от всякога се нуждае от гаранция за своето развитие, от устойчива икономическа стабилност и растеж, идентифициране на националните приоритети на държавата и създаване на условия за тяхното постигане в средносрочен план за преодоляване на проблема с бедността, пише в документа, разработен от български учени под ръководството на акад. Стефан Воденичаров.

Дълбоко сме убедени, че бъдещето на България е свързано с единението на обществото, с връщането към националните ни корени, към българската духовност, вяра, култура и образование, с възприемането на модел на управление, при който политиците определят основните цели и очертават устойчивото развитие на България на база на анализи и аргументи. Условия за високо благосъстояние на българските граждани могат да бъдат създадени само, ако са налице добре функционираща държава и устойчив институционален ред. За съжаление в последните години държавността у нас, най-меко казано, е силно накърнена. Прилагането на законите не е еднакво към всички социални прослойки на българското общество и тяхното спазване в много случаи е съмнително, което формира у гражданите трайно чувство за несправедливост, пишат инициаторите.

Образованието е най-важният фактор и е в основата както на духовността на нацията, така и на просперитета и развитието на една нация и държава като цяло. То е форма на обучение, в която знанията, уменията и навиците са предмет на междупоколенческо пренасяне чрез преподаване, подготовка или изследване. Качеството на тези компоненти, както и на възпитанието, което има формиращо значение за начина на мислене, възприятие и поведение, е основната предпоставка за духовното развитие на нацията, се подчертава в документа.

Основните препоръки в образованието е да се въведе задължителната предучилищна подготовка още от 4-годишна възраст в най-кратки срокове, в съответствие е възприетите и действащи модели във водещите държави. Държавната политика в областта на науката трябва да създава условия българските изследователски институции да формират специалисти, които ще достигат и поддържат ниво, съответстващо на постигнатото в света.

По-нататък авторите предлагат своите идеи за дълбоки реформи в икономиката – промишлеността в основните й сектори, селското стопанство, строителството, туризма, в социалната сфера, здравеопазването, туризма, националната сигурност и отбраната, политиката на доходите.

Единението около цели и приоритети е факторът, който може да съхрани и развие даден народ и държава. Трябва истински да повярваме в себе си и възможностите си и да обезпечим устойчиво развитие държавата си, пишат в заключение авторите на документа.

TRUD_VERSION_AMP:0//