Наказание и справедливост за комунистическите престъпления срещу българския народ нямаше
Умните млади хора, студентите, бяха осъзнали лъжата
Властта бе готова да организира кървава баня на площада
На 14 декември 1989 г. студенти от СУ "Св. Климент Охридски" излязоха на протест пред Народното събрание и издигнаха лозунг: „Долу член 1!“. Подкрепи ги Съюзът на демократичните сили.
Член 1 от комунистическата конституция гласеше:
„(1) Народна република България e социалистическа държава на трудещите се от града и селото начело с Работническата класа;
(2) Ръководната сила в обществото и държавата е Българската комунистическа партия.
(3) Българската комунистическа партия ръководи изграждането на развито социалистическо общество в Народна република България в тясно братско сътрудничество с Българския земеделски народен съюз.“
Умните млади хора, студентите, бяха осъзнали лъжата. Защото НРБ не бе „социалистическа държава на трудещите се“. Никаква „работническа класа“ не „ръководеше“ никакво „изграждане на развито социалистическо общество“. Тази "класа" бачкаше от сутрин до вечер, а селяните блъскаха от ранни зори до залез слънце в текезесето за жълти стотинки „трудоден“.
Границите на страната бяха оградени с телени мрежи, за да не могат „социалистическите граждани“ да избягат от „прекрасния социализъм“. Лозунги за „развито социалистическо общество” издигаха само тунеядците от ЦК и Политбюро на БКП, както и другарите им от окръжните, градските и селските комитети на тази партия.
Въпросът, който стоеше пред младата българска опозиция през 1989 г. бе един: как да си отиде член първи от живота ни. И дали трябва да се потърси отговорност от комунистическата партия за бедите, които нейното управление бе причинило на България – за масовите убийства и концлагерите, за унищожаването на демокрацията и ликвидирането на правата и свободите на гражданите, за стопанските катастрофи и изолацията ни от нормалния демократичен свят. Или да се оставят нейните функционери да осъществят подготвения от тях сценарий – да се маскират като "променена партия", да посъветват децата си да станат либерали и радетели за „демократични промени“. Целта на БКП бе да трансформира политическата си власт в икономическа и да я прехвърли на своите деца и внуци. А когато те натрупат парите и станат днешни олигарси, да върнат отново в комунистическите фамилии политическата власт. Случи се следното: наказание и справедливост за комунистическите престъпления срещу българския народ нямаше. Имаше „национално съгласие”. Затова и днес президент на страната е издигнатият през 2016 г. кандидат на бившите комунисти. Председател на парламента е депутат от същата партия.
На 14 декември 1989 г. бях заедно със студентите пред Народното събрание. И също скандирах: „Долу член първи!“. Слушах призивите на лидерите на СДС за въздържане от „употреба на насилие“, които те отправяха от балкона на Студентския дом. Едва по-късно разбрахме и то благодарение на направените записи от режисьора Евгений Михайлов, че новият генерален секретар на БКП и президент на страната Петър Младенов, е поискал да ни прогони от площада, като е наредил „танковете да дойдат“. На покрива на хотела срещу Народното събрание бяха разположени специални милиционерски части. Парламентът бе обграден от "Народната милиция". Горнобанската дивизия е била в бойна готовност. Властта бе готова да организира кървава баня на младите хора. Затова и лидерите на създадения само преди седмица, на 7 декември, Съюз на демократичните сили трябваше да вземат съдбовно решение: да призоват гражданите към щурм на парламента или да ги насочат към „нежна революция“. СДС избра пътя на „нежната революция“, мирният преход.
Комунистическата партия трябваше да бъде отстранена от власт чрез синята изборна бюлетина. Но изборите за VII Велико народно събрание, проведени половин година по-късно - на 10 юни 1990 г., бяха спечелени с манипулации и фалшификации от преименувалата се през пролетта на социалистическа комунистическа партия. Създателите на член първи не само оцеляха в „бурята на промяната”. Те и тяхната "охрана" от кадри на Държавна сигурност си напазаруваха България.
Виновни за това са онези политици от т.нар. евроатлантическа демократична общност у нас, които за 35 години не вдянаха, че трайното отстраняване на БСП от управлението на страната е най-важното условие за успешно национално развитие.
Постоянното търсене на политически „врагове” извън БСП е стратегическа политическа грешка на т. нар. десница у нас.
След 1989 г. БСП управляваше многократно – две правителства с премиер Андрей Луканов (1990), коалиционно правителство на Димитър Попов (1990-1991), правителство на председателя на тази партия Жан Виденов (1995-1997), коалиционно правителство на следващия неин председател - Сергей Станишев (2005-2009), коалиционно правителство на Пламен Орешарски (2013 – 2014), коалиционно правителство на лидера на "Продължаваме промяната" Кирил Петков, в което председателят на БСП Корнелия Нинова бе вицепремиер (2021-2022). БСП имаше и двама президенти - Георги Първанов (2002-2012), председател на тази партия и Румен Радев (2016- ), чийто мандат изтича през 2026 г., както и трима председатели на парламента: Николай Тодоров, Благовест Сендов и днес Наталия Киселова.
Предстои БСП отново да участва в управлението на страната. И ако това се случи, то вината ще бъде на партиите, които се афишират като евроатлантически, но много от кадрите им са наследници на яки комунистически и ДС фамилии. Благодарение на тях БСП продължава да е на повърхността.
Днес вместо да протестират срещу недемократичните и антиконституционни действия на издигнатия от БСП и от кадри на бившата ДС президент, вместо да му поискат импийчмънт, "десни" политици практически подкрепят неговата политика на дестабилизация на страната, която отлично обслужва интересите на Кремъл.
Затова и правя следната ДЕКЛАРАЦИЯ:
Ако СДС подкрепи правителство с участието на БСП, е много вероятно да прекратя членството си в синята партия. И го заявявам на този паметен ден за българската демокрация.
Благодарен съм на всички достойни българи, които на 14 декември 1989 г. казаха "Стоп!" на комунистическия режим в България. Докато съм жив ще ви помня, приятели! И дано такива паметни дати да вразумят днешните ни политици. Защото няма добри дни за България, когато БСП е на власт!