За кирчовците е по-важно да прецакат партньора, отколкото и те да спечелят нещо
Габриел след десет месеца с ПП-йците стопли що за хорица са те
91 на сто от българите не очакват нещо да се случи след скандала и разкритията около Божанов – Нотариуса според данни на Галъп интернешънал. Твърде пресилено е твърдението за непоправимите репутационни щети, нанесени на системата от скандала. Нито е първият, нито вторият, няма и да е последният. Правосъдието у нас е като изтръпнал крак, слабо реагиращ дори на силни удари с тояга.
Това е така, защото е продукт на законодателство и организация, създадени скоро след 1989 г. в условията на извършващата се у нас криминална революция. Такава се случва навсякъде и винаги при кардинална смяна на собствеността. Тук от държавно-обществена към частна. Много ограничен кръг бива обилно облагодетелстван, огромно мнозинство се осъзнава ограбено.
Първите, малцинството, се подреждат по върховете на новото общество в няколко групи избраници, елити - в бизнеса, администрациите, правосъдната система. Е, и в политиката се наместват, в изпълнителните власти със свои хора пускат пипала най-малкото. Започват да свалят рая от небето на земята, повече да обещават на вторите Светлото бъдеще.
Градейки на практика своето и на себеподобните си „избраници“ конкретно настояще. Загръщайки се с наметало от посредници-манипулатори като медии, социолози, политолози и прочие „говорещи глави“. Сладкодумно или назидателно обясняващи на народонаселението, че властимащите се гърбят, потят и реформират само на ползу роду, който вече живее по-добре от преди.
След 9 септември 1944 г. наложената политическа система се наричала „народна демокрация“, след ноември 1989 г. вече само „демокрация“. В кавички, защото и в двата случая народът, демосът, ако щете, на практика нищо не крати, т. е. не управлява. Демократенето си остава чиста имитация. Или нерядко подражание.
Има дребни наглед, но съществени разлики. В първия случай имитаторът прави същото, но без да разбираш целите му. Изграждат се институции направо същите, каквито са другаде - преди в СССР, сега в САЩ, по-рядко в Западна Европа. Закони и правила се копират каквито са там и се прилагат строго според предписаните процедури. С крайно съмнителни резултати.
При подражание пак се прилага същото, което е друго, но вече при ясна цел и частично преработено предвид собствения опит. Туземните политици и управници го предпочитат, по-успешно прикриват намеренията си, както и да замаскират „другия“, на когото подражават.
Но се случва, външният фактор да не им го разрешава. За да знаят управляваните чии наистина са целите и въобще кой кара влака, а кои само надуват свирката и сервират във вагон-ресторанта.
Тези практики на туземните елити се използват от самото начало на криминалната революция, наричана още „мирен преход“. Повтаряни са в различни варианти толкова често, че за голямото мнозинство българи изпълнителите на Марлезонския политически балет са отблъскващи досадници. Затова две трети от тях не гласуват или го правят с мотиви „против“, а не „за“.
Двата подхода - имитация и подражание - активно се прилагат заедно и поотделно. Съчетават ги некоалиционните крепители на сглобката „Денков-Габриел“ от самото и скалъпване, тези дни особено усърдно и шумно. Имитира се ожесточена политическа борба в името на народа и чистотата на управленските процеси, срещу корупцията и политическите назначения.
Все достойни цели, те други нямат, както знаем! Оживлението с размяна на бодливи закани, клетви за чистоплътност и нагли лъжи е предизвикано от смяната на Денков с Габриел и неизбежното междинно оценяване на резултатите от досегашното управление; наближаването на изборите за Европарламент и болезнените въпроси около убийството на Божанов-Нотариуса.
За политически грамотните е очевидно, че при бръкване надълбоко от тази клоака в съдебната власт ще излязат много зайци, а също плъхове, къртици и няколко язовци. Знаят също омерзените нашенци, че точно по тази причина властимащите и задкулисието им ще сторят чудеса, но ще препятстват това да стане.
Номерът със създаването на парламентарна или друга комисия за разследване на болезнени за обществото събития вече има поредното издание. Да се ровичка около дупката, така да се печели време случката да отзвучи, застъпена от следващи скандали. И се пускат списъци с имена на уж свързани с Нотариуса и делата му лица, които да ги опровергават. Мръснишко интригантстване!
Само и само да не се допусне обективно разследване.
По-големият шум е около някакъв меморандум на ППДБ, съдържащ безцеремонни по размера и качеството си искания на „променливите“ към некоалиционерите-партньори от ГЕРБ. Същността на кирчовците е да прецакат партньора си, чак после и те да спечелят от сделката. Само така получават радост в душите си те, да измамят или изнудят другия е важното, не придобивката.
В четивото си пишат, че кандидатурите за регулаторите трябва да бъдат прозрачни, да включват само непартийни, експерти. Запознал се с меморандума, Бойко Борисов ахва: „Станислав Тодоров за шеф на най-големия регулатор - КЕВР.
Депутат от ПП. Петър Петров - депутат от ПП отиде заместник-директор на ДАНС. Ами г-н Гюров, зам.-шеф на БНБ - ярка политическа фигура. Ами вчера как избраха шефа на АДФИ? Ами шефа на „Митници“.
Как са ги избрали? С пряко гербаджийско съдействие, с депесарско такова! Както вчера бяха приети предложенията на Пеевски с гласовете на ППДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС. Дружно, въпреки шумните разпри за бъдещото на общата им сглобка. Старата поговорка, хвърлена от Борисов към ППДБ, „Не ме гледате какво правя, а слушайте какво говоря“, се отнасят за всички сглобени.
Габриел изобразява недоумение: „Меморандумът е опит за политическа търговия. Намирам го като ултиматум и опит да променяме закони според партийните си интереси, а по-подробен прочит показва една цел - политическо овладяване на съдебната система.“ Че кой се е съмнявал? То е почти всекидневно с тези гяволета, чак сега ли стопли какви са ПП-йците“!
А простокирчовците просто искат да вземат в пъти повече от ГЕРБ и ДПС заедно при все че зависят напълно от тях, за да имат поне малко. Искат 50 на 50 назначения в регулаторите и да имаме вето върху тях. Да изнудват, значи. И ГЕРБ да върви с тях, не те след нея. И ДПС да не им се бърка. Ами ако стане, ако кандисат.
Ако не - ще приклекнат за малко, после ще тичат в Посолството за помощ. Най-вероятно да я получат, а после и не-коалиционерите да приклекнат. Затова всичките са омръзнали на родната публика, досадили на избирателите. Станали ненужни поради безполезност, но неизбежни поради Вашингтон и Брюксел.
Много е вероятно именно това да е и по-далечната цел в ЕС - хората да ги оставят да си правят каквито имитации на демокрация си искат в рамките на каквото им е наредено отгоре.