Забогатели сме с 240 лева на година за периода
С 20 лева на месец се увеличават средно доходите на българите през последните 15 години. Парите на лице от домакинство нарастват с 240 лева годишно през периода 2001-2016 г., достигайки 5167 лева в края на изследвания период, показва съвместен анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ) и българската геоинформационна компания Мапекс. Средното увеличение на доходите, които получаваме, е 3,25 пъти, отчитат икономистите от ИПИ.
Разликите в доходите между районите в България става осезаема, а София се откъсва все по-далеч от останалите 27 области. Годишният доход в Софийско е над 6540 лева, като специално за София-град средният доход за изминалата година е 7233 лева. За сравнение в областите Враца и Хасково той е между 4260 – 5020 лева, в Русе, Габрово и Смолян е между 5020 и 5780 лева.
Бързото нарастване на доходите в София започва след 2005 година, като преди това, в периода 2001-2005 г., те се движат около средните за страната, отбелязват анализаторите. Като цяло за периода 2001-2016 г. най-висок растеж на доходите у нас се наблюдава именно в столицата – 4,4 пъти, следвана от Стара Загора - 4 пъти.
„Тенденцията икономиката да се съсредоточава в столицата ще се засилва и за забавянето й са необходими мерки”, коментира пред „Труд” финансистът Емил Хърсев.
Общо 10 области от 28 в България са на ниво годишен доход под 4260 лева. Заедно с Пазарджик, в този незавиден сегмент са още Видин, Монтана, Силистра, Разград, Шумен, Търговище, Сливен, Ловеч и Кърджали.
Видин, Кърджали, Сливен, Силистра и Търговище са областите с най-нисък доход – под 4000 лева годишно на човек. Интересен факт е, че Пловдивска и Бургаска област изостават от Варна. В региона на морската ни столица годишният доход на човек е между 5020 – 5780 лева, докато в Пловдив и Бургас диапазонът е между 4260 и 5020 лева.
След София, най-големи доходи има в Пернишко – от 5780 до 6540 лева.
„Разпределението на доходите показва ясно покачващата се роля на столицата като областта, където се генерират най-голяма част от доходите в българската икономика. Ефект от тази концентрация на доходи се вижда и в област Перник, вероятно поради интензивната ежедневна трудова миграция на работещи от Перник към София", обясняват анализаторите. Други области като Варна, Русе, Плевен, Стара Загора и Пловдив успяват в известна степен да съхранят своята форма и мащаб, макар доходите в тях да остават далеч от нивата в София.
Според статистиката се увеличава дялът на работната заплата като източник на доходи. В София и Софийска област този процент е най-висок – 64%, докато във Видин и Кюстендил е най-нисък – под 45%. Доходите от пенсии са най-високи във Видин – 48%, докато в София са едва 25%.
Според националната статистика
78,8% инфлация за 15 години
Според данните на ИПИ доходите на българите са се увеличи средно 3,25 пъти за 15 години, а за същия период от 2001 до 2016 година инфлацията, според калкулатора на Националния статистически институт, е 78,8%, показва проверка на „Труд”.
„Сравнение между данните трудно може да се анализира, а и е неправилно“, уточняват икономисти. Въпреки това, съпоставени данните за 2016 година показват, че годишната инфлация за декември 2016 година, спрямо декември 2015 година, е 0,1%, т.е. животът е поскъпнал минимално, а доходите са нараснали с 240 лева.
От 2007 до 2016 г.
123% увеличение на средната работна заплата
Средната работна заплата (СРЗ) в България се е увеличила от 431 лв. на 962 лв. в периода 2007-2016 г., което прави 123% ръст, показват данни на социалното министерство. Според тях само през 2016 година заплатата отбелязва ръст от 9,5% през 2016 г. спрямо 2015 г. и достига 962 лв. През миналата година в седем икономически дейности, в които са близо 23% от всички наети, средното възнаграждение е надхвърляло 1000 лв.
Според последните данни на НСИ за СРЗ през първото тримесечие на 2017 година тенденцията за увеличение на показателя продължава във възходяща посока, като от 995 лева през януари показателят достига 1036 лева в края на март.
Очаквано най-големите възнаграждения са в София - 1372 лв. средна заплата за периода януари - март тази година. Сумата е по-висока от миналогодишната с 10,4%, което е значително увеличение, но столицата не е лидер по годишен ръст. Най-голямо увеличение има в област Ямбол - с 14,9%. Трябва да се отчете обаче, че базата е значително по-ниска от тази в София - 676 лв. през първите три месеца на 2016 г. В същото време най-ниски продължават да са възнагражденията във Видин, където средното месечно заплащане достига 791 лв. Увеличението на годишна база там е минимално - едва 0,9%.
Относно минималната работна заплата (МРЗ) у нас, според данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот, след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 година МРЗ отбелязва значително увеличение, като за периода 2007-2017 г. тя се е увеличила със 156% - от 180 лв. до 460 лв.
Идеята на правителството е МРЗ да бъде увеличена с 50 лева от 1 януари 2018 година и да достигне ниво от 510 лева. Тя обаче се посреща негативно от работодателските организации, които са против всяка административна намеса от държавата на пазара на труда.
Според анализ на БСК
Нетните възнаграждения у нас са по-високи от Македония и Сърбия
Твърдения, че в Румъния и Сърбия средната заплата е с около една трета по-висока от тази у нас, а в Македония е с 16%, са неверни, посочват от Българската стопанска камара (БСК) в свой анализ по темата. От камарата разглеждат статистическите данни за периода април-май 2017 г., според които брутната работна заплата в Македония и Сърбия надхвърля тази в България с 2%, но нетният й размер в България е по-висок с около 11% спрямо Македония и с 6% спрямо Сърбия.
В България показателят е 413 евро, в Сърбия – 391, а в Македония – 368.
Относително високото ниво на средните заплати в Македония и Сърбия има своята висока социална цена– по-ниска заетост и съответно три пъти и два пъти по-високо ниво на безработица спрямо това в България, коментират от БСК. Оттам посочват още, че значителното изоставане на заплащането у нас спрямо Румъния, съответно от около 27% и 20% при брутната и нетната заплата, има своето логично обяснение в равнището на производителността, БВП на глава от населението и реформите на трудовото законодателство.
През 2016 г. Румъния е достигнала равнище на производителност на едно лице по паритет на покупателната способност - ППС от 62,6%, а България – 45,1% от средното равнище за Европейския съюз.
Доц. Григор Сарийски:
Покупателната
способност изостава
Данните на НСИ показват, че след първите години на кризата у нас се установява трайна тенденция на нарастване на доходите. От 2010 г. досега общият номинален доход на едно лице се увеличава с 34%, което е средно с по 515 лв. годишно за периода 2010-2016. Това коментира пред “Труд” икономистът от БАН доц. Григор Сарийски. По думите му тези стойности далеч не са показателни за реалното състояние на домакинските бюджети, тъй като в същото време покупателната способност изостава.
През 2016 г. приходите на едно домакинство са достатъчни например за закупуването на 30% повече хляб, отколкото през 2010. Сега българите харчат по-малък дял от бюджета си за храна (31% при 37% през 2010), но това трудно може да се обясни с нарастването на доходите, тъй като домакинствата ограничават консумацията на редица стоки с висока хранителна стойност, като например овче месо (с 25%), прясна риба (със 17%), хляб (с 28%) и т.н., обобщи Сарийски.
Емил Хърсев:
Нова АМ „Хемус“ ще помогне на Северна България
Концентрацията на работна сила и разликата в доходите между столица и провинция е глобален проблем. Това е характерно и за страните от Централна и Източна Европа, коментира финансистът Емил Хърсев. По думите му решението на проблема не е лесно, но примери за това в световен мащаб има.
Със сигурност един от начините е чрез дългосрочно планиране от страна на държавата за насърчаването на икономиката по региони. В този ред на мисли модернизацията на магистрала “Хемус” ще повлияе положително на Северна България, където доходите не са високи, категоричен бе Хърсев. По думите му скоро се очаква до София по заплати да се подреди и Пловдив, най-вече заради развитието на Тракия икономическа зона, както и регионите по морето, където заплатите ще продължат нагоре заради конкуренцията и липсата на кадри на пазара на труда.