Псориазисът е социалнозначимo кожнo заболяванe, което оказва негативно влияние върху качеството на живот на пациентите и заради това бива сравнявано с други тежки хронични заболявания, като диабет, сърдечно-съдови заболявания, онкологични и психични болести, съобщават от ВМА.
Заразен ли е псориазисът? Има ли лечение? Какви са последиците от заболяването и контролируеми ли са? В Световния ден на псориазиса – 29 октомври, отговори на всички тези въпроси дава доц. д-р Весел Кантарджиев, ръководител на Отделението по кожни и венерически болести на Военномедицинска академия (ВМА).
Псориазисът е хронично-рецидивиращо заболяване, което се дължи на хиперактивност на имунната система и често засяга както кожата, така и ставите. Обичайно се характеризира със силно зачервени и залющени плаки по кожата и скалпа, придружени от сърбеж. При малко над 30% от пациентите биват засегнати и ставите, което се изразява с болки и скованост, коментира доц. Весел Кантарджиев.
Заболяването засяга най-често кожата по лактите, колената, окосмената част на главата и слабините, като при пациенти с по-тежко протичане, може да обхване и областта на корема, гърба, бедрата.
Обикновено плаките сърбят, покрити са от сребристо-бели сквами, подчертава дерматологът и допълва, че под действието на морската вода и слънчевите лъчи през лятото плаките затихват, а зимата и студените месеци ги провокират отново. Стресът също е ключов фактор за „активиране“ на заболяването.
Но не той е основният причинител и повод за неговата поява. Има случаи, при които пациентите съобщават за единични плаки, които остават непроменени продължително време. Често обаче след определени състояния, като вирусна инфекция, е възможно прогресивно влошаване на псориазиса, споделя доц. Кантарджиев и подчертава, че засега остават неизвестни причините за сложната верига от имунологични реакции в кожата, в резултат на които се развива и възпалителният процес в нея.
Вече почти две години живеем в пандемия от COVID-19 – инфекция, за която прицелен орган са белите дробове, но често засяга и други органи и системи от организма. Опитът ни от тази и миналата година показва, че пациентите с прекарана коронавирусна инфекция се връщат с влошен кожен статус. Това ни подсказва, че COVID-19 обостря хроничните кожни заболявания, в това число и псориазисът, казва доц. Кантарджиев.
Заболяването не е заразно. В зависимост от степента и тежестта му се предприема строгоиндивидуален подход и различни начини на лечение – от фототерапия през конвенционална терапия до най-модерната и застъпена в развитите държави, а именно – биологичната терапия с моноклонални антитела, като ВМА разполага с комисия към НЗОК за отпускане на медикаментите с моноклоналните антитела.
Неправилно лекуваният или изобщо нелекуван псориазис може да доведе до псориатичен артрит, което налага и намесата на ревматолог, подчертава дерматологът и насочва вниманието към това, че нелекуваните форми могат да доведат до засягане на значителна част от кожата на пациента, което е предпоставка за развитието на инфекции и достигане на животозастрашаващи състояния.
За поставяне на диагнозата при псориазис е необходимо вземането на биопсичен материал за хистологично изследване. Отделението по дерматология на ВМА е най-високоспециализираният център за борба с псориазиса в България. Разполагаме с най-съвременната и модерна хистопатологична лаборатория. Нашата база е оборудвана с последно поколение апаратура за фототерапия, чрез която се постига имитация на полезното действие на слънчевите лъчи, без да се вреди на кожата на пациентите, изтъква доц. Весел Кантарджиев.