Планът за възстановяване отваря вратата за натиск към приемане на истанбулската конвенция
Защо възстановяването на доходите на хората след коронакризата не е критерий, по който ще бъде оценяват напредъкът на страните от ЕС за изпълнение на националните им планове за възстанановяване. Кои държави ще бъдат облагодетелствани от „зелената сделка“ и как ще бъде прекроена бизнес средата в Европа, за „Труд“ отговаря доцентът в Института за икономически изследвания на БАН Григор Сарийски.
- Г-н Сарийски, скоро Планът за възстановяване трябва да бъде внесен в Европейската комисия. Смятате ли, че заложените в него реформи и средствата, които ще получим от ЕС, ще помогнат за ръста на икономиката ни?
- Още със структурирането на целите на програмата Европейската администрация показа, че нейните приоритети са доста по-различни и, че възстановяването е по-скоро страничен ефект, а не основна цел на цялата инициатива. Както знаете, водещият критерии, за да бъде одобрен един план, е увеличението на дела на възобновяемите енергийни източници. Показателите, свързани с възстановяването на доходите и благосъстоянието на населението, изобщо не присъстват сред тези критерии.
Преди около три седмици Европейската комисия публикува работен вариант на регламент с показателите, по които ще бъде оценяван напредъка на страните в изпълнението на техните Планове за възстановяване (ПВ) и сред тези показатели възстановяването на доходите отново не присъства. Все едно да стартирате план за повишаване на успеха в училище, но критериите за оценка да не съдържат обема на наученото, или самите оценки, а да изискват например достигане на определен дял на електронните учебници.
Смятам, че целта на така наречената „зелена сделка“ е по-скоро да създаде претекст за изолиране на европейските пазари за външни участници или с други думи – да запази “ловното поле” на европейските концерни. По подобен начин Великобритания се опитва да се справи с кризата от 1929 г., затваряйки страните от британската сфера на влияние за външни стоки (предимно американски). Последвалите ответни мерки водят до бърза ескалация и срив на международната търговия. Именно с цел да се предотвратят подобни шокове за в бъдеще световната общност се обединява около създаването на цялостна институционална и регулаторна рамка, която да блокира такива стъпки още в зародиш. Сега не можете едностранно да въвеждате произволни ограничения върху чуждия внос, тъй като ще бъдете санкциониран от Световната търговска организация и ще бъдете принудени да ги отмените. Очевидно е, че с т.нар. “зелена сделка”, стояща в основата на цялата инициатива, европейската бюрокрация търси начин за заобикаляне на това ограничение. Въведеният от самата нея зелен знак ще бъде използван като претекст за въвеждане на всякакви тарифни и нетарифни ограничения, които няма да подлежат на никакви санкции. Кой би посмял да санкционира инициатива, която претендира, че се бори за по-чиста природа?
„Зелената сделка“ ще доведе до осезаемо прекрояване и на общия европейски пазар, като основните облагодетелствани ще бъдат страните, разполагащи с достъп до евтина електроенергия. Към тази група ще се причисли Германия, която успя най-после да реализира изцяло в своя изгода прекратения преди години “южен поток”, а също и Франция която за разлика от много свои съюзници (в т.ч. България) прояви благоразумие и задържа ликвидирането на ядрените си мощности. Някъде по средата на този списък може да се добави и Полша, която успя да договори относително мек вариант за закриване на добива на въглища, както и страните със сравнително ниска енергоемкост на производството, които ще понесат прехода сравнително леко.
България, като страната с най-енергоемка структура на производство, ще бъде сред основните потърпевши, доколкото тук сме склонни (не от сега) да залагаме по-високи цели за ВЕИ и да се ангажираме със съкратени срокове за тяхното постигане. За разлика от Германия, ние не разполагаме с алтернативен заместител на въглищата, а при това условие “зеленият преход” може да се извърши единствено за сметка на закриване на ключови предприятия, освобождаване на заетите в тях и отваряне на допълнително пространство за внос на стоки от ядрото на Съюза. Това няма нищо общо с понятието за възстановяване.
- Основна част от реформите в Плана за възстановяване са свързани с наложения от ЕС преход към „по-зелена“ икономика. На думи това звучи добре, но ще трябва ли да затворим въглищните си централи. Какъв ще бъде ефектът за бизнеса и хората?
- Парите от този план със сигурност ще имат известен позитивен ефект върху част от българския бизнес и по-конкретно върху онази част, която има традиции в използването на хранилката с публични средства. Заложените 12,5 милиарда, към които ще бъде добавено и немалко местно съфинансиране, ще се влеят в икономическия оборот, а част от тях дори ще се мултиплицират - приходите на споменатите фирми ще се обърнат в заплати, разходи за доставки, договори с подизпълнители и т.н. В този смисъл възстановяване ще има, но то няма да се усети от всички, а всички ще платим висока цена за него.
Увеличаването на дела на енергията от ВЕИ означава по-скъп ток, а и по-непостоянен. Това ще изкара от строя много местни производства, които са по-енергоемки и имат нужда от постоянно захранване. Структурата на местното производство е такава, че за да може да работи, то има нужда от голям дял базови мощности и твърде амбициозният преход в заложените кратки срокове ще принуди много предприятия просто да затворят. Това се случва и в момента - резкият скок на цените на електроенергията принуди много предприятия да преустановят дейността си, за да не трупат загуби. Просто след влизането на плана, тези предприятия ще бъдат изправени пред риска от окончателно закриване, а това не може да се компенсира с нищо. Не можете да компенсирате едно преустановено производство на стомана или изкуствени торове (тъй като от този продукт зависят много следващи предприятия нагоре по веригата) освен с внос. Въпросът е с какъв внос. Неотдавна, за да компенсира недостига на мляко, българският пазар беше наводнен със заместители (кондензати, палмово масло и др.). Спирането на въпросните производства ще ни донесе още от същото и формално българите ще могат да купуват повече отколкото в момента, но повечето от тях ще слагат на трапезата си неща, за които преди не биха и помислили.
- В Плана е предвидена огромна сума за изграждане на нови ВЕИ-мощности. Това ще помогне ли за ръста на икономиката и доходите на хората?
- При сегашното си ниво на развитие, тези технологии нанасят значителни щети на околната среда, независимо от претенциите за обратното. Достатъчно е да вземете за пример получаването на енергия от въздушните течения. Поставянето на една или две перки ще остане незабелязано за природата, но създаването на цели ветрени паркове вече води до тежки последици за екологичното равновесие.
Произвеждайки електроенергия, тези паркове я отнемат от енергията на въздушните течения и по този начин възпрепятстват изпълнението на техните основни функции по поддържането на екологичното равновесие. Безветрието и нарушаването на миграционния режим на прелетните птиците са само част от щетите, които вятърните централи нанасят върху природата, и за които до ден днешен няма нито едно сериозно изследване. Ситуацията със слънчевите колектори също не е особено обнадеждаваща, тъй като тази технология е все недоразвита. Тепърва на пазара ще бъдат внедрявани следващи поколения слънчеви колектори, чиято ефективност ще бъде значително по-висока. Проблемът е, че благодарение на обилните субсидии всяка свободна площ ще бъде заета още сега от старото поколение нискоефективни колектори. Представете си хаосът, който ще настъпи, когато на пазара се появи следващото поколение панели, които могат да генерират например 10 или 15 пъти повече ток. А как би трябвало да постъпим със старите “слънчаци”, платени с пари от нашите джобове, и кой би бил най-екологичният начин да ги нарежем на скрап и да ги изхвърлим?
- В Плана за възстановяване са предвидени и пари за научни изследвания. Смятате ли, че Планът ще помогне за намиране на по-тясна връзка между научните среди и бизнеса?
- Включването на учените и предприемачите към европейската хранилка е изпитано средство да си осигурите тяхната лоялност. Трудно ще намерите човек, който да се осмели да публикува критичен доклад срещу инициативата, от която зависи добавката към заплатата му, но също и кариерното му израстване. За да не стане объркване, в специализираното приложение към плана, в което са дадени критериите към проектите, които ще бъдат финансирани (П5) е уточнено какъв тип наука трябва да се произведе. Там е записано изрично, че дейностите по програмата за трансформация чрез наука и иновации “трябва да имат за цел да премахнат неравенствата по отношение на уврежданията, расата, етническата принадлежност, сексуалната ориентация“ и така нататък. Подобни формулировки срещаме и в други приложения като например П7 за интелигентна индустрия, които макар и по-меки имат абсолютно същия фокус (там е записано, че при подбора на проекти “ще се следи за спазването на равни възможности” и пр.). В този смисъл възникването на по-тясна връзка между бизнеса и науката е един от възможните ефекти на плана, но характера и посоката на тази връзка определено няма да допадне на българските граждани.
- В Плана служебният кабинет добави проект, който предвижда да бъдат купени електрически коли за МВР на стойност 96 млн. лв. В случая може ли да се говори за „зелена“ инвестиция или е просто усвояване на средства от ЕС?
- Ако направите сравнение между масовия модел електромобил и аналогичния с бензинов двигател, лесно ще се убедите че поне засега показателите на новите машини ги правят пригодни по-скоро за разнасяне на пица, но не и за изпълнение на специфични полицейски задачи, като например преследване, блокади и т.н. В плана не виждаме нищо за характеристиките на тези машини, като например пределна скорост, маса и пр., а това е интересно, за да се знае дали изобщо ще бъдат в състояние да изпълняват функциите си. Чисто хипотетично е възможно да бъдат закупени няколко бутикови модела, развиващи достатъчно висока скорост, която да им позволи да участват например в преследване на пътя, но лично аз се съмнявам в подобно решение. Допускам, че предвидените 96 милиона ще се превърнат в поредното средство за наместване на икономисаните от ликвидирането на проекта за възстановяване на напоителните системи 876 млн. лв. Проект, който беше сред малкото смислени в предходната версия на плана, и от който сега България има отчаяна нужда.
- Служебното правителство добави в Плана и редица реформи, за които не се изисква финансиране от ЕС. Нормално ли е служебно правителство да поема ангажименти за законодателни промени пред ЕС, за които няма да получим финансиране и няма решение на българския парламент?
- Това е поредният случай в който местната администрация ще може да си измие ръцете с “нареждане отгоре”. След като веднъж планът бъде одобрен, правителството просто ще трябва да се придържа към текстовете в него. Прави впечатление, че тези текстове са наситени с формулировки, проправящи пътя за начинания, към които българското общество изпитва органична неприязън. Такива са например “преодоляването на стереотипите по пол”, “предоставянето на специална закрила” и други, които отварят вратата за натиск към приемане например на истанбулската конвенция, която е съсредоточена именно върху този кръг приоритети. Сега натискът ще бъде значително по-силен, тъй като в рамките на механизма за възстановяване действа т.нар. emergency brake, което означава че всяка отделна страна, изповядваща “нетрадиционни” ценности, ще може да блокира усвояването на средствата по ПВ и така да извива ръцете на онези, които все още не могат да възприемат извратеното за нормално. Вече виждаме и първите активни действия в тази посока. Първите траншове за Унгария и Полша бяха блокирани с витиеватия мотив за “неспазване на върховенството на закона”, но реално заради това че Унгария не пожела да разреши гей-пропагандата сред подрастващите, а Полша не склони да закрие така наречените зони свободни от LGBT. Приемането на нашия ПВ просто ще постави България на следващо място в този списък.
- Парите от ЕС имат много малка част от общите разходи на държавния бюджет. Каква е действителната им роля за икономиката ни?
- Действително, 12-те млрд. лв., които ще получим за четири години по линия на този План не изглеждат никак впечатляващо, ако ги сравним с 50-те млрд. лв. разходи на бюджета само за една година, но това не пречи на изказващите се по темата постоянно да повтарят, че сумата е безпрецедентна. Друга упорито тиражирана заблуда е, че тези пари ще бъдат отпуснати безвъзмездно, а това не е така. Всъщност целият фонд от 750 млрд. евро беше попълнен чрез емисия на дълговите пазари и в някакъв момент тези пари ще трябва да се връщат. Умело се подхвърля фразата за “собствени средства”, но те няма да дойдат нито от комисията, нито от европейския парламент, а от нашите джобове. Вървят намеци, че ЕС ще успее да повиши приходите в хазната си с новите зелени такси, или чрез облагане на глобалните IT и търговски компании, които използват платежоспособния европейски пазар, но не плащат справедлива цена за това. Ако Съюзът не успее да ги принуди, което изобщо не е изключено, тези собствени средства ще бъдат събрани за сметка на увеличени вноски в бюджета на ЕС, а и за сметка на въвеждането на нови общоевропейски данъци, като например за европейска добавена стойност и пр.
Нашият гост
Григор Сарийски е доцент в Института за икономически изследвания на Българската академия на науките (БАН). Защитил е дисертация на тема “Управление на риска при банковото кредитиране на фирмите в България”. Автор е на изследвания и публикации в областите банково дело, публични финанси, икономическа конвергенция.