Парламентите ще са безплодни „до откат“, Конституцията няма нужда от промяна заради чалгаджийски референдуми
Жан Виденов се завръща в политиката, ще се кандидатира за депутат на предстоящите парламентарни избори и ще основе нова партия. В разгара на политическата криза след краткото 45-то Народно събрание, Виденов направи заявка, че ще участва на предсрочните парламентарни избори. „Аз лично, на моите 62 години – обръщам гръб с пълно омерзение“, казва Виденов на въпрос за БСП. Интервюто става много обширно и пълният текст публикуваме в сайта на „Труд“.
- Защо се стигна до "Виденовата зима", господин Виденов?
- Въпросът Ви силно ме учудва. Как може нечия „поименна“ зима да съставлява какъвто и да било интерес – и то след четвърт век? Та в много страни по света даже средната очаквана продължителност на живота е по-кратка. Ласкаете ме, но чак толкова „историческа“ личност – определено не съм. А сериозно казано – едно от многото „проклятия на прехода“, помните ли чие беше това знаменито определение – и за кого се отнасяше, е следното: Вашите предшественици, във Вашите сегашни медии – имам предвид - макар че сте с други собственици, подозрителна ентусиазирано някак размътваха водата на общественото съзнание – явно за лов на големи риби. Тогавашните медийни хора можеше да ги разбере човек – от такива, които могат и те да понамажат. С нищо не значещи думички-клейма и нищо не значещи идейки-менетета. За тях никой така и не пое „отговорността и вината – с мезетата“. Освен май – скромната ми персона – в една „Панорама“ от далечната 1991 г. – с видния и тогава еднакво добре отвсякъде Ал.Йор.
Да – въпросните „бойни фейкове на ранната перестройка“ ви се подхвърляха от много-много „високи места“ – как да не се хванеш? Кашпировски и Чумак – от разкапващата се, още по време на моето студентство там, висша съветска номенклатура. А се бяха поразкапали и нейните „златни дечица“-мои състуденти без изключение - част от тях – охотно преписвали лекциите ми за изпити, впрочем. Е, и ние си имахме нашите Кашпировски и Чумак. Няма как – типовият лозунг у нас тогава беше „Българският фейк от ЦК – брат-близнак на съветския“. И не само Пловдивски Полтъргайсти на име Кики, не само безбройните клонинги на Ванга/Стела тогава. Имахме и много по-опасни мътилки, в които младите се щурате опипом и до днес. Вижте „Мултиарт“ само – какво струва – с методическата помощ на един Коце Чакъров, човек едновременно и на Първо, и на КГБ, и на Комитета за култура на Людмила – и на самия Живков и на превратаджиите срещу него. Ами „Върнахме ви имената, братя!“ – дошло ни от уважаван професор и мой бъдещ премиерски съветник по валути и банки – странен дисонанс, не мислите ли? То, пък явно беше отглас от татарско-тюркските страсти в семейство Горбачови. Важно е да се помни – защото като стигнах почти до война с любимите ми руснаци през 1996 – Посланик Авдеев ми се „извини“ със странното „Извини, Жан, но мен в КРЕМЛЕ велели работать с Мюльтигруп!“- основен език от МГИМО – френски – такъв си беше прононса на Авдейката мой. Като присъда ми прозвуча тогава. А може би – наистина гузна руска съвест?
Любимата ми мътилка, с личното участието на куп Първаци и даже активните борци против фашизма и капитализма, беше „Опасният Сепаратист Доган с ДПС“, преобразувал се мистически днес в „Новия Левски“ и в „Заедност“. Тя ни дойде от парвенюшката мания на няколко доволно семпли потомствени ченгета в Международния отдел на ЦК и в Балканския отдел на Външно – да повторят великата операция на ЧК „Тръст“ от 30-те години. Създаваш в собствената си страна фалшива „вражеска шпионска мрежа“. За по-сигурна конспирация разстрелваш 1-2 от агентите си - „за легенда“, и това го имаше при нас. Само и само да хванеш 1-2 наистина опасни бомбаджии. Друг хвана бомбаджиите при – ама Шестаците от 80-те си имаха бая материални ползи впоследствие - от такава „полусепаратистка партия“ и от такъв „еннически водач“. При очертаващото се още през 80-те „първоначално натрупване - чрез трансформация на власт“ – то си беше ясно – кой впоследствие ще „раздава на евро-порциите“. Тя евро-любовта към малцинствата и подозрителност към мнозинствата, отдавна я знаем, които са ни учили на това професорите ни, де).
И за да „закръглим темата“ – когато мой приятел-мгимовец (възпитаник на Московският държавен институт по международни отношения, б.р.), като безработен висш дипломат, разбира се, за последно бе в досег с една от Кремълските Кули преди около петилетка – единственият отправен му от Кулата въпрос бе: „А как там поживает Партия свобод?“ (ДПС - на руски, б.р). Ама аз – за ДПС съм се сетил! Та, то цялата ни, божем, „интелектуална опозиция“ беше фейк. Назначен от раззните Секретариати - за нуждите на закуската при Митеран. След много години Живков ми твърдеше, че са му я извъртели зад гърба, което си е направо невероятно за мен. Но може и да не е помнел, старецът – три дни след този ни – първи и последен личен разговор – почина. А за назначения от Луканов в апартамента на Хайтов - съседа му от горния етаж на „Латинка“ „първи демократично-избран български президент“ – да си спомним ли? Знаете ли какво, най-искрено, типично по руски, ми изпъшка само пет години след „назначаването“ Елцин - насред Кремъл? „Как ме подведе Желю с тая пуста Македония – ама чак после разбрах, че той комунист бил някога – а аз така му вярвах!“ (преводът е мой – по памет – и свободен - бележка на Виденов, б.р.). За исторически геополитически решения говорим – като за „братски разговори между двама комуниста“, доста понаквасени, при това – според последната книга на Генерал Решетников – препоръчвам Ви я – в тази й част поне.
„Исторически анекдоти“ като този „на четири очи“ – народите няма как да помнят, разбира се. С ужас установявам, обаче, че всички старателно са забравили и неща, ставали пред очите и ушите на всички нас – Народа Български. И мисля, че знам причината за „странно избирателната народна памет“. Срещите, случайните дори – на самите Народи дори, с Историята са ужасно изпитание. Можете да ми вярвате – от трагичен и драматичен собствен опит го знам. Но тезата ми е друга – и Вие вече я знаете – дълбоко в себе си: на никой въпрос на Историята пряко към Народите – не може да се отговори с колкото щете високопоставен, но фейк. Дори и фейкът да е от най-любимите на Народите Цветни Революционизми на Слави/Таня/Мая/…
Който Народ се мъчи да си избира Дилемите, Враговете и Срещите с Историята – този народ няма бъдеще. Така мисля аз. А на въпросите на Историята – на тях отговарят съвсем достъпните Ви вече сухи цифри на статистиката - и честни изследвания на историците – особено тесните специалисти по Стопанска История. Всичко е публикувано отдавна. Даже и едни наши дискусии с Костов в УНСС от 1997 г. – относно средносрочните и дългосрочни вреди и заплахи от Валутния Борд – и тя е публикувана. Може би „академията“ не ми запуши устата пред Командира тогава, защото още им беше изгодно да помнят, не се знаеше как ще се извъртят нещата в макроикономиката ни тогава, кой е „бащата-виновник“ на Борда. Аз бях и го платих с политическата си и партийна кариера, след като бях обикалял месеци като цветарка из страната да го рекламирам за всеки, който нещо изобщо слушаше. Ама – какво съм седнал да Ви припомням? Та самият „Труд“ тези дни отговорихте най-пространно, но в стил „Теория на конспирацията“ – не го обичам, на собствения си въпрос – за „Виденовата зима“, нали? Всичко е ясно – просто го признайте пред себе си – Народите така се „лекуват исторически“.
- Имаше ли намеса на чужди служби, на външни правителства в свалянето Ви от власт? На кои?
- Ама то се разбира от само себе си – та, не помните ли наистина? Впрочем – може да не сте била родена тогава – „беше отдавна и не беше истина“. Цялата Газпромовска Вендета срещу мен - „За няколко български тръби повече – при необезпечени украински такива“ се ръководеше директно от Белия Дом, от седалището на правителството на Черномирдин. „Кремъл на Елцин“ - от съдбовната за него среда на 1996 г. - беше определено друга бира. За Елцин и за „загубилия му съперник“ Зюганов – „съдбовна“. А за нашия „Булгартабак – фатална. Руските ни цигарени пазари бяха „целево подарени“ - от един Клинтън - на един „Филип „Морис“. И тези телефонни разговори се разсекретиха след 25 години от американците по Закона за Достъпа – публикувани бяха на български – ама на кой днес у нас му пука за Пловдивската Легенда – „Монопола“ – Цигарено-тютюневата Столица на Света? По абсолютно сходна причина – днес никого не интересува също така, че синът на Черномирдин и до ден днешен е съсобственик във „Винтерсхал“ – продължението на „роденото от мен“ чудовище Топенерджи. Ама аз тогава – защо не съм аз там или синът ми – младият пловдивски архитект Виденов, примерно? Е, и Сашо Дончев - състудент на сина Черномирдин от МИНХГП имени Губкина – също не е в „западноевропейския“ газов гигант „Винтерсхал“. Ама пък е в „Овергаз Инк“. Друга една „страшилки“, създадена лично в моя и май – на Луканов чест. Намятаха ми отвсякъде и „дъщерните чудовища“ – да ме страхуват околовръст: партийно-собствената ми Продева Дума-Хвърлен Камък, предаването в праймтайм на БНТ „Наблюдател“ на лицето Гранитски, списанието „Сега“ с удивителна „редакция“, включваща Валери Найденов, Иво Хаджимишев, Андрей Райчев, Кънчо Стойчев, Волен Сидеров, Теодора Енчева и Юлиана Бончева – същата – с „досиетата“!). И за тържественото ми довършване (вече - от 1997 г.) – поетично-писателската палитра в „Генералското движение“. Та тя включваше почти всички тогавашни поети, продължаващи да се имат за някакви мои „приятели“! Богат, красив литературен „живот ли бе – да го опишеш – разровиш ли го - ще мирише…“ си имах в онези славни години! Все пак – при цялата тая „ранна рубладжийница“ – днешният вестник „Сега“ на Сашо Дончев – пазен в ЛондонГрад от неизвестно какво – по някакво непонятно за скромния ми интелект чудо, е едно от русофобските издания у нас. А от моята страна: пред кабинета на моя ректор, на времето – любим мой – и аз на него – проректор -Толкунов - от общо 8 портрета - преди бяха около 53, но с течение на времето ги поразчистиха – с Нейно Превъзходителство от ЮНЕСКО Ирина Бокова – сме в двата противоположни края. „Моят“ край в тоз ред – не ще да е „белият“ му край, май. Като си и знам, че съм единственият от тези „портрети от стената“, на който никога не е предлагана дори лекцийка в Легендата МГИМО – май не съм съвсем „Болгарский Шпион“, както ни дразнеха навремето в Москва колегите – бяха луднали по „Господин Никой“ на Богомил Райнов. Ама много не ни се подиграваха – имаха си едно наум с Великите Български Студенти! Все се чудя – где ли са „Великите Българи“ от моето поколение сега? Ами тук, в София, са – на практика моят курс ръководи „стогодишният Буркан с Паяци“, наречен Външно Министерство в последните 6-7 години. Приятели ми бяха, но косата ми настръхва оттогава – и от вина, и от отговорност и от ужас за съдбата на българо-руските отношения. И съм им го казвал в очите.
И за да бъдем справедливи и към Западните Сили, намекнати във въпроса Ви – и американските ми приятели и приятелки си ме осъдиха „по етапния ред“. Впрочем – това твърдение на Вацев изглежда парадоксално-гротескно-абсурдно, както всичко при него – но бях май любимият премиер на американските посланици и посланички. Да не говорим за една Ан МакГърк и за целият МВФ. Едва като се запланираха едни московски предателства на все още – „остатъчна“ Югославия и едни бомбардировки на НАТО – мигом пред Парламента ни цъфна „цветнореволюционния“ екип на СиЕнЕн с оная камуфлирана чаровница Кристиян Аманпур. А един вече забравен Деплер (Майкъл Деплер, МВФ, б.р.) ми прати писмо датирано 29 ноември 1996 г. – и писано от него явно в Пентагона, че съжалявал за жертвата ми „на ползу Борду“ – ама няма да има мостов кредит за плащанията ни по външния дълг. Да сме си били намерели „собствени резерви“. Ония, същите. Ометени до шушка в БНБ – от Свети Тодор Вълчев – в неговите „животоспасяващи рефинансирания“ - за десетките и десетки, раздадени пак от него частни „червени неща с банкови лицензии“, по израза на един мой приятел от тогавашното Главно Следствено. Та, за курса на долара от 3000 лева ли Ви беше въпросът? Или за „намесата на чуждите служби“? Защото то няма разлика. Освен, може би – тази разлика, че хиперинфлацията, чистеща левови кредити всякакви, за сметка на стандарта на живот на простия потребител, разбира се, си е наша балканска пошла „врътка на тарикат-милионери“, а западняците обикновено не си цапат ръцете с нея. Но, както се оплака неотдавна един известен наш „почти-милиардер“: „Аз като имах само валутни кредити тогава – защо се допусна нелоялна конкуренция спрямо мен – в сравнение с левовите кредитни милионери – когато се наливаха основите?“. Ами, прав е горкият! Не беше честно за абсолютно никого! И най-малко – за отрудената баба на „Четвъртък Пазара“ в Пловдив, дето се опитвала да „ценообразува“ марулите си по „доларовия фиксинг в деня на сделката“ с марули. „Щото цветът еднакъв, баби!“ Горките ни родители…Горките ний… Горките ми доскорошни студенти … „На маймуни ни обърнахте, с маскари!“ Ганю Балкански го е писал в едни още по-стамболовистки от днешните времена – не съм аз авторът.
- Как стана така, че БСП се разрои, обезличи, а "Позитано" 20 се превърна в креатура на най-последните ешалони на партията?
- Ама Вие – защо така агресивно и непочтително? За „Надеждата на Великото Ляво Единение“ говорите – тук трябва и известно страхопочитание дори! А сериозно казано – ама наистина ли нямате свой, личен отговор? И за „политикума“ – в сегашния „исторически момент“ на окончателно оттичане на Перестречния Преход, и за „перестройкаджийските партии“? Та, то е очевидно – до една еднакво съгрешили – и вкупом ненужни станали. Стига да не си от „мнозинството на Широко затворени очи“. Един беше написал „Народе!!!!“ Аз такова нещо не мога нито да напиша, нито да изрека.
Само имам хипотеза, бая стройна, впрочем. Само проследете, запасете се с търпение, следната темпорално-каузална схемичка: 1. легендата на африканските ни пазари „Техноимпекс“→ 2. Йордан Соколов („известен“ – както се пише в специализираната литература) - „в свръзка“ с Валентин Василев (също така „известен“ – днес даже открито „о.р.“, май)→ 3. неприлично млада (и, естествено – покрай Командира – тъмносиня!) следователка-приватизаторка (студентска дружка с доведена щерка на някои от горепосочените)→ 4. един създаден лично от мен (в лудата ми премиерска младост) Тройствен Министър Овчаров→ 5. още две наши „пловдивски легенди“ (Панаира на Гергов и Булгартабака на един Цветан – и после на един Делян)→ 6. един „Велграф Холдинг“ (с някъде - 40 май изброих в публичните регистри - наши „външнотърговски легенди“)→ 7. един професор Угърчински от „секретните“ - „в свръзка“ с един професор Денчев от „Информа“. За „Информата“ – просто нямам сили на перото да опиша в пълнота точно тази легенда от края на 80-те – нито ужаса на достолепния, във всяко едно отношение мой колега по премиерство Беров – от нейния тогавашен сайбия – негов подчинен. Дали от историческата роля на същия „сайбия“ в създаването на „Г-13“? Или от почетното и поучително за въпросния кратко „заточение“ в посолството ни в Хелзинки? Или вечното му връткане сред ДПС-квотата в КСНС при Президента, особено на дати като 11 януари и 4 февруари)? Казва ли ти някой? Ами казал го е и го е отпечатал даже) самият герой наш. Но и това остана незабелязано от вечно незаинтересованата наша публика. Но за края на 80-те ми беше думата – че ми е доста „пърсънъл“ -моя заемка от Дон Вито Корлеоне.
Когато някои от Кършияка си останахме „вечно властово неподготвени“, въпреки прочутите си Университети, а други математици от Лесово даже твърде добре си се подготвяха да „властват над масите – чрез злоупотреби с теорията на информацията“. И това е заемка, впрочем – от гениалния русофоб Станислав Лем. С една дума - „Генерал-Библиотекари, професор до професорка, мила моя майно льо!“. Все национално-отговорни „Бранители на Духа на Конституцията“ - да не се бърка с никой от досегашните състави на Конституционния Съд – те са точно обратното на „Бранители“ – те са „Братиньовци“). Все сбрани около президенти с незадоволими дефицити на правомощия, а всъщност – душители на елементарните ни конституционни свободи – да не бъдем снимани, записвани, следени, „маскирани“ и „паспортизирани“ без наше изрично съгласие, например. Не знам името на стройната си схемичка по-горе. Друг герой на Лем от още по-гениалния „Соларис“, го наричаше „Нашето собствено шутовство и позор“. На нашето общо, бих го нарекъл – сладко попрезряло, четвъртвековно шутовство и позор – аз лично, на моите 62 години – обръщам гръб с пълно омерзение. Погледнете в сърцето си – то е по-младо от моето – и решете с него.
- Вече се говори за спирала от избори, за политическа, дори за конституционна криза. Какво руши институциите?
- Ами – гореочертаното, разбира се. И гръмкото всенародно мълчание - в отговор на вечния български въпрос: „Къде си вярна, ти любов, народна?“
- Какви са дефектите, подводните камъни, ако щете, които бяха имплантирани навремето в текстовете на Конституцията ни? Повече като оправдание ли се ползва от политиците основният закон, или в него има ключови несъвършенства и е наложително ново ВНС и нова Конституция?
- Конституцията от 1991 г., на която съм авторът – с тогавашния ми колега по ВНС Росен Хубенов – на последната по време редакция, май, не е по-добра и не е по-лоша от която и да било европейска конституция на „чиста и свята република“. Тя е по-скоро „стандартна“ - за всички нации, формиращи свои държави върху гниещи и разпадащи се империи - Италия, Австрия, Унгария – много са. Така че – тя за мен е „стандартен идеал“. Тоест – нищо от нея няма да променям само заради нечии чалгаджийски референдуми. И – не преди да вляза в яростен, но мирен, разбира се граждански и политически спор. И без да извадя, без да го използвам – та ние сме миролюбиви до овчедушие, 2-3 пъти и оръжие - стиснатият юмрук, както е известно от бойните изкуства, е оръжие, когато и ако се налага.
Не съм с мания за величие. Това мое отношение, с което съм в окаяно малцинство, няма как да спаси духа, да не говорим за буквата на Конституцията. Особено – от заливащата целия свят вълна на масова дясна диктаторщина, левичарска демагогия и ляво-дясна атака от сороски тип срещу суверенитета на всяка, без изключение, модерна и цивилизована национална държава по света в момента.
- Кои са "злите архитекти" на т.нар. преход в България?
- Войнстващите перестройчици със скритите пагони. В Москва ги почувствах на погребението на Андропов, за което – зловещ знак – на 2-3 отбрани университета ни раздадоха покани. „Общ Европейски дом от Атлантика до Урал – със столица Виена на Обединените Международни Шпиони“, а Сибир – на Япония ли го харизваха Андропов с Бобков? Помните ли това? Едва ли – беше преди близо 40 години. За Историята те са миг. А СашоТомовите/Сашолиловите „честни сини очи“ – те ме посрещнаха в София, където погрешка, от пролетарския Кършияк съм, все пак, стигнах чак през 1988 г.
- А добрите? Има ли такива?
- Съдейки по обективните ни резултати – и по субективните ни преценки – как Ви излиза сметката? Лично на Вас?
А за мен като „архитект“ – какво да ви кажа? Като „нает архитект на предизборна коалиция“ „Ляв съюз за чиста и свята република“ – не забравяйте на 11-ти юли – пожелайте ми да съм много-много-много „добър“, моля Ви. Ще ми трябва безкрайно много. То, късмет ще ни трябва на „всите българи“ – и на приятелите, и на враговете помежду си.
- Знаете ли, че през годините често съм чувала: „Докато не умре и последният генерал, тази държава няма да се оправи“. Толкова ли беше и е демоничен образът на ДС?
- Ама, моля Ви се! Аз на Теоретик на Конспирацията ли Ви приличам? Или на герой на тази теория. Големият Брат #Кой – това не съм аз.
- Кои са най-стратегическите Ви, но тихи решения от първите години след 1989 година, които и до днес не са широко известни?
- Защото не са никак тихи. Насред Лукаво-Лилавата мъгла оглавих БСП – вместо да я емна „отвън“ - както аз си знам. Историческа моя грешка. Но – изцяло за моя лична сметка. Така че, пито-платено на Кръчмарката История, а нали „Животът е кръчма, да седнем на една маса!“ - пошлятина от нашенски Жив Класик – за Мъртъв и Безсмъртен такъв.
- Защо Георги Първанов стана президент, Сергей Станишев – премиер, а Бойко Борисов – главен секретар навремето?
- А защо Ренета Инджова стана шеф на НСИ и го попиля „поради несходство в характерите“, а Жан Виденов – леко маниак на статистическата истина – роден за тази работа – не? А защо ли не станах шеф на ДАНС или БорКор, а? На въпроса Ви – с два въпроса! Правя го точно в стила на почти стогодишния ми приятел – безумно смелия Бард на Филибе – Джеки Вагенщайн.
- Жертван ли беше Жан Виденов от и в БСП, и ако да – защо?
- Аз - и жертва! Бъркате ме с някого. Точно обратното на „жертва“ съм. Дано се сетите сама – що е то – „обратното“?
- Това ляво и това дясно ли си представяхте 30 години по-късно? Как Ви изглежда днес парламентът, 45-то НС?
- Никакъв цвят. Парламентите нямаха цвят. Мой опит за пародия на Гогол: „Денят нямаше дата. Такъв беше денят“.
- Ще се кандидатирате ли за народен представител? Защо точно сега, а не преди 4 години или след 2, примерно, влизате в предизборната кампания? Какви цели си поставяте?
- Ще се кандидатирам, разбира се. Защото чувствам „Духът на времето“ -велика хегелианска идея – класическото „единство на място и време на политическото действие“. Опира до един принцип на властта – той и на реалността.
А за целите? Логото във фейсбук на начинанието ни с Ванката (Иван Атанасов, инициатор на „Лява алтернатива, б.р.) - от пловдивските ни тайфи е яркочервеният бодил с максимално дълги и опасно-изглеждащи шипове. Изобщо не е съдбовно „закачането“ за парламента – та те ще са няколко следващата една година! А и това, ако е „парламент“! Та там ДПС забрани „партийните коалиции“, каквото и да значи такава откровено антиконституционна „забрана“! Парламентите ще са безплодни „до откат“, ако са луди да се подчинят на такива провокации от „партия“, така и не признала Конституцията през 1991 г., разбира се – или на Герджиковите любомъдрия за „дългите служебни правителства, възстановяващи държавата“, едва ли не. На нашата малка „Коалиция на Желаещите“ тези няма да й „минат метър“. Демократична борба има и извън парламентите. Най-демократични са плебисцитите. И изборът за президент ще трябва да е демократичен, нали? „С аплодисменти“ – просто няма как да стане, със стиснати юмруци – то си е очевидно. Виж, на всяка цена – целта ни е да се „закачим“ за колективната ни съвест като народ, ако се е запазила нейде в що-годе прилични размери. Така че „предизборното ми целеполагане“ в случая – то си е стандартното за мен: „Прави каквото трябва – пък да става, каквото ще!“. Ако бях вярващ, щях да използвам, естествено, класическото: „Възлюби Бога в безсмъртната си Душа и в сърцето си – и няма как мислите в главата ти и делата на ръцете ти да не са верни!“ Не е съвсем точно по Канона – потомствен атеист съм, но не агностик – религиите са ми огромен интерес още от младини.
- Колко голям ще е рестартът на обществата и държавите в Европа, в света, през следващите 5-10 години?
- Без край ще е. В смисъл – ако почне – ще е краят. Да си опичаме здравата акълите, докато и ако изобщо ги имаме, с една дума. Тази „идеологемка“ определено може да затрие Човечеството като такова - според мен, поне.
- Къде и за какво се отварят нови кризи в геополитически план?
- Навсякъде и никъде. В смисъл – че за мен като Воин, от резерва – но под клетва до края, все пак, на единствената си Родина – важното е, че след кризите явно ще остана в „Ничията Земя“. Пояснявам сериозността на ситуацията – като за неразузнавачи: „Геополитическите сили“ ще приключат много скоро сегашното си „надперчване“ - кухо и фалшиво – от Двата Запада – Европа и Америка и ужасяващо реално – от Двата Изтока – Китай и Русия. И ще си се самоизолират взаимно - на вече ясно очертаните, за имащите натренирани очи свои „крепостни стени“. Българите със сигурност ще попаднем „извън стените“. Украинците му викат на това „Гуляй-Поле“: минимум правила и гаранции – максимум произвол и рискове. Впрочем – самата Украйна стана такава – почти официално. Постоянно са пред братоубийствена война. Ако същото не се отнасяше днес и за атомен Израел – тягостно напомня „буферна територия“ за хибридните експерименти на Силите. „Паднала държава“. И по-лошо има дори по света.
- Как ще изглежда според Вас България през 2050 година?
- Аз все пак съм „оня, симпатичният честен щурак“, познат на всички – изобщо не съм баба Ванга. „Ново небе и нова земя“, може би? Цитат – като всеки друг. Или пък – не…?
Нашият гост
Доц. д-р Жан Виденов е роден на 22 март 1959 година в Пловдив. Завършва английската гимназия в града, а през 1985 г. се дипломира в Московския държавен институт по международни отношения. Министър-председател от 1995 до 1997 година. Председател на БСП от 1991 до 1996 година. Владее английски, френски, руски и арабски език.