ХОББ е белодробно заболяване, което причинява проблеми, свързани с дишането
Около 75% от всички случаи на ХОББ се развиват при хора с история на тютюнопушене
На 20 ноември отбелязваме Световния ден за борба с ХОББ (Хроничната обструктивна белодробна болест). В световен мащаб пациентите с ХОББ са около 380 млн. души, а през 2020 г. заболяването е третата водеща причина за смърт. Само през 2019 г. са регистрирани около 3,2 млн. смъртни случая вследствие на болестта. Според статистика на Световната здравна организация от 2019 г., заболяването е на четвърто място сред водещите причини за смърт у нас. По данни на НЗОК за 2023 г. диагностицираните пациенти с ХОББ в България са 90 619 души.
Темата тази година има за цел да подчертае колко е важно измерването на белодробната функция, чрез спирометрия (функционалното изследване на дишането).
„Тя е златен стандарт в оценката и диагностицирането на ХОББ и е от ключово значение както са апаратът за кръвно при хипертонията и ЕКГ при оценка на сърдечната функция”, каза на здравно събитие доц. д-р Николай Янев, специалист по “Белодробни болести“ и интервенционална пулмология към УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ в столицата.
ХОББ е белодробно заболяване, което причинява проблеми свързани с дишането. Най-често срещаните ранни симптоми на заболяването са:
- задух
- кашлица с или без храчки
- хрипове или стягане в гръдния кош
- умора
- повтарящи се белодробни инфекции (остър бронхит или пневмония)
“Преобладаващо е разбирането, че в много случаи болестта остава недиагностицирана. Специалистите смятат, че честотата на ХОББ у нас е значително над средната за Европа и обхваща над 10% от населението над 40-годишна възраст. Причината за това е масовото разпространение на тютюнопушенето в България”, каза доц. Янев като се позова на данни от Министерството на здравеопазването.
„Около 75% от всички случаи на ХОББ се развиват при хора с история на тютюнопушене, но използването на други тютюневи изделия като електронни цигари и пури също повишава риска от развитие на болестта“, добави още специалистът.
Други рискови фактори са замърсяването на въздуха и продължителното излагане на прахови частици, азотни диоксиди, химикали, прах, пари и др.
Болестта е хронична, но съвременната медицина позволява тя да се контролира и да се забави прогресията. За целта се използват различни терапии – бронходилататори, противовъзпалителни, комбинирани лекарствени продукти както и антибиотици в определени случаи.