Много въпроси относно нужната реформа във висшето образование останаха отворени и в същото време малко от тях бяха адресирани към частните университети у нас. Как те виждат картината, как смятат, че трябва да се постигне успех в обучението на квалификационни кадри, питаме доц. Евгени Евгениев. Неговият анализ е рядка възможност, затова е ценен и дава другата гледна точка на проблемите. Казва ни, че университетите не бива да се делят на частни и държавни, но на практика се случва точно това и е най-видимо във финансирането им. Ще помогне ли сливането на вузове и трябва ли отличниците във всеки от тях да получават стипендии от държавата, питаме още зам.-ректора на ВУЗФ.
Един от основните проблеми е липсата на ефективна връзка с реалната икономика, както по отношение на преподавателския състав, така и по отношение на контактите с водещи специалисти и мениджъри
- Големи заявки за реформа във висшето образование вървят, доцент Евгениев, някои от тях предизвикаха сериозен отзвук в академичната общност - какво е вашето мнение?
- Не бих се ангажирал да давам оценка за подетата реформа, още повече, че нейният резултат ще дойде след време. Бих ви казал обаче според мен къде е един от основните проблеми на нашето висше образование, а то е в липсата на ефективна връзка с реалната икономика, както по отношение на преподавателския състав, така и по отношение на контактите с водещи специалисти и мениджъри. В това отношение ние като висше учебно заведение винаги сме се стремили да не губим тази връзка. Почти всички наши преподаватели са водещи специалисти от практиката на високи ръководни позиции, едновременно с това поддържаме тесни връзки с водещи компании от областите, за които подготвяме специалисти. Нашите студенти имат възможността да се срещат и да провеждат практики в тези компании и намират реализация в тях след завършването си.
- В такъв случай, не трябва ли държавните университети да почерпят опит от вас относно връзките с бизнеса, относно практиките в компании в обучението?
- Не е важно дали университетът е частен или държавен. Въпросът по-скоро е в това доколко бизнесът е с разбирането, че високо подготвени кадри, отговарящи на нуждите на пазара на труда, може да се постигнат само със съвместните усилия на университетите и бизнеса. А що се отнася до нашия опит, ние сме отворени да го споделим с всеки, който има интерес към това.
- Има ли тогава рецепта за успешна реформа, предвид факта, че общото мнение е, че такава е належаща, и каква е?
- Труден въпрос. Зависи от целеполагането, от средствата, с които се постига, от организацията на нейното провеждане. При всички положения обаче, за да е успешна една реформа, трябва да води до ново качество, иначе тя не е реформа.
- Как се позиционират частните университети на картата на висшето образование у нас?
- Не бива да делим университетите на частни и държавни, а да ги оценяваме по качеството на обучението и по реализацията на завършилите студенти. Ако погледнем нещата от този ъгъл, ще видим, че в професионалната област Икономика, в която подготвяме студенти, конкуренцията е най-висока.
- Трябва ли българските университети да се окрупняват, за да станат по-видими?
- Въпросът е доста дискусионен. Механичното обединяване на университети само по себе си не би довело до това те да станат по-видими, ако не се осъществят съответните промени в обучителния процес, така че от университетите да излизат по-подготвени и адекватни на нуждите на пазара на труда специалисти. Освен всичко друго нашите университети в голямата си част имат своите традиции и авторитет, изграждани с години. Да вземем нашето училище, ние сме сравнително младо висше училище, скоро чествахме своята 20-а годишнина, но вече сме с утвърдено име и познаваеми не само у нас, но и в редица европейски страни и трудно бихме могли с лека ръка да загърбим усилията на много преподаватели и служители, отдали труд и енергия за изграждането на имиджа, който има ВУЗФ.
- Основната идея за сливанията бе представена от просветния министър акад. Николай Денков като начин да се изкачим в световните класации на университетите. Как трябва да изглежда българското висше образование, за да минава напред в тази надпревара?
- Трябва да отговаря на няколко простички неща. Първото е да подготвя знаещи и можещи специалисти. На второ място тези специалисти трябва да отговарят на нуждите на българския и международния пазар на труда. И не на последно място завършилите българско висше образование да имат висока реализация след приключване на обучението си.
- А може ли частен университет да изстреля българското образование в световните класации?
- Всеки български университет може да постигне това, пак ще повторя, независимо дали е частен или държавен. Важното е да съумее да постигне качествата, които вече споменах.
- Бяха ли пренебрегнати частните университети в плановете за реформи на МОН, които предизвикаха толкова широка обществена реакция?
- По принцип, частните университети винаги са били на втората редица. Трудно може да се бориш на пазара на образователни услуги с някой, имам предвид държавните университети, който по закон е подпомаган от държавата и е с едни гърди пред теб, независимо от това, че в нашата Конституция държавната и частната собственост са равни.
- А не трябваше ли именно сега, при толкова много промени, които засягат автономията на университетите и пр., частните като вас да бъдат включени в промените - вие как наблюдавахте тези процеси отстрани, които предизвикаха остри реакции?
- Знаете ли, проблемът дойде на първо място от това, че МОН в желанието си да постигне бърз ефект с промените с лека ръка, и според мен не много обмислено се опита да посегне на университетската автономия. Вторият проблем, който винаги е стоял, е въпросът с финансирането на висшето образование, и тук МОН е в дълг към частните университети. Какво излиза на практика: и частните, и държавните университети трябва да отговарят и да спазват еднакви стандарти и изисквания, но когато става въпрос за финансиране, отново ги разделяме и едните (държавните) са привилегировани, и това се отнася не само за самите университети, но и за студентите. Типичен пример в това отношение са стипендиите за отличен успех, които се получават само в държавните университети.
- Като говорим за финансиране, Планът за възстановяване и устойчивост на България е нещо, към което се гледа с надежда, но и с тревога в момента. Приоритет в него е образованието, но ще даде ли възможност да се постигне напредък - какво ви направи впечатление?
- Това, което прави впечатление още от първия прочит на плана, е обвързването на реформите в образованието с пазара на труда. При това акцентът е поставен върху придобиване на аналитични умения и развиване на креативна мисъл, увеличавайки способностите на хората за своевременна адаптация към технологичната трансформация и произтичащите промени в пазара на труда.
- Имат ли бъдеще двойните дипломи?
- На този въпрос със сигурност мога да ви отговоря след няколко години. Понастоящем има голям интерес към двойните дипломи. Ние имаме предложения и водим разговори с няколко чужди университета. Вече подписахме споразумение със SWISS UMEF University в Женева, Швейцария и тази учебна година ще започнат обучение първите студенти, които в края на следването си ще могат да получат втора диплома от престижния швейцарски университет. Студентите на ВУЗФ ще имат възможност да провеждат специализация в Женева, както и да правят стажове в големи компании и да трупат международен опит, знания и контакти. Професори от SWISS UMEF University пък ще се включат като гост-лектори в наши специалности и така студентите ни ще имат възможност да се срещат с едни от най-добрите преподаватели в Швейцария. SWISS UMEF University е най-големият частен университет в Швейцария, създаден през 1984 г. Кампусът се намира в стар манастир в Женева, който датира от XV век и съм сигурен, че и като история, и като локация ще се хареса много на нашите студенти.
- Каква академична година очаквате?
- Годината ще бъде трудна. След три години пандемия с преподаване изключително в онлайн режим, ще започнем изцяло присъствено обучение, т. е. ще има период на адаптиране както за студентите, така и за преподавателите.
- В средното образование стана видим резултатът от онлайн обучението след националното външно оценяване, но каква е картината във висшето образование - има ли спад в знанията, в оценките?
- Няма как този дълъг период на онлайн обучение да не се отрази по един или друг начин на цялостния процес на обучение, в това число и на резултатите от него. Особено във висшето образование връзката преподавател - студент е много важна.
- Стартирахте кандидатстудентска кампания, насочена конкретно към отличниците на България. Разкажете ни повече за нея.
- По повод 20-ата годишнина на ВУЗФ решихме да стартираме кампанията „ВУЗФ за отличници“. В рамките на кампанията, която стартира на 15 юли и ще продължи до 15 август тази година, всички отличници на България, които за завършили средното си образование със среден успех от дипломата и държавните зрелостни изпити с не по-нисък от Отличен 5,50 и след полагане на онлайн тест, могат да станат наши студенти при 50% по-ниски такси за първата година. И стига да поддържат отличен успех, ще могат да се възползват от отстъпки през целия период на следването си във ВУЗФ. Вярваме, че по този начин подаваме ръка на най-добрите ученици, които могат да продължат образованието си в най-добрия бизнес университет в България и да получат европейско образование тук.
- Вашият прочит на пазара на труда в България - какви са тенденциите, липсват ли кадри?
- Това е въпрос за отделно интервю, но може да споменем няколко неща. Ние се успокояваме с ниския процент на безработица у нас. В същото време структурата на безработните продължава да се запазва, като преобладаващата част са хора с ниско образователно равнище. Това създава проблем, който трудно може да се реши само с квалификационни и преквалификационни в системата на АЗ. От друга страна, все повече се усеща липсата на високо квалифицирани кадри, особено в редица технически професии.
Нашият гост
Доц. д. н. Евгени Георгиев Евгениев е заместник-ректор по администрация и проекти във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ). През 1978-1982 г. учи в Университета за национално и световно стопанство и завършва специалност “Икономика и организация на труда”. Доцент (2009) в УНСС, доктор по икономика (1987) и доктор на науките (2019). Специализирал е в Гръцкия център по производителност (1990), Международния банков колеж - Виена (1994), Солунския университет (2005) и др. Работил е като експерт в Министерство на икономиката и планирането (1987-1989) и Министерство на труда и социалната политика (1989-1993). Член е на Националния съвет за тристранно сътрудничество (2009 - 2012) и на Комитета за наблюдение на Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” и др. Автор е на редица научни публикации като “Промените в трудовата дейност” (2008),“Организация на трудовата дейност в България” (2018), “Индустриалните отношения - реалности и перспективи” (2021), “Емоционална интелигентност в трудовата дейност” (2021) и др.