Доц. Живка Бонева, началник на клиника по Ендокринология към Медицински институт - МВР, пред “Труд”: COVID-19 може да отключи диабет

Диабетът е свързан с повишена риск от тежък Covid-19, затова ваксинацията е много важна

Диабетът е хронична прогресивна болест, която не може “да се ИЗлекува с една диета и с едно лекарство”

- По данни на Световната диабетна федерация, диабетът е едно от най-бързо разпространяващите се заболявания на 21-ви век. Каква е причината за това?
- Понастоящем 537 милиона са хората на възраст над 20 години, живеещи с диабет в света. През 1980 година те са били 108 милиона, което е много голям ръст за 40 години. Предвижданията са през 2045 година диабетиците да бъдат близо 800 милиона. Всеки 11-ти човек по света има диабет. Каква е причината? Стремглавото увеличение на честотата в 21 век не се дължи на промяна в генотипа, а на неблагоприятната промяна в заобикалящия ни свят. Добре известно е, че затлъстяването е доказан основен рисков фактор за тип 2 захарен диабет, който съставлява над 85 процента от диабетиците. Двете пандемии - “затлъстяване” и “диабет” нарастват успоредно и дори ги наричаме с общо име “диобезити”. Преди месец беше публикувано ръководство на Европейското дружество по кардиология за превенция на сърдечно съдовите болести. В него се посочва, че обездвижването, в което живеят съвременните общества, е дори по-рисков фактор за развитие на диабет и сърдечни заболявания от затлъстяването.

- Колко българи страдат от диабет и каква е тенденцията?
- У нас около 500 000 са хората с диабет над 20 години. Много притеснителен е фактът, че половината са недиагностицирани. По отношение на тенденцията - процентът на хората с диабет от 7,9% през 2006 г. достига 9,55% през 2012 г., т. е. средно годишно нарастването е с около 3,5%. Възрастта е основен рисков фактор за значимо увеличение на диабетната честота, като специално в декадата 50-59 г. нараства от 9,4% през 2006 г. на 15,7% през 2012 г.

- Винаги ли диабетът е наследствено обусловен?
- Захарната болест се характеризира с повишено ниво на глюкозата в кръвта над определени нива, но тя не е едно и също нещо при всички диабетици. СЗО понастоящем я класифицира в 6 типа и в повечето случаи има различно участие на наследствеността, но не винаги. Тип 1 диабет е автоимунно заболяване, при което има автоимунна деструкция на бета-клетките в панкреаса, обичайно водеща до абсолютен инсулинов дефицит. Диабет при бащата обуславя риск от тип 1 диабет при детето му 1:17, ако майката е с диабет - 1:25, а ако и двамата родители са с диабет - рискът е 1:4 до 1:10. По-голяма роля играят тригериращи фактори като редица вируси, недостиг на вит. Д, изкуственото хранене на кърмачетата и т. нар. ендокринни дисруптори (фталати и Bisphenol A от производството на пластмаси; парабени и Benzo-alpha-pyrene от хранителната и козметична индустрия; пестициди; фунгициди, фармацевтици, някои фитоестрогени). При тип 2 захарен диабет наследствеността играе много по-силна роля и понастоящем предразположение към него по полигенен начин носят над 40 генетични локуса. Разбира се, тази наследственост може никога да не се изяви ако няма отключващи фактори, свързани с начина на живот - обездвижване, затлъстяване, неправилно хранене.

- Истина ли е, че COVID-19 може да отключи диабет?
- Преди 2 години тази връзка се отричаше, но днес знаем, че тя е налична на няколко нива. От една страна, диабетът е свързан с повишена риск от тежък Covid-19, затова ваксинацията е много важна при тази пациенти. От друга страна диабетът се влошава по време на боледуването - заради инфекцията и приложението на кортикостероиди, затова при средно тежък и тежък ковид в болниците преминаваме временно към инсулинолечение. На трето място все повече са публикациите за увеличена честота на новооткрит диабет при Covid-19-инфекция. Някои от механизмите, чрез които вирусът може да отключи диабет вече са установени. Има обаче много открити въпроси: дали появилия се диабет е транзиторен или траен; дали това е отключен от стреса класически диабет тип 1 или тип 2, или е нов тип диабет; дали този диабет има по-голям риск от усложнения? За отговор на тези въпроси е организирана международна група от водещи изследователи в областта на диабета, създали проекта CoviDIAB и глобален регистър на пациенти с диабет, свързан с Covid-19 (covidiab.e-dendrite.com). В този регистър се събират случаите на новодиагностициран захарен диабет за да се анализират връзките и механизмите на взаимодействие. Не само метаболизмът на глюкозата е засегнат от SARS-CoV-2, но и много други системи в организма. Например, в областта на ендокринологията, функцията на щитовидната жлеза може да се промени при до 40% от преболедувалите.

- Моля ви, обяснете какви са най-честите симптоми на диабет и как трябва да се реагира при появата им.
- Клиничните признаци, характерни за заболяването (увеличена жажда и уриниране, съхнене на устата, необяснимо намаление на тегло дори при повишен апетит, изразена отпадналост до нарушения в съзнанието в напредналите фази) са по типични за тип 1 диабет, който започва относително бързо. Тип 2 диабет съществува скрито дълго време без да се установи и това е много коварно, защото води до сериозни последици. Може да има кожни възпаления и сърбеж, пикочо-полови инфекции, трудно зарастващи рани и др. Подчертавам важното място на скрининга при рискови групи за да се установи и лекува заболяването навреме: при наднормено телесно тегло; при налична наследственост; при хора с АХ, дислипидемия или сърдечни заболявания; при жени с поликистозни яйчници или родили бебе над 4 кг; при заседнал начин на живот и при хора над 45 години.

- Кои фактори влияят на диабета?
- Вече споменах отключващите фактори при тип 1 диабет, а при втори тип - основните виновници: затлъстяването и обездвижването. Освен тях непроменим фактор е напредването на възрастта, но променими са прехранването, високият прием на прости захари, на транс-мастни киселини, на червени меса и ниският прием на фибри; тютюнопушенето и високата алкохолна консумация.

- Има ли начини да се предотврати рискът от диабет?
- Споменах рисковите групи, при които трябва да се проведе скрининг за диабет. Изследванията ще установят и една междинна група, при която кръвната захар е повишена, но все още не в диабетния диапазон, означавана като предиабет. Доказано е, че половината от тях развиват диабет в рамките на 5 години. Добрата новина е, че при преминаване към здравословно хранене и повишена двигателна активност, а също при необходимост медикаментозно лечение близо 40% няма да развият диабет.

- Могат ли да се избегнат усложненията от заболяването, както и болестите, които са свързани с него?
- В значима степен - да. Но изискват познания и грижа от страна на лекуващия екип и мотивация и постоянство от страна на пациента. Защото диабетът е хронична прогресивна болест, която не може “да се Излекува с една диета и с едно лекарство”, а изисква индивидуален подход и актуализирането му съобразно всеки етап от хода на тази болест.

- Тази година се навършват 100 години от изобретяването на терапията спасител - инсулинът. Как е напреднала науката за този един век и какви са съвременните терапии в лечението на диабет?
- Откриването на инсулина от Фредерик Бантинг и Чарлз Бест е било революция в науката. Тогава целта на лекарите е била просто болният да не загине от диабет. За 100 години диабетологията е претърпяла мащабно развитие и вече имаме в ръцете си лекарства, които не само понижават кръвната захар, но също носят по-малък риск от хипогликемии, не повишават теглото (а някои лекарства го намаляват), редуцират или превантират усложненията. В последните години големи многоцентрови, международни проучвания показаха, че 2 групи медикаменти и особено някои представители от тях понижават сърдечно-съдовите и бъбречни усложнения при хората с диабет, намаляват сърдечно-съдовата смъртност. Затова казваме че от глюкоцентричната ера в диабетологията, когато ни интересуваше само кръвната захар сме преминали към кардио-ренално-метаболитната ера, при която искаме ползи за сърцето, бъбрека и метаболизма.

- Достъпни ли са новите медикаменти за пациентите в България?
- Всяка година Международната Диабетна Федерация на Световния диабетен ден - 14 ноември, отправя различно послание към пациенти и лечители. Тази година мотото е “Достъп до грижа за диабета: ако не сега, кога?”.

След многото изброени черни статистики и факти ми е приятно да кажа, че всички нови иновативни лекарства са налични в България и страната ни е на едно от водещите места в Европа по достъп и реимбурсация на тези медикаменти. Критериите за изписването им са в съответствие с международните препоръки и продуктовите им характеристики. По този начин всеки пациент, който има показания и няма противопоказания за това лечение може да има достъп до него и то без отлагане или забавяне, за да може животът на хората с диабет да не се различава съществено от живота на хората без тази болест.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Павлина Живкова

Този уебсайт използва "бисквитки"