Главният държавен здравен инспектор смята, че огнища на зараза ще има и в бъдеще
Статистиката показва, че с облекчаването на мерките и отпадането на ограниченията намалява и страхът от коронавирус. Според главния държавен здравен инспектор доц. д-р Ангел Кунчев обаче, още е твърде рано да се сбогуваме с Ковид-19. "Разбира се, че разхлабването на мерките даде тази възможност на хората да се върнат на работа, по парковете, да възстановим нормалния ритъм на живот. Естествено е желанието да започнем да живеем нормално. Друг е въпросът, че не би трябвало едното да влиза в противоречие с другото", заяви доц. Кунчев пред България Он Ер.
"Да спазваме това, което по принцип повтаряме винаги - отстояния, лична хигиена, дезинфекция. А когато сме в затворени пространства, в по-тесен контакт, за предпочитане да носим маска", каза той.
Според доц. Кунчев е очевидно, че огнища на зараза ще има и в бъдеще. "Ще намираме голям брой положителни лица, там ще трябва да има по-строги мерки. Тенденцията в Европа все пак е към намаляване", отбеляза още главният здравен инспектор.
По думите му наблюдаваме страничен ефект от пандемията - общо снижаване на заразните болести по принцип.
Ако продължаваме да бъдем внимателни към здравето си, ще има положителен ефект и за много други инфекции, смята доц. Кунчев. Прогнози за развитието на епидемията към момента не се правят, защото данните за вируса са твърде недостатъчни.
"Научният свят в момента има пълния набор от очаквания - като се започне от първо изчезване на вируса и се стигне до многократни вълни", посочи главният държавен здравен инспектор. Очакванията му са свързани с изследванията за други респираторни вируси, които се проявяват в характерен сезон.
"Грипът какво прави - започва да се проявява късната есен, набира скорост декември, обикновено януари-февруари е пик и е с най-много случаи. Дали това ще стане? Спекулация е всичко, което може да се каже в момента за коронавируса", категоричен е доц. Кунчев.
По думите на доц. Кунчев огнищата в Сливен, Доспат и Сърница няма да доведат до пълна карантина, както се случи в Банско. Причината е, че това не би била най-ефективната мярка за овладяване на заразата. Освен това "едно затваряне създава невероятен брой проблеми от чисто хуманитарен и човешки характер".
"Това, което откриваме като положителни, е резултат на активно търсене. Огромната част от тези хора не са болни, те са носители, не развиват тежка клинична картина засега", обясни той.
Според доц. д-р Кунчев има известно отслабване на инфекциозността на вируса, но това зависи и от средата на заразения.