Звенарите се мислят за най-компетентните и най-способните, но за 7-8 месеца създават истински хаос в България
Кризата в политическия морал отвращава българите от партиите
На 19 май 1934 г. в България е извършен военен преврат от Политическия кръг „Звено“ и Военния съюз с помощ-та на армията. Търновската конституция е отменена, партиите са забранени. За събитията преди 90 години и имат ли те някаква аналогия с май 2024 година разговаряме с доц. Светослав Живков от Историческия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.
- На 19 май се навършват 90 години от преврата, извършен от политическия кръг „Звено“, Военния съюз и армията. Каква е обстановката тогава в света и в България и какво доведе до този преврат, доцент Живков?
- Трябва да отчетем и международната конюнктура. От една страна, светът се намира във все още неотшумялата световна рецесия - най-тежката икономическа криза, която започва през 1929 година и към 1934-та социалните ефекти от нея все още не са преодолени. Второ, има криза на демократичните системи, на демокрацията изобщо и това е времето на засилването на авторитарните концепции и на крайно левите и крайно десните партии. Хитлер и Мусолини са най-ярките примери, въпреки че Мусолини е взел властта по-рано, но в тези години затвърждава диктатурата си. Трябва да споменем още Салазар в Португалия и Пилсудски в Полша. Демокрацията такава, каквато я познава западният свят, рестартира чак след Втората световна война.
- Това в световен контекст. А в България точка първа от манифеста на деветнадесетомайци гласи: „Досегашната партийно политическа система окончателно се провали. Пълното разложение на партиите дълбоко засегна обществото, държавата и народното стопанство. Всичко това наложи партийната система да бъде заменена с непартийна национална власт“. Коментирайте това послание?
- Нашите политици винаги са свикнали да се оправдават с международното положение, но за преврата освен външни предпоставки, си имаме чисто български дертове и проблеми, които довеждат до този преврат. Много е показателно, че за разлика от предишните преврати от 1886 и 1923 година, на 19 май 1934 година няма никаква форма на обществена съпротива. Голяма част от хората го посрещат с някакво примирение и дори с успокоение. Очевидно управлението преди преврата е докарало хората дотам да изпитват неприязън към демокрацията. С този преврат се слага край на междувоенната демокрация в България, която с всичките u кусури, недостатъци и нестабилност е налице. Кабинетите на Ляпчев и на Малинов-Муравиев определено са демократични, за този на Цанов може да се спори. В българските условия в онези години демокрацията се изражда в партокрация.
- Колко партии има в България по това време?
- Над 50. Разбира се, в парламента са по-малко, но проблемът е, че те започват да се разпадат вътрешно. Например БЗНС се е разпаднал още през 1926 година. Най-голямото, което е в управляващата коалиция, също се разпада, този процес върви и при радикалите, социаллибералите, Демократическата партия също страда от много сериозни вътрешнопартийни конфликти. Има един много сериозен процес на партийна фрагментация. Другото, което е много показателно - сякаш се губи системната алтернатива на управляващите. Това е времето, когато се засилва крайнодясната формация на Цанков „Народно социално движение“ и Комунистическата партия, под марката Българска работническа партия започва да трупа популярност -през 1933 г. печели общинските избори в София.
- Споменахте „партокрация“...
- Това си наша българска традиция да използваме властта за чисто партийни цели.. Когато сме на власт, да назначаваме наши хора на добри позиции и така политическата корупция в България избуява. Правителството, което е свалено с преврата, е на Народния блок, петпартийна коалиция. Един от проблемите u обаче е, че тя обединява партии от различен политически спектър - леви, центристки и десни. Всъщност е замислена като предизборна през 1931 година с цел да бият Демократичния сговор. Но тази коалиция печели абсолютно мнозинство и за изненада и на самите себе си тези хора идват на власт. И още в първите месеци почва да се раздиря от вътрешни противоречия веднъж в самите партии и втори път - между коалиционните партньори. Голямата борба е какви политики да се водят - леви или десни. Министерствата по това време буквално се разглеждат като агенции за раздаване на постове. Пред тях има колосални опашки от службогонци. Всяка от петте партии в правителство е със своите претенции за позиции. И българите определено намразват партиите си. Това се използва от авторитаристките среди, които започват да агитират за някаква безпартийна власт, власт на компетентните, един Господ знае кой ще ги посочи тези компетентни.
- И така идваме до 19 май...
- Куриозно е, че превратът сваля едно правителство в оставка. Няколко дни преди преврата Никола Мушанов е подал оставка, даден му е нов мандат, но в дните до преврата се водят преговори между различните политически сили за съставянето на някаква нова конфигурация. В деня, в който се извършва превратът, няма никаква съпротива от страна на обществото, няма дори един митинг в знак на протест, дори самите политици на най-високо ниво реагират някак си примиренчески на този преврат. Ако в България партиите бяха стабилни един такъв преврат нямаше как да мине без някаква съпротива.
- Политиците подозирали ли са, че след ден-два партиите ще бъдат забранени?
- Звенарите са били искрени в това отношение. Те много преди преврата - поне от 1930 година - те агитират за безпартийна власт и че партиите трябва да изчезнат. На 18-ти срещу 19-ти май превратът си се извършва по неписаните закони. Има едно твърдение, което аз не споделям, но ще го споделя като хипотеза. Че превратът на 19 май е организиран, за да може да се избегне идването на власт на Александър Цанков. Пускат се слухове, че Цанков е щял да повтори действията на Мусолини от 1922 година - нещо като поход към двореца.
- Нека се спрем малко на политиката на деветнадесетомайци.
- Това е един кръжец от хора, които разбират, че не може да са партия, защото са били два файтона хора, както са ги майтапели, но имащи самочувствието, че са най-компетентните и най-способните.
- Звучи прекалено познато днес...
- Всъщност тяхната сила се дължи на връзките им с Военния съюз и по-точно на личните контакти и приятелства между Кимон Георгиев и Дамян Велчев, който по това време е политически секретар на Военния съюз. И е много показателно кога звенарите падат от власт. Те падат през януари 1935 г., защото Военният съюз и кръговете, които са против „Звено“ надделяват, свалят Дамян Велчев от поста и буквално разпореждат на Кимон Георгиев да си подаде оставката и той я подава. За по-малко от осем месеца властта на „Звено“ приключва безславно. Те имат самомнението, че са революционери от гледна точка на техните планове за промени - те самите рекламират 19 май като мирна революция. Но „Звено“ е политически кръжец, който няма как да стане партия, камо ли пък тоталитарна. Звенарите имат много големи амбиции за промени в икономиката, в културата. Това, което успяват да направят за 7-8 месеца е да създадат един пълен хаос в страната.
- Също много познато днес. От Гиньо Ганев, който бе зет на Кимон Георгиев знам, че България дръпва икономически точно в безпартийния период - от 1934 до 1938 година...
- Нека не бъдем безкрайно критични - част от реформите им са успешни - примерно заздравяват банковата система. Имали сме много сериозен проблем с банките в края на 20-те и началото на 30-те години, който наподобява този от 90-те години - били са много и слаби. С директна държавна намеса ги окрупняват - създават една голяма банка, контролирана от държавата и може да се каже, че тези реформи все пак успокояват финансовата сфера. Доколко имат принос за излизане на България от икономическата криза е много спорно, защото управляват много кратко и приносът по-скоро е на следващите правителства. По отношение на вътрешната политика - те разтурят партиите, забраняват ги, дори обявят и че „Звено“ се разпуска. Мярката е не особено ефективна, защото режимът им не е достатъчно суров - те нямат политическия ресурс да установят тоталитарен режим. На практика партиите продължават да съществуват през следващите години като едни неформални фирми. Затова ние хем ще си говорим за партии до 1944 г., хем тези партии правят една такава сложна форма. Опитват се да направят и едни казионен профсъюз, който стартира и много скоро след това замира. Правят административна реформа - закриват окръзите и окрупняват общините, което има траен ефект - 7 области и общините ги окрупняват до около 800 от 2000. Определено мерките им са недемократични. Те ликвидират местното самоуправление. Разтурват парламента, практика, която в онези години не е противоконституционна, н конституцията казва, че ако парламентът се разтури до два месеца трябва да има нови избори, а те „забравят“ да ги насрочат. По същия начин разтурват и общинските съвети - България три години няма и общински съвети и 4 години няма парламент. След като те падат от власт имаме за кратко едно правителство на Пенчо Златев, което е изцяло на Военния съюз. От всичко това се възползва цар Борис Трети, който елиминира превратаджиите през пролетта на 1935 г. и не възстановява парламентарната демокрация, но в следващите години неговите правителства ще преценяват коя част от реформите на деветнадесетомайците да запазят и коя да ликвидират.
- Те възстановяват дипломатическите отношения с СССР...
- Свикнали сме да търсим друг контекст. Примерно, че звенарите са били съветски агенти. Това е донякъде вярно, но според мен става на по-късен етап. Факт е, че те установяват отношения със Съветския съюз, но по онова време СССР установява дипломатически отношения с повечето страни от западния свят. Проблемът идва по-късно - след като падат от власт звенарите и цар Борис Трети поема курс срещу тях. Те минават изцяло на антицарска основа и това ги сближава със земеделците пладненци, а в последствие и с комунистите. Според мен те първо стават съветски агенти и след това се сближават с комунистите.
- Друго обвинение срещу деветнадесетомайци е, че са югославски агенти?
- Факт е, че се опитват да прокарват проюгославска политика. Веднага трябва да кажем, че всички български правителства до 1941 г. се опитват да водят такава политика на сближаване с Югославия и причината е, че по това време Югославия е френски агент на Балканите. А ние преди Втората световна война, за да постигнем ревизия на тежките клаузи на Ньойския договор, имаме нуждата от съгласието на Франция. Друг е въпросът че звенарите доста пресилват курса към Югославия.
- Може ли да търси някаква аналогия между 1934 година и днес, доцент Живков?
- В кръга на шегата, ние сега нямаме и армия, която да извърши такъв преврат...
- Да цитирам отново манифеста на деветнадесетомайци: „Последвалата морално-политическа криза рискува да се обърна в държавна“. Много познато звучи...
- Това е политически документ. Попресолват манджата деветнадесетомайците, но в основата са си прави. Напълно логично и адекватно е да правим аналогии с 2024 година, дори без да стигаме до такава крайност да очакваме нежелани ефекти като преврат, ние в момента сме в една подобна безпътица. Имахме едно коалиционно управление, което само по себе си не е лошо. При фрагментираната ни политическа система няма как да избягаме от коалициите. Проблемът е, че тези коалиции бяха изградени по един не особено публичен начин. Говоря и за четворната коалиция, и за последвалата я не-коалиция. До голяма степен провалът на сглобката бе зададен от нейното начало. Защото двете формации не постигнаха принципна договорка по базовите въпроси. Споразуменията им очевидно включваха и някакви непублични договорки, недоизказани неща.
- Например?
- Например важният пост на вътрешния министър. При едно коалиционно споразумение трябва да е ясно кой министър от коя партия е. Абсолютно нелепо е вътрешният министър да се оказва номинация на една от партиите, после да се окаже, че това не е съвсем така и досега да не знаем чие предложение е този министър. Това задкулисие също отвращава българите от политиката. Ние нямаме тежка икономическа криза, разбира се, може да желаем да живеем по-добре. Но налице е определена морална криза. Става дума за политическия морал, което отвращава българите от партиите. И както и в началото на 30-те години, това увеличава вотът за антисистемните партии. Дали ще ги наречем крайно леви, крайно десни или путинистски - това са антисистемни партии, които не довеждат до решения, а само засилват безпътицата и минимализират шансовете за някакъв разумен изход от тази политическа криза.
Нашият гост
Доц. Д-р Светослав Живков е специалист по нова и съвременна българска история, електорална история, изборни системи и политически системи и партии в България. Той е роден на 4-ти август 1979 г. в София. Завършва VII СОУ “Свети Седмочисленици” в 1997 г. и история (магистър) в СУ “Св. Климент Охридски” през 2003 г. От февруари 2006 г. е редовен докторант в Историческия факултет, катедра “История на България” (секция “Нова българска история 1878-1944”). От 2022 г. е доцент по Нова българска история в Алма Матер. Кандидат за депутат в 50-то НС и за евродепутат на изборите 2 в 1 на 9 юни от коалицията “Синя България”.