Доц. Стойчо Стойчев, политолог, пред „Труд news“: Има голяма апатия сред избирателите и кандидатите за депутати

Партийни лидери да не влизат в правителство, да си стоят в НС и оттам да определят политиките

Малките партии държат ключа към мнозинство

Различава ли се по нещо кампанията за седмите извънредни парламентарни избори от тези за последните три години? Що е то равноотдалечен премиер и ще намери ли той почва в 51-ия парламент? А кои биха били подходящи за този пост и чия програма ще изпълняват? Според доц. Стойчев между ГЕРБ и ППДБ вървят някакви разговори, защото кампанията им е позитивна и не е взаимно атакуваща, но ще им трябва трети, а може би и четвърти участник, къде формално, къде неформално, за да могат да формират някакво мнозинство за правителство.

- Според вас има ли нещо, което да отличава седмите поред избори от предишните, доцент Стойчев? Като че ли всичко е римейк на изборите от 2-3 години насам?
- Не, не мисля, че има разлика от други избори. Общата оценка е, че кампанията протича вяло, но то няма как да бъде различна оценката, при положение, че това е седмата кампания за три години и трудно може да се очаква динамика. Като цяло има голяма умора не просто в избирателите, но и в кандидатите, в партиите, все по-трудно се намира мотивация на каквото и да било равнище. Самите кандидати имат все по-малко стимули да измислят някакви нови неща, ако изобщо са способни да измислят като нови послания, нови стратегии в развиването на кампании. И след като самите кандидати нямат мотивация да правят интересна кампания, какво остава за избирателите? Апатията е логична в такава ситуация и няма някакво обществено напрежение, което да се излее. Каквото имаше акумулирано, се изля през 2021 година, сега няма предпоставки за по-различна кампания.

- И в социологическите допитвания пак е дежа вю - ГЕРБ първи, борба за второто място между ППДБ и Възраждане, ДПС-та са си разделили резултата от изборите през юни...
- При ДПС-та е различно. Аз дори очаквам двете съвкупно да  имат повече гласове, отколкото на предишните избори. Защото ако преди мобилизацията е била голяма, сега ще е още по-голяма, защото има съревнование вътре в рамките на един електорат.

- Това, което интересува хората, е дали след като не успяха да съставят правителство в предишния парламент,  същите партии сега ще могат да направят това след 27 октомври?
- Дори в момента между ГЕРБ и ППДБ да вървят някакви разговори, защото кампанията е позитивна и не е взаимно атакуваща, ще им трябва трети, а може би и четвърти участник, къде формално, къде неформално, за да могат да формират някакво мнозинство. И това е вече големият проблем – кой ще бъде този трети и евентуално – четвърти и каква ще бъде стратегията им. От една страна, няма ясна и категорична позиция на ППДБ как ще третират участие или подкрепа на Пеевски. Явно са по-скоро негативно настроени, но не е заявено категорично, че няма да приемат. В крайна сметка никой не може да спре Пеевски да подкрепи кабинет. По същия начин не е ясно дали формацията на Доган би подкрепяла или участвала в кабинет, който е на ГЕРБ. Защото добре си спомняме, че цялата драма тръгна оттам, че Доган каза да не се подкрепя кабинет на ГЕРБ. И ако в следващия парламент ядрото отново е ГЕРБ-ППДБ, Доган ще го подкрепи ли и в каква форма и на каква цена? Т.е. и двете ДПС-та през призмата на това, което се случва с отношенията им, стават проблематични за участие в бъдещо мнозинство дали формално или само с подкрепа. Не е ясно какво ще бъде тяхното поведение. „Възраждане“ също не става за участие в мнозинство с  ГЕРБ и ППДБ,  ППДБ ги възприемат като най-голямото зло, така че топката остава в ИТН и евентуално още една или две партии, които биха влезли в парламента. Това не означава, че няма да има колаборация с мнозинството. Гледали сме това и преди – много партии заявявах, че ще уволнят Бойко Борисов, че ще спрат грабежа и т.н. след което влизат в парламента и започват да крепят мнозинството явно или неявно. Така че ключът за мнозинство ще бъде и в малките партии и в това колко ще бъдат те и потенциално как ще се отиграе тяхното включване – дали във формална или в неформална коалиция. Отново ще има разговори за това с кой мандат ще се прави правителство – първи, втори или трети. Тези работи не са маловажни, но няма как отсега да бъдат изяснени, защото не е ясно кой ще влезе и с колко ще влезе. Това ще стане ясно в нощта на изборите и денят след това. До този момент на никого не е ясно каква ще бъде конфигурацията. Ясно е, че тя ще включва повече от два субекта и това, което наблюдавам е, че между ГЕРБ и ППДБ върви някакъв процес да не се нападат.

- Според всички социологически проучвания БСП-обединена левица събира по-малко, отколкото БСП при Нинова, как си обяснявате това?
- Възможно е, едно обединение не винаги дава директни резултати. Според мен това обединение е в правилната посока, но резултатите от него ще се случат след време. В момента хората, които свалиха Нинова и бившите, които се появяват там, няма да бъдат новите лидери на това обединено ляво. Те просто свършиха своята историческа работа да я махнат и да отпушат нещата. Оттук насетне трябва да протекат едни нормални процеси, да си изберат нови лидери, да формират някакво лице на това общо обединение, но тези неща изискват време, няма как да се случат на тези избори. Ще минат поне 2-3 години преди това ляво обединение да даде някакъв резултат. Но едно от основните изисквания то да даде положителен резултат, е те да не участват по никакъв начин в мнозинство ГЕРБ и ППДБ. За тях печелившата стратегия в следващия парламент е да бъдат категорична опозиция.

- Николай Денков каза, че ППДБ имат конкретно предложение за премиер, но името му ще стане ясно едва, когато започнат преговори по програмата, че този премиер не трябва да бъде част от политическа партия. Как според вас ГЕРБ ще приеме техен кандидат, защото след като ППДБ ще го предложи, той ще си е техен?
- Аз имам подозрение кой може да бъде, да кажем, професор Светослав Малинов. Под равноотдалечен, аз разбирам да бъде приемлив за всички, които участват в правителството – основно за ППДБ и ГЕРБ и няма да има фундаментални възражения от едната или от другата страна. Това обикновено са някакви академични хора, професори, които имат опит, примерно професор Даниел Вълчев. Някакъв такъв човек просто ще намерят, който да бъде не толкова равноотдалечен, колкото равноприемлив, да няма някакви съображения срещу него от някоя от партиите. Между другото, ние сме го практикували това в историята назад. Професор Любен Беров беше равноотдалечен...

- И се оказа, че е премиер на ДПС и на „Мултигруп“...
- То няма гаранция. Ако слушаме какво ни говорят от ППДБ и всичките им досега послания и аргументи, дори да е равноотдалечен премиерът, няма никаква гаранция, че няма да стане човек на Пеевски. Защото те казват – ние си назначихме министър Калин Стоянов, пък той беше прихванат от Пеевски. Та и сега – Пеевски може да прихване този равноотдалечен премиер, може да се окаже, че го е прихванал преди, но то било всичко скрито и те не го знаели, и каквото още се сетиш. Т.е. тяхната гаранция-Франция е такава – ние си избираме равноотдалечен човек, но не можем да дадем никакви гаранции, че той няма да се окаже в крайна сметка човек на Пеевски.

- Чия програма би изпълнявал такъв равноотдалечен премиер? ППДБ говорят за тяхната...
- Когато става въпрос за подобен тип управление, програмата няма никакво значение. Има значение това какво ще се договори в парламента като дневен ред и какво ще се постави на гласуване. Ясно е, че тогава ще имаме до голяма степен някаква амалгама от програми, но най-вече ще има законопроекти, подписани от лидерите на партиите, както бе при сглобката. Това ще формира програмата. Центърът на властта ще бъде в парламента. Лидерите ще се договорят за законопроекти и приоритети и до голяма степен Министерски съвет ще администрира тези неща. Разбира се, той ще има законодателна инициатива, но това няма как да стане без да има санкция на лидерите партиите, които подкрепят правителството. Те могат да приемат, да променят, да гласуват, да не гласуват, всичко могат да правят тези лидери. Така че програмата на правителството до голяма степен няма да зависи от министър-председателя. Като ще бъде равноотдалечен, ще бъде и равнобезпристрастен по отношение на нещата, които му се поднасят от партиите. И би трябвало да приема всичко, което мнозинството гласува и да го администрира. Така е на теория, но как това ще сработи, е друг въпрос и във всички случаи няма да е така, както си го представяме в момента.

- Бойко Борисов призова лидерите на партиите да влязат в правителството, защото само това може да гарантира стабилност, другото са плаващи мнозинства. Той се обави против равноотдалечените премиери, според него това е абсолютна формула на безотговорността и на задкулисието... И това сме го играли – в правителството на Филип Димитров влязоха повечето лидери на партиите от тогавашния СДС?
- Последно беше в третото правителство на Борисов, когато лидерите на патриотите Каракачанов и Валери Симеонов бяха министри, само Волен Сидеров не беше. Но когато имаш коалиционно управление, мястото на лидерството е в парламента, не в кабинета. Ако отидат в правителството, започват скандали кой какъв ресор да вземе, кой повече ресурси ще вземе. Бойко Борисов като какъв си се представя – като вътрешен или външен министър? Той няма да е министър-председател, защото никой от другите няма да го пуснат. Кирил Петков да стане министър на Бойко Борисов? Абсурд...

- Или обратното...
- Няма как да стане. Това става в други коалиционни формати и в други времена и в друга констелация, каквато имахме през 2017 година. Сега я няма, трудно ще се повтори и затова е хубаво такива лидери да стоят в парламента и оттам да определят политиките.

- Наблюдава се леко съвпадение на ППДБ и БСП. И двете формации са за надпартиен премиер и експертно правителство, за безплатни лекарства за деца до 7 години, по въпроса за детските надбавки и майчинството. Заявка за какво би било това съвпадение?
- Още с първото си появяване ПП започнаха да лансират леви политики, с което иззеха на БСП територията – пенсии, безплатни детски градини и т.н. Чувал съм по разни студия бесепари да се вайкат, че никой не казва, че Корнелия Нинова е предложила нещо, а не Асен Василев. Много колеги анализатори смятат, че дълго чаканото появяване на модерна лява партия, която да привлече младите избиратели, всъщност ПП е такъв субект, независимо къде се позиционира. Нещата, които предлагат, импонират на младите леви избиратели, те са успели да ги прихванат и БСП трудно ще си ги върне, особено със старите муцуни. Модерното ляво е коренно обратното на БСП, включително и на БСП-обединени, по отношение на половете, на сексуалните малцинства. В това отношение БСП остава консервативна за младите леви избиратели.

- Пак ли да очакваме ниска избирателна активност?
- Очакванията са да гласуват около милион и осемстотин хиляди души, което ще бъде исторически ниско. Няма предпоставки да очакваме избирателната активност да се увеличи по някакъв начин. Непрекъснатото говорене за купен вот обезсърчава хората да гласуват.

- Има ли според вас партия, която може да събуди тези 70 процента негласуващи?
- Не, към момента няма. Няма и исторически момент, такъв се акумулира горе-долу на 8-10 години. В момента се намираме в средата на такъв осемгодишен период. През 2021 година имаше такива предпоставки – ИТН не можа да мобилизира и да реализира този потенциал. Ще почакаме да се появи нова акумулация на обществена енергия, такава, която доведе ГЕРБ през 2009 година, НДСВ през 2001-ва, СДС през деветдесетте. Такива вълни стават на 8-10 години.

- Като казахте, че ще гласуват около 1 800 000, се сетих за нашия общ приятел Желю Желев, за когото на втория тур през 1992 година гласуваха 2 738 000!
- Никой не го повтори. Абсурд е някоя партия да вземе вече два милиона, те в момента не ходят толкова да гласуват. Само преди седем години БСП направи 947 хиляди гласа. Тези гласове в момента са мечта не просто за БСП, но и за ГЕРБ, който десет години не падаше под един милион. Нещата се променят много динамично.

Нашият гост
Стойчо Стойчев е роден е в Шумен на 7 януари 1983 г. Завършва Софийския университет (бакалавър, 2001-2005 и магистър, 2005-2006. През 2010 г. защитава дисертация на тема “Европеизация на представителния елит в България: измерения и ефекти”. Доцент в Софийския университет от 2018 г. Началник на кабинета на министъра на образованието и науката (2014). Съветник на вицепремиера и министър на вътрешните работи на Република България.
Доц. Стойчев е ръководител на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и преподавател по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра “Политология” на Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Интересите му са в областта на организираната престъпност, криминални пазари, анализ на политическия риск, избори и прогнозиране.

TRUD_VERSION_AMP:6//
Публикувано от Тодор Токин

Този уебсайт използва "бисквитки"