Най-реалистичен вариант е, ако се постигне мнозинство, то да бъде не три-, а четирипартийно
Ситуацията не е узряла за кабинет на малцинството
Ден след поредните извънредни парламентарни избори потърсихме доц. Стойчо Стойчев за прогноза ще има ли този път стабилно правителство и при какви условия може да бъде формирано. Питаме го и какви са възможните варианти за мнозинство в парламента, както и за претенциите на ППДБ за равноотдалечен премиер.
- Господин Стойчев, има ли изненада в изборните резултати?
- Няма изненада този път в изборните резултати, защото социолозите много точно и правилно прогнозираха всички разпределения, както между двете ДПС-та, така и по отношение на МЕЧ и „Величие” и точно прогнозираха резултата. Разбира се, даваше се по-консервативна оценка, че няма да влязат двете малки партии с резултати от 3,5% и нагоре. За всички беше ясно, че те имат много голям потенциал да минат бариерата. В крайна сметка изборните резултати потвърдиха прогнозите. Разбира се, новото е, че парламентът е с 9 партии, т.е. има такава фрагментация, която исторически не сме наблюдавали. Но това като цяло не е някаква изненада, тъй като системата е способна да произведе такава фрагментация, ако имаме много ефективни малки партии и нямаме голям дял неоползотворени гласове.
Обратната ситуация беше през 2013г., когато много формации останаха от порядъка на над 2,5% до 3,5%, което доведе само до 4-партиен парламент, при положение, че много гласове останаха неизползвани, защото бяха подадени за партии и коалиции, които не минаха бариерата.
За 10 години имаме обръщане на ситуацията. Вече имаме фрагментация, защото са се оползотворили тези гласове.
- Как ще повлияе тази фрагментация върху съставянето на правителство?
- Първосигналната интерпретация е, че при повече играчи по-трудно ще се състави мнозинство, а логиката е, че след като като при 6 партии не са успели, то при 9 е съвсем по-малка вероятността. Но има и обратната логика – когато е по-фрагментиран парламентът, относителната тежест на всяка партия, независимо дали е най-голямата или най-малката, е доста по-малка и съответно склонността им да правят компромиси и да търсят някакво взаимно решение, което да изведе всички от, да кажем, от трудната ситуация, е по-голяма. Защото калкулацията от непосредствените ползи или загуби от поредния провален парламент и отиване на избори е по-негативна в сравнение с калкулацията на по-шумни парламентарни групи, които имат самочувствието, че колкото и пъти да се явяват на избори, те ще имат добри резултати.
По-склонен съм да вярвам на втората теза – въпреки по-голямата си фрагментация, ще се намери възможност за постигане на някакво съгласие между поне 4 парламентарни групи, които да излъчат мнозинство и то да успее да състави кабинет.
- Тоест, смятате, че не е възможно 3 парламентарни групи да излъчат кабинет?
- Възможно е математически, но както 2014г. без да се налага да участват 4 партии, те участваха, за да има някак си и послание, и по-сигурна база, на която да стъпи това мнозинство. За мен най-реалистичен вариант е ако се постигне мнозинство, то да бъде не три, а четирипартийно. Зависи, разбира се и формата на участие, защото 2014г. Патриотичният фронт участваше, но без да има министри в кабинета.
От 2014г. до 2017г. Патриотичният фронт подкрепяше правителството, но нямаше министри. Волен Сидеров стоеше в парламента. След 2017г. Обединени патриоти официално влязоха във властта.
- Може ли по-конкретно да се посочат варианти за съставяне на правителство?
- Много трудно от сега може да каже кой би могъл да участва в подобни договорки. Но е ясно, че може да изключим „Възраждане“ до голяма степен, както и ДПС – Ново начало, разбира се, ако кажем, че сърцевината на това мнозинство ще бъдат ГЕРБ и ППДБ. Смятам, че за ППДБ това наистина ще бъде фундаментално условие, което те ще поставят, че да не участва Делян Пеевски, поне формално. Защото никой не може да го спре да подкрепи кабинета.
- Тоест, ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ да са ядрото и потенциално възможни други участници да са ИТН и може би „Величие“?
- Точно така. При положение, че МЕЧ е в специални отношения с ПП. Знаем, Радостин Василев как си тръгна с гръм и трясък от ПП, преди това и от ИТН.
- Изключвате ли БСП да бъде една от възможните партии?
- БСП е възможно да участва във всякакви конфигурации, но от гледна точка на собствения си интерес, заради оцеляването си, е по-добре да стои в опозиция. Да получи ново лице, да си избере нов председател, който да промени визията й и т.н. Тръгнаха по някакъв път сега да вървят към някакво съживление, но този път изисква задължително да стоят настрани от управлението. Защото участие в едно управление би ги маргинализирало до по-голяма степен и тогава потенциалните ползи, които сега биха имали при смяната от председателството и обединение на цялото ляво, биха ги маргинализирали.
- Бойко Борисов ще бъде ли премиер, защото той даде заявка, казвайки обаче, че това ще се случи, ако има 80 депутати?
- Самият Борисов трудно би могъл да влезе в кабинет като какъвто и да е, камо ли като министър-председател, при положение, че няма контрол върху мнозинството в парламента. Това означава, че утре може Кирил и Асен да го свалят. Той никога няма да се постави в ситуация, в която те да го свалят с вот на недоверие.
- Тогава какви са вариантите за премиер?
- Вариантите за премиер са много, но той няма да бъде Борисов. Възможно е да се говори пак хем да е надпартиен и равноотдалечен, хем да бъде политическо лице – да отговаря на критерии и на едните, и на другите. Такива хора има. Има хора, които не са членове на партии, но пък са политически лица, защото във времето са заемали някакви постове през годините.
- Но в ГЕРБ има много остра реакция срещу варианта равноотдалечен премиер...
- Равноотдалечен може да се каже равно приближен. Това е човек, на който и двете партии имат доверие и срещу когото и двете партии нямат възражения. Да кажем, равноотдалечен премиер би могъл да бъде Николай Младенов, или Росен Плевнелиев, срещу които не вярвам някой от ГЕРБ да излезе и да каже, че не стават.
- Има деликатен момент – разликата между ГЕРБ и ППДБ все пак е цели 12%, смятате ли че е редно втората, тази с резултати, които са наполовина на първата, да поставя условия?
- Пак казвам, че първата политическа сила е не просто с резултати два пъти по-високи от втората, а е и колкото втората и третата, взети заедно. При това разпределение на силите не е важно колко точно тежиш, а колко си валентен за съставяне на партньорство и на работещи коалиционни отношения. Така че тук най-скъпото ще бъде не в налагането на сила, а в убеждаването, да кажем, че човекът, който е приемлив за нас е приемлив и за вас. Това може да се случи и по пътя на предложения. Какви са имената, да направим списък и т.н. Така ще видите, че много лесно може да се намери вариант на премиер.
- Възможно ли е отново да видим кандидатура тип Николай Габровски?
- Да, професор, някаква такава висока позиция, ако е и професор, генерал, медик, още по-добре, като генерал Мутафчийски, много ще е хубаво. Защото българите много обичат генерали, лекари, те създават доверие у хората.
- Смятате ли, че въпросът за това кой да е премиер е основният въпрос, или по-скоро препъни камък ще се окаже кой ще бъде главен прокурор и какво ще се случи в съдебната система?
- Сигурно това е по-важно, но тук има и втора линия на разсъждения. Ако за ППДБ толкова е важно да оказват влияние върху това кой ще бъде главен прокурор и какъв Висш съдебен съвет ще го излъчва, най-сигурният вариант е да оставят този ВСС да си избере този главен прокурор е като не участват в никакво мнозинство. Да си седят в опозиция, последна дупка на кавала, от тях нищо не зависи, ВСС си избира Сарафов. И като ги попитат какво направиха по въпроса – казват, че са били остра опозиция. Това е импотентна позиция – ако имаш реално намерение да направиш това, което си заявил и искаш, ще участваш в разговорите за кабинет, от там влизаш в мнозинството и имаш лостове да оказваш влияние върху процесите. Ако си стоиш отстрани в абстинентно положение с 30-35 човека в парламента, нищо не правиш. ППДБ са искрени в желанието си да преодолеят част от съображенията си и да влязат в такъв тип мнозинство.
Другото – че се карат за премиера е сигнал, че си приел фундаментално да правиш общо правителство и управление. Тук се спори кой да го оглавява, а не дали да го има изобщо или не. Самият спор от месец преди изборите е стъпка към това общо управление, защото вече го допуска като възможно и се уговарят детайли около това как това да се случи, а не дали да се случи изобщо.
- Има ли вариант този път да не случи правителство и какви биха били последиците?
- Има варианти да не се случи, но за мен по-вероятно е да се случи. Всякакви събития, факти, обстоятелства, влияния е възможно да действат на тези процеси, включително някой да препятства това съставяне като специални кампании, активни мероприятия, при положение, че трябва да сглобява коалиционно мнозинство в такава среда на недоверие. Какви биха били последствията – не съм от черногледите, които вещаят невероятни катаклизми, ако партиите и този път не излъчат кабинет. Видяхте, че катаклизми не се случиха и на тези избори.
Няма потенциал фундаментален участник да дойде и да спечели изборите, такъв няма към момента. Би могло да има, но той ще се появи след още 3-4 години. Защото такъв потенциал се случва в България веднъж между 8 и 10 години. Има някаква цикличност в това – от идването на царя, после Борисов, после ИТН. Това се случва на 8-10 години.
- Много от анализаторите смятат, че и геополитическият фактор има влияние за съставяне на кабинет, прави ли са?
- И да са прави, в сегашната ситуация времевото разполагане на процедурата ще окаже влияние, защото като ЦИК обявят състава на парламента и технологично президентът свика първо заседание, изборите в САЩ ще са минали. Те ще са минали и парламентът тепърва ще се събира да заседава, в зависимост какви са резултатите от тези избори, кой ще е президент и т.н., ще имат отражение върху реториката, пък най-вече върху сметките на партиите и как да се държат в новата международна среда. По отношение на войната в Украйна, ако има някакво развитие, това повече ще окаже влияние. Така или иначе, те ще водят преговори по избор на председател на парламента, сформиране на парламентарни групи, правилник, мандатите, в условие вече на избран президент в САЩ.
- Съществува ли вариант за правителство на малцинството, каквито гласове и мнения се изказаха в ГЕРБ?
- Много пъти се е мислело по тази вариант, към момента обаче ситуацията не е узряла за такъв тип кабинет. Не са се изчерпали възможностите за коалиционни кабинети. Обикновено се стига до кабинет на малцинството е когато няма опция за коалиционен кабинет и когато някой се нагърби с ролята да излъчва кабинет на малцинството той самият е готов да поема тази отговорност и тежест истински.
- Какви са рисковете пред един кабинет на малцинството?
- Рисковете са да падне още на другия ден или нещо друго да се случи. За да се стигне до този вариант, първо трябва да се изчерпят всякакви възможности за коалиционни действия, те не са изчерпани, независимо, че партиите изглеждат непримирими една към друга и имат много фундаментални различия. Ако се излъчи кабинет на малцинството, това означава, че трябва да има мнозинство в парламента, което може да законодателства. Ние тук въобще не говорим за кабинет, а за формиране на мнозинство. Всъщност, мнозинството е големият проблем. Не са проблем премиер, министри, такива имаме и в момента, ще имаме и утре. Проблемът е, че няма устойчиво мнозинство в парламента, с програма и приоритети, по които да се върви. Ако се стигне до програма съм убеден, че много бързо ще се направи коалиционно правителство.
Нашият гост
Стойчо Стойчев е доктор по политология, доцент по политически науки. Ръководител е на Лабораторията за изборни системи и технологии (ЛИСТ) и доцент по анализ на политическия риск и противодействие на организираната престъпност в катедра „Политология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.