Проучвателят, който е експерт по християнско изкуство е и новият ръководител на Лабораторията по реставрация и консервация към РИМ – Велико Търново
България, макар и малка като територия, е изключително богата на зографско наследство. Това заявява доц. д-р Пламен Събев, който е експерт в отдел „Християнско наследство“, а отскоро е и ръководител на Лабораторията за реставрация и консервация към Регионалния исторически музей във Велико Търново.
Доц. д-р Пламен Събев е човек на науката с многобройни интереси – изследовател е на икони и стенописи, които са съхранени от векове в българските манастири и църкви.
„В далечната 2000 г., скоро след като завърших специалност „Иконография“, започнах да работя върху докторат, след спечелен конкурс във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Това ми даде шанса да започна да изграждам свои познания, като анализирам стенописи от XVI и XVII век, които се пазят в българските храмове. Изучавах Страстите Христови като сюжети и изображения в храмовете“, споделя доц. Събев.
Той признава, че тогава осъзнал, че се захваща с нещо, което е изключително голямо и важно. През периода от 2000 – 2004 година, докато подготвял дисертацията си, все още не е имало достатъчно подробна литература, която да разкрие фактите около тези стенописи, които са създавани през Османския период.
Заради това може да се каже, че той е един от водещите специалисти, които са допринесли за изследването и изграждането облика на българската монументална живопис от XVI – XVII век.
„Изследвах изключително ценни паметници в малки на вид църкви, пръснати в различни кътчета на страната. Те съхраняват богато наследство, създадено от някогашните зографи, което е нещо изключително ценно и сакрално. Това е било смисъла на техния живот, защото в тези църкви хората са се кръщавали, венчавали, опявали са покойници, почитали са празници. Сред стенописите в тези храмове те са съпреживявали своите най-сакрални мигове“, обяснява доц. Пламен Събев.
Не крие, че му е болно да установи, че много от оцелелите до днес стенописи се рушат и никой не се грижи за опазването им.
„Докато изследвах зографското наследство и обикалях църквите, снимах стенописите и така натрупах богата колекция от фотоси, която ползвам в настоящите проучвания“, разкрива доц. Събев.
С болка разказва за църквата в село Билинци в Западна България.
„Храмът се оказа, че има стенописи, които, като по чудо са се съхранили до наши дни, но заварих случаен човек да рисува върху тях. Попитах го защо го прави? А той ми отвърна: „Това няма стойност. Това са смешни, наивинистични стенописи, които трябва да се заличат“. Това ми беше първият сблъсък с подобни вандали, които рушат българското културно-историческо наследство. Наблюденията ми обаче са, че и държавата в лицето на водещи институции продължава да неглижира този вид изкуство“, казва с болка доц. Събев.
Той е категоричен, че българските църкви и манастири страдат от недостиг на реставраторска намеса.
„Имаме много съхранени стенописи и от ранни, и от по-късни периоди. За мен една скромна зография от XIX век от тревненски майстори, също е много ценна, защото е носител на много информация“, посочва доц. Събев.
Той признава, че авторите на стенописите от XVI – XVII век не са били на много високо ниво, не са умеели да рисуват брилянтно и детайлно, но това е действителността и това са корените в българското изкуство, които бележат особеностите на тази епоха. „Голяма част от древните зографи са били монаси и дори полуграмотни като творци. За това съдим по надписите, в много от които има допуснати грешки. Но това са били хора, които са работили от патриотични чувства, стремежът им е бил да се отдаде почит на християнските ценности, на светците“, обяснява доц. Събев.
Специалистът е категоричен, че независимо дали тези стенописи могат да се съизмерват с творбите на западните художници от Ренесанса, ние също имаме шедьоври, за които малко се говори.
Той посочва за пример прочутия стенопис „Колелото на живота“ в църквата „Рождество Христово“ в с. Арбанаси. Тези стенописи са от 1632 г. и това е едно от най-ранните изображения на Балканите, в което има толкова много философия и смисъл, че посетителите, когато прекрачат прага на църквата, се възхищават и се питат, как е възможно в една такава църква да има подобна ценност.
„Този сюжет говори за изключителна философска и богословска ерудиция на зографа“, категоричен е доц. Пламен Събев.
Освен, че е възпитаник на Богословския факултет на ВТУ, в работата му при разчитането на сюжетите, оставени от предците ни, му помагат и задълбочените познания, които е получил по дисциплини като Догматика, Литургика, Агиология и др.
Затова и преди време чл. кор. проф. Елка Бакалова забелязала, че в работата на доц. Пламен Събев има съвсем нов подход, съчетан с богословските дисциплини със съдържанието на изписаното в църквите, което преди това е липсвало на родните изкуствоведи.
„Когато човек е и практик, рисува и има отношение към тази тематика, много по-лесно различава онова, което е закодирано от майсторите в миналото“, посочва доц. Събев.
С видимо преклонение той говори и за друг уникат, създаден от отец Матей Преображенски – Миткалото. Българският възрожденец е направил модел на Вечния календар, който няма аналог.
„Интересна е цялата композиция, която Миткалото е поръчал да се изпише от тревненски зограф. В тази уникална стенопис композиция, открита в Читалището на павликенското село Михалци, има вплетени много енциклопедични знания. Отец Матей Преображенски е проявил своята ерудиция и подготовка като е показал, че има специална закономерност между времето, природата и живота на човека. Когато се застане пред този календар, човек започва да се ориентира, кой е денят, месецът, сезонът, кои светци се почитат в този момент, каква храна е полезно да се консумира, кога е подходящо да се засее определена земеделска култура и т.н. В основата на този календар са заложени изконните християнски ценности“, разкрива доц. Събев.
Той уточнява, че отец Матей Преображенски, освен духовно лице и съратник на Васил Левски, е бил и мечтател, искал е да създаде вечен двигател, бил е будител, лечител, правил е проби със зеленчукови култури и до днес стопаните отглеждат прочутите чушки „Матейки“.
„Имах честта, заедно с проф. Миглена Прашкова, да работя по укрепване и реставрацията на тази уникална стенопис композиция, която се пази в Историческия музей в Павликени“, допълва експертът.
Доц. Пламен Събев разказва и за друго професионално предизвикателство, това са стенописите на новооткрития от проф. Хитко Вачев манастир, за който се предполага, че е на Св. Теодосий Търновски в землището на с. Самоводене.
„Обектът категорично е средновековен и датира от XIV век. По време на разкопките фрагментите бяха в тежко състояние, защото са престояли дълго време в почвата, по тях имаше кални наслоявания, били са под влиянието на вредни условия и др. Но това, което е открито, си заслужаваше усилията да бъде спасено, като се наложи да се направи бърза консервация, без да се засягат живописните пластове. Работата се оказа предизвикателство за мен и се радвам, че нито едно парче, не беше изгубено“, обяснява доц. Събев.
Той допълва, че това са били прекрасни стенописи, изпълнени в техника „ал фреско“, характерна за Средновековието. Зографите, които са работили, са били изключително опитни и докато мазилката е била още мокра, са нанасяли пигментите. След изсъхване на мазилката тя е запечатвала натуралните багрила.
„Това са лазурни, чисти цветове, които са много здраво закрепени в мазилката. Задачата на реставратора е да извлече максимално този блясък на цвета, както е изглеждал преди векове. В олтарната абсида на средновековния храм има запазени части от стенописите, които бяха на място укрепени и консервирани“, уточнява доц. Събев.
Той е категоричен, че обектът е изключително значим и явно крие още много тайни, които тепърва ще бъдат разгадавани. Чрез тези проучвания ще се изясни как е изглеждало средновековно Търново и околностите му с близките манастири, които са били важни средища.
Доц. д-р Пламен Събев наскоро е поел ръководството на Лабораторията по реставрация и консервация към Регионалния исторически музей във Велико Търново.
„В нашия музей се съхраняват огромно количество движими културни ценности от различен тип и лабораторията навремето е била втора по значимост в страната. Това изисква експерти в различни области, които да прилагат специализирани техники, нови подходи, модерни технологии. Необходимо е и съвременно оборудване, но това изисква инвестиции и трябва да се осигури финансиране. За съжаление, в България няма генерална концепция за опазване на културно-историческото наследство.
Кандидатстването за средства чрез проекти по различни програми е тромаво, трудоемко. Съпроводено е с огромна бумащина и това означава да си зарежем с колегите пряката работа и да се захванем с бюрократичните изисквания“, коментира доц. Събев.
Освен това, Лабораторията по реставрация и консервация, в която в момента работят седем специалисти, има нужда от още експерти. За съжаление, въпреки че във Великотърновския университет се подготвят кадри по етнология, история, археология, богословие, иконопис, изящни изкуства и др., няма специалност „Реставрация“. Такива специалисти се обучават единствено в Художествената академия в София.
„Трябва да отбележа, че РИМ – Велико Търново развива много мащабна дейност, имаме изключителни изследователи, които непрекъснато подготвят впечатляващи изложби, представят уникални находки, а това привлича посетители от цяла България, както и от чужбина“, подчертава доц. Пламен Събев.