Кандидатирам се за кмет на община Левски на предстоящите местни избори, които ще се проведат на 29 октомври 2023 г. Кандидатурата ми е издигната от местната организация на ПП ГЕРБ и е подкрепена от Изпълнителната комисия на партията и нейния лидер – Бойко Борисов.
Защо се кандидатирам? Защото смятам, че с опита, който натрупах като като бизнесмен, спортен деятел, политик, осем години като Председател на Общински съвет – Левски, общински съветник и като член на Управителния съвет на Националната асоциация на председателите на общински съвети в Република България, мога да бъда полезен на местната общност. Моето име навсякъде е свързвано с град Левски и родното ми място, за което съм работил, работя и ще продължавам да работя. Познавам механизмите на действие на местната власт и инструментите, с които тя може да влияе на живота на хората. Разполагам с подкрепата на най-голямата политическа сила в страната и мога да насоча ползата от
многобройните си контакти на местно и най-вече на национално ниво в подкрепа на идеите за развитие на общината, които искам да реализирам.
Община Левски е не само в застой, но и със затихващи функции. Тази тенденция продължава повече от 20 години.
Смятам, че това се дължи на недостатъчната, а понякога и напълно липсваща инициативност и активност на местното ръководство. Управлява се ден да мине, друг да дойде, в едно и също русло – без посока и цел, без перспектива.
Убеден съм, че общината има потенциал и то не малък. Нужно е обаче тя да бъде оглавена от човек, който е креативен и пробивен, който умее да обедини общинските съветници, гражданите и общинската администрация около себе си и идеите си за развитие на общината. Той трябва да има капацитета, силата и енергията да увлича хората, да ги направи свои съмишленици, да бъде мотор на процесите и най-вече да има смелостта и самочувствието да защитава и обезпечава финансово проектите, които гражданите искат да се случат. Мисля, че аз съм именно такъв човек. Не обичам да командвам
хората, а предпочитам да ги убедя, че това, което им предлагам, може да се случи. Щом самият аз съм убеден, че даден проект може да се реализира, никога не се отказвам да търся начин, по-който да се случи. Досега съм успявал – например с паметниците на Христо Ботев, на народните будители, на спорта, които успешно реализирах. От много места чух, как не могат да станат, но ето, че станаха. Оценката на хората е положителна и това много ме радва. Много кандидати търсят подкрепа от гражданите за предстоящите избори, но това не ме притеснява, защото, както аз, така и партията, която представлявам, имаме лице, имаме идентичност, имаме програма за управление – и на национално и на местно ниво. Голяма част от опонентите ми са хора, които вече са управлявали общината и са показали какво могат. Но гражданите имат памет. Затова, не е честно спрямо тях просто да вземеш пълномощно от коя да е политическа сила, да се съюзиш безпринципно с кого да е и да се кандидатираш, пък и да се представяш за „промяна“. Проблемът при такива кандидати, според мен е, че нито става ясно кого представляват, нито чия политическа и управленска програма ще изпълняват, нито коя парламентарно представена политическа сила ще ги подкрепя в местното им управление, нито пред кого ще носят отговорност. Това създава усещането, че група хора са се обединили само, за да се доберат до публичните общински ресурси. Смятам, че гражданите, гледайки ускореното развитие на общините, управлявани от кметовете на ПП ГЕРБ, все повече осъзнават, че просперитет се постига по начина, по който ПП ГЕРБ доказа, че трябва да се управлява – с постоянен градеж и обновяване на населените места, със стабилност, със сигурност, с предвидимост. Това са условията, които бизнесът търси, за да се развива успешно. Именно успешният бизнес разкрива нови работни места и повишава доходите, респ. благосъстоянието на хората. Това предлагам и аз на местната общност. Осъзнавам и обема на работата, която предстои и отговорността, която върви с кметския пост. Виждам, че в общината ни най-после се заражда и гражданско общество, което търси сметка на местната власт и това е много добре, защото дисциплинира. Също така знам, че, ако бъда избран за общински кмет, моята политическа сила и лично председателят на партията Борисов ще ми даде цялата си подкрепа, но и той първи ще ми поиска оставката, ако не се справям. Това изобщо не се отнася за моите опоненти, защото, както казах по-горе, тяхната партийна обвързаност и отговорност се свежда до пълномощното, до което са се добрали в момента.
Кои е са проблемите на общината?
Община Левски има множество проблеми, но, ако трябва да откроя най-важните, то това са тези с качеството на питейната вода и липсата на реализация за хората в трудоспособна възраст. По време на кампанията, пък и извън нея, много хора ме питат за работа. Създадено е усещането, че общината е най-големият и най-търсеният работодател. Това не трябва да е така. Икономиката и образованието са факторите, които навсякъде по света създават работните места и формират доходите. Съвременната икономика изисква образовани и квалифицирани кадри. Такива кадри, получават високи
заплати, такива кадри развиват и собствен бизнес. Затова, акцентирам – образование, образование, образование. Ролята на местната власт в тези процеси е да създава условия, среда, инфраструктура, да посредничи, да партнира, да привлича с възможните административни и финансови мерки и облекчения.
Къде виждам най-големия потенциал на община Левски?
Много от опонентите ми в настоящата кампания говорят за индустриални зони и индустриални паркове. Като оставим настрана въпроса, че някои от тях не правят разлика между зона и парк, а тя е съществена, бих казал, че без частни инвеститори и без подготвени квалифицирани кадри и двете идеи нямат бъдеще. Потвърждение на казаното по-горе е обстоятелството, че държавата регистрира собствени индустриални паркове, в голяма част от които няма нито един инвеститор, съответно останаха празни пространства, които пустеят. В същото време, частните индустриални паркове и обособените икономически зони в Южна България просперират. Това се дължи от една страна на инвестициите в инфраструктура в тази част на страната от страна на държавата и общините и от друга на квалифицираната местна работна ръка. Много държа да отбележа, че инвеститорите, които имам намерение да привлека, ако бъда избран за кмет, са такива, които развиват екологично чисти и високотехнологични производства.
Община Левски е земеделски район и не може да се допусне замърсяването му. На пръв поглед спецификата на района предполага инвестициите да се насочат към селско-стопанския сектор и хранително-вкусовата промишленост. Още повече, че общината има традиции в тази сфера и разполага с Професионална гимназия по селско стопанство и транспорт, която подготвя кадри за този сектор. Но това е само на пръв поглед. Тук смятам, че е една от нишите, която не е разработена, а има огромен потенциал. Смятам, че Професионалната гимназия следва да разшири и осъвремени профилите, в които обучава учениците, както и значително да повиши стандарта на обучителния процес. В цялата страна има недостиг на технически кадри. Търсенето на квалифицирана работна ръка в електротехниката, електрониката и компютърните технологии се повишава с всеки изминал ден. Производствата, базирани на тези специалности са високотехнологични и високодоходни. Смятам, че Професионалната гимназия трябва да потърси и реализира сътрудничество в тази насока с висши учебни заведения като например Стопанската академия в гр. Свищов, както и техническите университети в страната. Средното ни училище също има потенциал в тази насока – чрез създаване на профилирани паралелки и насочване образователния процес към нуждите на бизнеса. Когато си произведем квалифицирани кадри, инвеститорите сами ще дойдат. Тук, разбира се и местната власт има роля. Тя трябва да осигури чиста, подредена, сигурна и инфраструктурно обезпечена градска среда.
Трябва да предостави и стимули на инвеститорите под формата на административни и данъчни мерки – бързо и електронно обслужване, без административни такси, освобождаване от или намаляване на местни данъци и такси за определен период от време и др. подобни.
Друга ниша, която смятам, че не е разработена, а има огромен потенциал, е свързана с общинската болница. Лечебното заведение, под ръководството на местната власт, трябва да разшири дейността си и да достигне до хората и от малките населени места – с мобилни лекарски и стоматологични кабинети. Трябва и да я обвърже с висшето медицинско образование и науката. В Националния план за възстановяване и устойчивост са предвидени значителни средства за технологично обновяване на лечебните заведения и за иновации в медицината. Предвидени са мерки за увеличение на приема на студенти по специалността „Здравни грижи“ и не само по нея. Учебните програми са променени като в последния курс на обучението заниманията са изцяло практически в болнични лечебни заведения. Мисля, че е възможно общинската ни болница, наред с медицинската си дейност, да се превърне във център за практическо обучение на кадри – медицински сестри, акушери, медицински асистенти, рехабилитатори. В ПВУ са предвидени и значителни средства за профилактика на заболявания, за рехабилитация и долекуване. Общинската ни болница може и трябва да потърси и реализира сътрудничество с Медицински университет Плевен и множеството действащи в региона университетски и частни лечебни заведения в тези направления. Тя е изключително подходяща като местоположение и сграден фонд дори за разширяване на съответните факултети към Медицински университет Плевен. При креативно и активно ръководство на болницата и общината някои сгради на закрити училища в населените места от общината могат да бъдат превърнати в центрове за рехабилитация и долекуване, управлявани от самата общинска болница. Смятам, че това ще изправи болницата и общината пред съвсем друга перспектива.
Както вече казах, ние сме земеделски регион. Общината притежава земеделски земи и друга идея, която имам е върху част от тях да развие собствено производство на плодове и зеленчуци, които да използва за храненето на децата в общинските детски и училищни заведения и социалния патронаж. Тази идея вече е реализирана успешно в други български общини. Осъществяването й ще означава както качествена, екологично чиста храна за децата и възрастните хора на общината, така и нови работни места.
Както аз, така и екипът ми, имаме още множество идеи за развитието на общината ни, които споделяме с гражданите по време на предизборната кампания, като например за атрактивен вътрешно градски транспорт, за разширяване обхвата на социалните услуги и социалния патронаж и др. Виждам, че достигат до хората и се надявам те да осмислят добре, какво им предлагаме, защото ще разчитаме на всеки един гражданин за реализацията на намеренията ни. Ще се ангажираме и със всяка друга предложена ни от местните хора идея или инициатива, която ще осигури полза и просперитет на общността ни.
Ако гражданите искат да участват в управлението на общината и да се нагърбят заедно с нас за решаването на проблемите й, ги призовавам да гласуват с №7 в бюлетината.