Американецът, договорил 492 000 долара от братя Бобокови и Миню Стайков, призна за ролята си в санкциите по „Магнитски“ и така постави в деликатна ситуация американската администрация
Когато човек е притиснат до стената, често пъти в бързината прави грешни ходове, които могат да му струват скъпо. Когато преди няколко дни депутатът от ДПС Хамид Хамид освети публично ролята на американския лобист Маршал Харис в налагането на санкциите по закона „Магнитски“ спрямо Делян Пеевски, малцина вникнаха внимателно в думите му. Не за друго, а защото обикновен човек в България трудно би си представил как нает от подсъдими български бизнесмени скъпоплатен лобист, може да въздейства за нещо толкова сериозно върху американската администрация. Само седем дни по-късно обаче се оказа, че доказателството за това вече е налице, при това с първоизточник самият господин Харис.
В становище от днес, изпратено до сайта „Дневник“ на олигарха Иво Прокопиев, Харис вместо да отрече ролята си в процедурата по „Магнитски“ - каквато теза неуспешно се опитаха да прокарат в последните дни медиите от кръга „Капитал“, гордо заяви, че е запознат с доказателствата, довели до санкциите на финансовото министерство на САЩ срещу Пеевски. Нещо повече, те били много по-ясни, отколкото доказателствата, които обикновено се представят в американски съд, поради което според Харис вината на бившия депутат от ДПС била „отвъд всякакви неоснователни съмнения“.
Разбира се, едва ли думите на Харис трябва да се приемат за съвсем чиста монета, поне що се отнася до субективното му мнение относно тежестта на доказателствата. Не само защото личното му виждане (зад което стоят хората, които са го наели) няма никакво значение, но и защото според закона „Магнитски“ санкциите по него се налагат по строго установен и (би трябвало) изключително конфиденциален ред. Но от друга страна, далеч по-важно е, че директното признание на едно частно лице, формално нямащо нищо общо с държавния апарат на САЩ, че не само е запознато с преписката по „Магнитски“, но дори може да дава оценка на събраните по нея доказателства, трябва да е изправило на нокти както американското посолство в София, така и Държавния департамент. Това е така по няколко причини.
Първо, бърза справка в публичния регистър на лобистките договори в САЩ показва, че Маршал Харис и неговата фирма са договорили цифром и словом точно 492 000 щатски долара (при това за съвсем кратък период – 2020-2021г.) от братя Бобокови и от Миню Стайков, като са осъществили цели 73 (!) официални контакта с конгресмени, членове на американския Сенат, различни НПО-та, както и с медии, преди налагането на санкциите по „Магнитски“. Това е изключително голям финансов ресурс за човек като Маршал Харис, който е бивш служител на американското посолство в София през 90-те и не може да се похвали досега с кой знае какви успехи в лобистката си дейност. Всъщност фирмата му „Александрия груп интернешънъл“ е създадена през 2016г. и от справка за нея в интернет, става ясно, че вероятно към момента има само петима клиенти, трима от тях – българи. Тоест, господин Харис и хората от кантората му (още четирима души, измежду които и българинът Ангел Величков – бивш заместник-външен министър в кабинета “Орешарски“ и близък на Пламен Бобоков) в последната година очевидно не са работили нищо друго, освен да прокарват защитните тези на българите които са ги наели, в Америка. Тези, които са ясни – те (Бобокови и Стайков) не са виновни за нищо, виновна е прокуратурата, че им търси отговорност, както е виновен и набеденият за техен враг Делян Пеевски, демонизиран в последното десетилетие от кръга „Капитал“.
Казаното днес от Харис поставя в изключително деликатна ситуация американската администрация и конкретно Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ (OFAC), защото представлява директно признание от едно частно лице (при това лобист на подсъдими, договорил с тях близо половин милион долара), за това, че е имал достъп до документацията по санкциите „Магнитски“. Харис, като бивш служител през 90-те в американското посолство в България трябва да е наясно, че думите му не би трябвало да останат без последствия от американска страна, още повече, че процедурата по разкриване на тези доказателства изобщо не е лесна – минава се в повечето случаи през съдебно обжалване в САЩ, като съдът може в крайна сметка изобщо да не разсекрети досието по санкциите.
Трето, самият факт, че Харис си позволява такива откровения, на практика уличаващи го в нерегламентирани контакти, е твърде показателен докъде могат (и вероятно са) стигнали българските подбудители на санкциите по „Магнитски“. Подбудители, които с помощта на скъпоплатени лобисти, вероятно не само са изготвили „доказателствата“ по адрес на Пеевски (превърнали се отдавна в мантри на страниците на „Капитал“ и „Дневник“), но и чиито доноси - предвид признанието на Харис (че или има незаконен достъп до досието „Магнитски“, или е запознат с „доказателствата“, защото сам ги е предоставил), със сигурност са подвели американската администрация. Така вместо да изпише вежди, се оказа, че кръгът „Капитал“ извади очи в опита си да защити Харис, защото ясно показа както собствената си роля в тези санкции, така и задкулисното влияние на определени кръгове в България и САЩ. Разбира се, съвсем друг е въпросът, че показвайки публично „мускули“ по подобен безпардонен начин и парадирайки, че едва ли не той е човекът, който може да „санкционира“, Харис вероятно се надява да си спечели още някой и друг лобистки договор на значителна сума от български клиент.
А що се отнася до обидите и клеветите, които американският лобист отправя днес към политиците от ДПС, те не показват нищо друго, освен безсилие, но и надежда, че партията, стояща засега твърдо зад Пеевски, ще промени позицията си. Защото колкото повече ДПС настоява да бъдат представени доказателствата към мотивите на санкциите по „Магнитски“, толкова повече Харис и хората, замесени от българска страна в тези санкции, ще бъдат притеснени. Защото си дават сметка, че докато се опитват да убедят обществото в „значимостта“ на тези доказателства (естествено, отново само на думи), всъщност са напълно наясно с тяхната истинска същност - обикновени доноси, с марка „произведено в България“.