Идеологията на Дугин поставя като приоритет повторното завладяване на бившия съветски лагер
Tой пледира, че историческата мисия на Русия е да изгради Евразия като империя, държава-континент, центрирана около "руската цивилизация"
В драматичните дни, откакто Русия предприе варварска агресия срещу суверенна Украйна, а Кремъл открито заплаши света с ядрена война, се появи изказването на Александър Дугин, че това било "конфронтация с глобализма като "интегрално планетарно явление". Подобно твърдение е концептуално погрешно, но и опасно, защото може да заблуди мнозина с безкритични сравнения на дугиновския "консерватизъм" с доктрината "Тръмп", която е модернизирана и по-народняшка версия на традиционния американски конмерватизъм от ерата на Никсън.
Неоевразийството на Дугин, което до голяма степен е с ранг на неофициална доктрина на путинска Русия, няма и не може да има нищо общо с борбата с глобализма, а още по-малко с доктрината "Тръмп". Те са диаметрално противоположни. Техните фундаменти, а оттам и света, който проектират, са напълно различни.
Просветената публика знае добре, че отправна точка в интелектуалното развитие на Дугин са италианският фашизъм и германският национал-социализъм. По думите му Waffen SS и "Аненербе" са "интелектуален оазис". По това време в главата му кипи истински бульон от нацистки окултизъм и расови теории. През 1990 г. написва издадената по-късно "Хиперборейска теория", с която заявява, че поставя "началото на "ариософията" в рускоезичен контекст" и се занимава с нордичесия езотеризъм. Стъпвайки на идеите на идеолога на нацизма - Алфред Розенберг и на фашисткия интелектуалец и антисемит Юлиус Евола, той говори за арийската раса не като биологична характеристика, а като метафизическа мисия – арийците са раса на нордически воини-свещеници, а останалите - хора-зверове, не-човеци. Това са класически, макар и модифицирани, нацистки постановки. В първия брой на сп. "Елементи" през 1992 г., Дугин изтъква, че е привърженик на "третия път", чието най-цялостно превъплъщение е национал-социализмът. След това става главен идеолог на руската Национал-болшевишка партия (забранена по-късно) и пак в "Елементи" пише през 1996 г., че "Революцията е единна и неделима диалектическа триада: Третия Рим, Третия Райх и Третия Интернационал".
През 1997 г. в есето "Фашизмът - безграничен и красив", пророкува, че в Русия ще се роди истински "фашистки фашизъм", който според него щял да бъде "консервативна революция". Следващият етап в развитието му е формирането на идеологията на неоевразийството. В нея Дугин компилира остарели авторитарни идеи, които натамънява към днешния политически дневен ред на Русия. За разлика от класическото евразийство на Трубецки което конструира света около конфликта на романо-германския свят (Европа) и Евразия (Руската империя), в своето геополитическо фентъзи Дугин сменя Европа с Атлантизма на англо-саксонците. В статията си "Голямата континентална война" която по-късно инкорпорира в книгата "Конспирология" (1992 г.) той разглежда световната история от Рим и Картаген насам като конспирация - безкрайна битка на два тайни ордена - атлантиците и евразийците. После, заимствайки основни постановки от Хаусхофер (за "сухопътната" и "морската" сила като противостоящи геополитически фактори) и от Карл Шмит (за "голямото пространство"), Дугин ги моделира в една великоруска, шовинистична доктрина за необходимостта от руска експанзия и хегемония не просто над постсъветското пространство, а над цяла Европа.
В неговите съчинения "Основи на геополитиката" (1997 г.), "Геополитиката и постмодерността" (2007 г.), “Четвърта политическа теория” (2009 г.) той пледира, че историческата мисия на Русия е да изгради Евразия като империя, държава-континент, центрирана около "руската цивилизация", в която да се изгради друг социо-културен и политически модел. Дугин инструментализира за политически цели православното християнство. Подменя братството в Христа, което не познава граници и етноси, с идеята за превръщане на православните народи в единна политическа общност под властта на Кремъл, в "руски свят". В "Православно евразийство" (2015 г.) говори за двуединство на православието и евразийството.
В "Евразийският реванш на Русия" (2014 г.) сочи най-добрата стратегия за Русия - евразийска империя. Година по-късно, в "Руската война" (2015 г.), за пореден път разгръща теориите си за световен заговор срещу Русия, в който Западът е "геополитически и онтологически враг", чиято най-важна задача е да унищожи Русия като "цивилизационно явление". Напомня ли ви за "световния еврейски заговор" срещу Германия в главите на нацистите?
В "Да присъединим Европа" Дугин вади от нафталина някои идеи на Тютчев от XIX век и формулира като национална идея на съвременна Русия поставянето на Европа под руско влияние. Европейските държави - по думите му - трябвало да запазят самостоятелност, но да бъда своеобразен руски протекторат. В този контекст идеологията на Дугин поставя като приоритет повторното завладяване на бившия съветски лагер. Така беше изковано и понятието Новорусия за Украйна.
Вече две десетилетия тези идеи са системно укрепвани като идеологически мейнстрийм в Русия. Няма нищо случайно в руската претенция НАТО да се изтегли от Източна Европа - това е опит за "присъединяване" на Източна Европа към "руския свят".
Основната опорка: търпяхме 8 години случващото се в Донбас, но Западът не направи нищо, не отговаря на важни въпроси. Западът има своята тежка вина за превръщането на Украйна в сива зона на нестабилност и за неизпълнението на Минските споразумения. Но това как оправдава военната агресия? Нима Русия не носи отговорност - колко пъти свика Съвета за сигурност на ООН или постави въпроса за Донбас в ОС на ООН през тези 8 години? Защо попречи на разполагането на мироопазващи сили под егидата на ООН или на ОССЕ в Донбас, с което трябваше да се изтеглят и украинските войски, но и да сложат оръжие проруските сепаратисти? Дали защото Кремъл не беше толкова загрижен за населението, а искаше да се проточи едно огнище на напрежение, което в подходящ момент да стане претекст за военна инвазия?
Опитите да се представя завоевателната политика на Путин, като "битка с глобализма", са дървено желязо. Още по-дълбоко невярно е отъждествяването им с доктрината "Тръмп" и традиционния американски консерватизъм. Путинизмът и тръмпизмът, ако използваме тези понятия с цялата им условност, са напълно различни визии за света и обществото. Тръмпизмът е идеология на трите "С" - Свобода, Семейство, Суверенитет. Това означава: свободни хора в демократична национална държава, в която са гарантирани правата на човека и са защитени изконни проявления на човешката идентичност, като пол, семейство и религия. Свят, в който центърът на тежестта е в националните столици, а не в наднационалните бюрокрации.
Обратно, путинизмът, т.е. неоевразийството, е идеология на едно ново имперско самодържавие и нов глобализъм, само че под руска хегемония.
Геополитическите конструкции на Дугин са реликва от авторитарните интелектуални тенденции преди Втората световна война, гарнирани с мистицизъм и милитаризъм.
Докато тръмпизмът е демократична алтернатива на неолиберализма и глобализма, то неоевразийството на Дугин е шовинистична, агресивна и авторитарна визия за установяване на руска хегемония в широк ареал на Азия и Европа.
Но България не е и няма да бъде част от някакъв "руски свят", за който беше принудително закачена с Ялтенските споразумения. Ние сме европейски народ, избрал Свободния свят, а не деспотичните утопии на евразийското самодържавие.