Тежки и скъпи административни процедури за изграждане на ски писти и лифтове спират инвестициите в зимния туризъм. Сложният ребус, в който сама се е оплела държавата, е заради тенденциозни текстове в Закона за горите (ЗГ).
Абсурдът продължава вече 6 години, след като през 2012-а парламентът приема безумни изменения в ЗГ под натиска на „зелените“.
От тогава у нас изграждането на ски писти и въжени линии е „замразено“, а оттам и развитието на зимния туризъм.
В момента категоризирани ски писти има основно в големите зимни центрове – Банско, Боровец и Пампорово. Но много от тези съоръжения не са минали процедурата, въведена през 2012 г., защото и преди са били със статут на ски писти.
От 6 години всеки, който иска да инвестира в снежни спортове, трябва да приготви солидна сума за промяна на статута на земята.
След измененията в член 73 от ЗГ, ски пистите се изграждат само в урбанизирани територии. Ясно е, че ски се карат основно в планинските райони, където територията е горска - голяма част от планините са обхванати от Национални и Природни паркове. Освен това там земята е и публична държавна собственост, неподлежаща на приватизация. Така че в гора може да се строи след промяна на предназначението й, но без смяна на собствеността – всичко остава държавно.
Логично е, че след като трябва промяна на статута, това е работа на държавата, ако иска да развива зимен туризъм. Но ако тя направи това, се получава омагьосан кръг – когато министерството-собственик на земята тръгне към смяна на статута, то ще трябва да плати милиони на друга институция – Министерството на земеделието. Парите пак ще влязат в бюджета, но от това прехвърляне от единия джоб в другия няма никакъв приход. Затова институциите са оставили преминаването от горска в урбанизирана територия на инвеститорите (виж карето). Последните са наематели или собственици на съоръжения – влекове и лифтове, които са безсмислени без ски спорт. Но сложната и скъпа процедура ги отказва от по-нататъшни инвестиции. Затова в България категоризирани ски писти след 2012 г. почти липсват. Хората карат върху така наречените снежни полета - утъпкани трасета без категоризация. Но и без застраховки и без да ползват услугите на БЧК, тоест на свой риск.
Това безумие може да бъде прекратено единствено с промяна в ЗГ, каквато беше внесена от управляващите преди месец в парламента, но след това, по неясни причини, бе оттеглена.
Над София разрухата продължава: Примерът с Витоша
Примерът с разрухата на Витоша показва как действат тенденциозните текстове от Закона за горите, приети през 2012 година.
Въпреки намеренията на собственика на лифтовте и влековете - „Витоша ски“ за модернизация на ски зона „Алеко“, вече седма година тя не може да се осъществи.
„Труд“ направи сметка на базата на таксите в Министерството на земеделието и горите за промяна на предназначението на земята и колко ще струва това на собственика на съоръженията.
Според плановете на „Витоша ски“, след модернизацията на зоната там ще има стари и нови писти с обща дължина близо 20 км и широчина 50 метра. 20 000 м по 50 метра е 1000 декара, които в момента са горска територия. Промяната на предназначението на 1 декар от горска в урбанизирана територия стига до 40 000 лева. 1000 декара умножени по тази сума прави 40 000 000 лева. Така, според Закона за горите, не само „Витоша ски“, но и всеки инвеститор където и да е в страната, трябва да даде десетки милиони само за да стане наемател на държавна земя. После на нея евентуално може да му се позволи да трасира писта, която ще ползва под половин година. Това противоречи на всякаква икономическа логика и е сериозно недоглеждане от страна на държавата.
Според участници в промените в Закона за горите през 2012 година, именно това е била целта на „зелените“ с натрапените от тях изменения – пълен блокаж на зимния туризъм чрез този нормативен акт.
Вместо да коригират параграфите, създаващи пречки: Затварят малки зимни бази
Въпреки че в основата на всички проблеми за развитието на зимния туризъм са недомислията в Закона за горите, държавата на този етап не прави нищо, за да ги коригира.
Вместо това отговорните институции преследват тези, които са решили да инвестират именно в ски писти, влекове и лифтове.
Последният пример е отпреди няколко дни. На 30 март във фейсбук страницата на ски център Ком, намиращ се в Берковския Балкан обявиха, че въпреки прекрасните условия за зимни спортове и натрупалия сняг, от Комисията за защита на потребителите наредили затваряне на съоръженията. Аргументът е, че пистата не е категоризирана.
„Както виждате пистата не е мръднала и е идеална. Но получихме уведомление от КЗП, че има заповед ски влекът да не обслужва пистата, защото държавата не е категоризирала същата такава“, обявиха от ски центъра.
За категоризацията на пистите отговаря Министерството на туризма (МТ), което може да прехвърля контролните си функции на КЗП.
Самото категоризиране на писта и начинът, по който това се случва, е записано в наредба от 2005 година, изменяна през 2007-а.
Накратко всеки, осмелил се да мине през сложната и скъпа процедура за промяна на статута на земята, след това отправя искане към МТ, което представлява един куп документи. Във ведомството се съставя Експертна комисия, която трябва да отиде на място и да каже каква категория е пистата. Ако има пропуски – няма категоризация, няма и печалба.