Постъпленията в бюджета от ДДС се увеличиха с 657 млн. лв.
Бизнесът плаща повече данъци, нарастват и приходите в хазната от ДДС и акцизи, което показва, че хората харчат повече пари. В резултат държавният бюджет завърши 2017 г. с излишък от 798,6 млн. лв., сочат данните на Министерството на финансите. Добри сигнали за развитието на икономиката се отчитат както в производството, така и по отношение на пазара на труда и заплатите. Бизнесът плати с 8% повече корпоративни данъци през първите 11 месеца на миналата година, показват окончателните данни на Министерството на финансите. От януари до края на ноември 2017 г. от корпоративни данъци в държавната хазна са влезли 1,753 млрд. лв., или със 136 млн. лв. повече от същия период на предходната година.
Това е много добра новина на икономиката на страната и показва, че бизнесът декларира по-високи печалби. Което е резултат от раздвижване на икономиката и предприетите мерки от страна на Националната агенция за приходи и Агенция „Митници“ за излизане на сивия сектор на светло. Същата тенденция показват и приходите в хазната от ДДС. За първите 11 месеца на миналата година постъпленията от налога нарастват с 657 млн. лв. и достигат 8,591 млрд. лв. Това увеличение от 8,28% значително изпреварва икономическия ръст, който за 2016 г. е 3,9%. Очевидно увеличението на приходите от ДДС се дължи не само на реален ръст на оборотите на търговците и предприятията, а до голяма степен и на изсветляване на сивия сектор от икономиката.
Най-голям ръст на приходите от януари до ноември има при осигуровките - с 14,4%, или с 957 млн. лв. Това се дължи на вдигането на вноските за пенсия от 1 януари 2017 г. с 1% и на минималната заплата, която през миналата година беше повишена от 420 лв. на 460 лв. Приходите от данъка върху доходите нарастват с 342 млн. лв., или с 12,6%. Това обаче до голяма степен също се дължи на повишаването на минималната заплата. В резултат общата сума на данъчните приходи се увеличава с 2,338 млрд. лв. или с 9,6%.
Значително обаче намаляват получените пари от фондовете на ЕС. От 2,819 млрд. лв. за първите 11 месеца на 2016 г. средствата от ЕС падат на 1,245 млрд. лв. за същия период на миналата. Това намаление на получените пари от ЕС с 1,574 млрд. лв. донякъде се дължи на базовия ефект през 2016 г., когато ЕК възстанови на България направените разходи по оперативните програми от края на 2015 г., когато беше пикът на плащанията по проектите от предходния програмен период 2007-2013 г. Любопитно е обаче, че през първите 11 месеца на 2015 г. получените пари от ЕС са още повече – 3,143 млрд. лв.
Приходите от акцизи се повишават и от януари до ноември 2017 г. са събрани със 177 млн. лв. повече спрямо същия период на предходната година. Това се дължи основно на повишаване на акцизите от горивата и цигарите, които се увеличават съответно с 106 млн. (+5,21%) до 2,14 млрд. лв., и с 63 млн. (+3%) до 2,15 млрд. лв. Приходите от акциз върху алкохола също нарастват - с 3,7 млн. (+1,35%) до 277,2 млн. лв.
Разходите на държавата до края на ноември се увеличават с 1,899 млрд. лв., или с 6,87% спрямо същия период на предходната година, като част от това увеличение се дължи на вдигането на пенсиите. В резултат хазната има излишък за първите 11 месеца на 2017 г. от 2,385 млрд. лв., но той е по-малък с 1 млрд. лв. спрямо излишъка за същия период на предходната година.
През третото тримесечие на 2017 г. броят на заетите отбеляза най-високия си годишен ръст в размер на 2,7% за целия период от 2014 г. насам, когато заетостта започна бавно да се възстановява след икономическата криза. Най-голям принос за наблюдаваното положително развитие имаше селското стопанство, където броят на заетите се увеличи с 14% и осигури около 96% от общия растеж на заетостта на годишна база. Като това е нормално за летния сезон от годината. Индустрията и услугите имаха по-малък положителен принос за ръста на заетостта през третото тримесечие, като и в двата сектора се наблюдаваше отслабване в търсенето на труд в сравнение с периода април-юни. Икономическата активност в промишлеността леко се ускори спрямо предходните три месеца, но търсенето на труд се забави като броят на наетите нарасна с 0,5%, при 0,7% за предходното тримесечие. Сезонната заетост в строителството допринесе за запазване на броя на заетите около нивото им от съответния период на предходната година.
Броят на заетите в услугите също се задържа на нивото си от третото тримесечие на 2016 г. През ноември обаче безработицата се покачи с 0,2 процентни пункта спрямо октомври и достигна 6,9%. Новите безработни намаляха с 10,8% и достигнаха 34,1 хил. души, поради отслабването на процеса на освобождаване на хора от сезонно зависимите дейности на икономиката. През ноември обаче намалява и броят на хората, които постъпват на работа - 17 хил. души. Това се дължи както от обичайната за този период на годината свита активност в търсенето на труд, така и на по-слабата реализация на програмите и мерките за насърчаване на заетостта. Независимо от това, общият брой на безработните през ноември от 227,5 хил. души остана с 11,8% по-малък в сравнение с ноември 2016 г.
Намаляването на безработицата се дължи на отчетеното нарастване на производството и оборотите. А това логично води до увеличение на заплатите в страната. През третото тримесечие на миналата година доходите от труд продължиха възходящото си движение от началото на годината като възнагражденията на работниците се повишиха с 8,7% на годишна база. Основен принос за това имаше индустрията (с ръст на възнагражденията от 17,3%) и по-специално строителството, следвани от аграрния сектор (с увеличение от 10,4%). Растежът на заплатите в услугите остана по-нисък (5,4%), но слабо се ускори спрямо второто тримесечие на годината. Това се дължи основно на държавното управление, образованието и здравеопазването (с ръст на заплатите с 11,3%) и професионални, административни и спомагателни дейности (увеличение с 9,2%). Ограничено нарастване на възнагражденията за труд беше отчетено в отрасъла търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство (1,7%), както и във финансови и застрахователни дейности (0,8%), а в сектора създаване и разпространение на информация и операции с недвижими имоти продължи да се наблюдава спад, започнал от началото на годината. В резултат от текущата динамика на доходите и производителността на труда, разходите за труд на единица продукция се повишиха със 7,5%, при 4,1% през второто тримесечие на годината.
Растежът на БВП през трето тримесечие на 2017 г. достигна 3,8% на годишна база, което бе близо до регистрирания растеж през второ тримесечие (3,9%). Този растеж беше движен от вътрешното търсене и инвестициите в основен капитал, докато нетният износ имаше отрицателен принос. Оборотът в търговията на дребно се увеличи, макар и с по-малък темп спрямо предходното тримесечие. През октомври оборотът на промишлените предприятия отчете сериозен ръст от 7,1% спрямо същия период на предходната година. Обемът на строителната продукция през октомври нарасна с 12,2% на годишна база, при годишен ръст от 4,6% през септември. Както сградното, така и гражданското строителство имаха принос за отчетеното нарастване. Растежът на сградното строителство се ускори до 17,6% при 10,8% през септември докато производството в гражданското строителство се увеличи с 6% за първи път от месец юни. Търговията на дребно нарасна с 3.8% на годишна база през октомври. Продажбите на дребно в неспециализирани магазини отчетоха най-голямо повишение от 14,1%, следвани от продажбите на фармацевтични, медицински стоки и козметика с ръст от 11,3%.