Държавно безхаберие в борбата с отровния въздух

Страната ни не защити най-ефикасните мерки против смога

Мръсна пелена покри част от България, докато чиновниците в София и Брюксел си говорят за стратегии

Общините с действащи програми сред най-замърсените

Пелена от силно замърсен въздух покри голяма част от България, показват данните от лабораториите на официалните институции у нас и в Европа, както и мониторинговата гражданска система Air.bg. Прогнозата е, че ситуацията няма да се подобри до средата на седмицата.

Това се случва в дните преди правителството да одобри “Националната програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух в България 2018-2024”, написана от Световната банка срещу хонорар от 3 милиона лева. В същото време страната ни е заплашена от тежки финансови санкции от Брюксел, заради безхаберието на отговорните ведомства при овладяването на проблема със завишените нива на фините прахови частици с индекс 10 (ФПЧ10), които са най-опасни за човешкото здраве и живот.

Еколози и експерти обясниха пред “Труд”, че страната ни е имала предостатъчно време да вземе най-адекватните мерки в борбата срещу мръсния въздух. Вместо това все още сме на бюрократична фаза, в която се правят кръгли маси и обсъждания и реални действия на практика липсват.

Както “Труд” е писал в материалите си по темата, по време на тези разговори, в които участват пратеници на Световната банка и Брюксел, българските власти не защитиха най-ефикасните мерки. А те повлияят най-бързо за подобряването на качеството на въздуха у нас, когато става въпрос за битовото отопление.

Последният пример е опитът за изхвърляне на електростатичните филтри за комини от Оперативна програма “Околна среда”. Според отговорните институции причината е ЕК – оттам не разрешавали със 111-те милиона лева еврофинансиране общините, които имат действащи програми срещу смога, да купуват на домакинствата филтри. Вместо това се изисквало оборудването на хиляди къщи с печки на пелети, които също отделят ФПЧ, поставянето на климатици (много скъп вариант за домакинствата), или включване към газопреносна или топлофикационна мрежа. Но много малко населени места са газифицирани, докато връзването към парното няма да е с парите от ЕС, а за сметка на домакинствата.

Миналата седмица София демонстрира пилотен проект с филтрите за комини. В столичния квартал “Красна поляна” бяха монтирани 10 филтъра.

Кметът Йорданка Фандъкова, която присъства на презентацията обяви, че в началото на годината друга фирма е монтирала такова устройство в кв. “Драгалевци”. Данните показвали, че ефективността на уреда е между 75 и 80% - тоест през комина се изхвърлят съвсем малко ФПЧ. Другото предимство е, че при монтаж на филтри хората не трябва да подменят старите си печки с нови и скъпи.

Въпреки това нито една от 7-те одобрени общини за финансиране по ОПОС засега няма възможност за купуване на филтри с евросредства. Останалите местни управи, които са включени в Оперативната програма, са Бургас, Видин, Димитровград, Монтана, Пловдив, Смолян.

Кореспондентът на “Труд” в Монтана предаде, че последните актуални измервания от тази година показват, че през октомври от взетите 31 проби на въздуха, 10 надхвърлят допустимите стойности. Близо 97% от замърсяването на въздуха в Монтана е причинено от битово отопление на дърва и въглища.

Подобна е и ситуацията в Пловдив, предаде кореспондентът на вестника. Според данните от тази община вчера качеството на въздуха там също е било лошо.

“От началото на годината до момента в Бургас превишаване е имало 52 пъти”, съобщи за “Труд” Тонка Атанасова, шеф на РИОСВ-Бургас.

На този етап нагласите на общините показват, че те категорично искат да поставят филтри на комините на домакинствата, защото това доказано е най-ефикасната мярка за България, която ще доведе до бързо и значително подобрение на въздуха. Вместо държавните власти да защитят пред ЕК тази позиция, те се оправдават, че Брюксел не разрешава и приемат наложеното отвън.

 

Емил Георгиев, председател на ПК “Екогласност”, пред “Труд”:

Въвеждат се безсмислени мерки

“Труд” потърси за коментар Емил Георгиев, председател на Политически клуб “Екогласност”. В петък той присъства на кръгла маса в МОСВ, която бе финала на общественото обсъждане на “Националната програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух в България 2018-2024”. Документът е изработен от Световната банка срещу 3 милиона лева и предстои да бъде внесен за одобрение в Министерския съвет.

- Г-н Георгиев, изглежда поредна зима у нас хората ще дишат отровен въздух. Къде е проблемът според Вас?

- Национална програма за подобряване на качеството на атмосферния въздух в България, изработена от Световната банка, е абсолютно безсмислена. Крайно време е държавните институции да дадат свобода на общините сами и по своя преценка да въведат мерките, нужни за подобряването на качеството на въздуха. Нашата страна не трябва сляпо да изпълнява волята на СБ и Брюксел.

- Така ли действат българските институции – доверяват се сляпо?

- Да, а ЕС и СБ за пореден път действат на принципа “давам ви едно, а ви взимам две”. Преди 3-4 дни, когато беше финалното обществено обсъждане на Националната програма, един треторазряден чиновник от СБ ни обясняваше колко хубави и приложими са предложените от тях мерки, които всъщност граничат с безумието. Например в зони с високо съдържание на фини прахови частици с индекс десет (най-опасните за здравето и живота – б.а.), да се ограничи напълно използването на дърва и въглища за битово отопление. В същото време в зоните с ниско съдържание на ФПЧ10 едва ли не да се забрани движението на автомобили. Е, какво – военно положение ли да въведем?

- Все пак отговорните институции у нас не трябва ли да имат водеща роля по въпроси за положението в България?

- Не мога да разбера защо Министерството на околната среда и водите чак сега се сеща да взима мерки, след като имаме наказание от Европа, започнало преди година и половина. Как така МОСВ пропусна толкова време, за да вземе адекватни мерки? Сега искат от тези, които участвахме във финалното обществено обсъждане да си кажем мнението за стратегията в рамките на 2-3 дни, тоест до сряда (утре – б.а.). Все пак имаха година и половина.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"