Само специален закон може да уреди въпроса със собствеността на дворците
Влияние срещу споразумение извън съда
Преди дни стана известно, че адвокатите на Симеон Сакскобургготски са склонни да спрат съдебните производства за имотите му в Страсбург и да се търси споразумение с държавата.
В момента пред българския съд продължават делата за дворците „Врана” и „Царска Бистрица”, както и за горите в Рила. Бившият премиер вече загуби чифлика „Кричим”, хижата „Саръгьол” и къщата в Ситняково, за които делата на всички инстанции приключиха в полза на държавата.
Сакскобургготски може да се откаже от това да търси справедливост в Страсбург, защото имало индикации, че Европейският съд за правата на човека (ЕСПЧ) ще отсъди в негова полза и ще задължи България да му изплати милиони. Чисто имиджово това ще навреди на страната от гледна точка на предстоящото председателство на Съвета на ЕС.
Неотдавнашната визита на Сакскобургготски в Саудитска Арабия с премиера Бойко Борисов даде повод за коментари по темата и решението на казуса бе наречено „сделка”, „влияние срещу имоти”.
На 31 октомври бившият премиер Сакскобургготски е изпратил писмо до омбудсмана, Министерския съвет и Народното събрание, с което призовава за решаване на висящите проблеми. В него напомня, че води дела в Страсбург срещу приетия през 2009 г. от Народното събрание мораториум, който отмени правото на фамилията да се разпорежда с реституираното си имущество „до приемането на специален закон”. Такъв закон обаче още няма.
„Не е работа на изпълнителната власт да предлага ”специален закон” за т.нар. ”царски имоти”, въпросът да се реши от парламента”. Това стана ясно вчера от изявленията на министрите на правосъдието и регионалното развитие Цецка Цачева и Николай Нанков по повод на становището на работната група към правосъдното ведомство. Така темата отново се върна към Народното събрание, откъдето тръгна преди много време.
Така вече 8 години властите в държавата танцуват странно танго с проблема за имотите на Симеон Сакскобургготски - стъпка напред, две назад.
„Държавата всъщност нищо не прави”, коментира вчера пред „Труд” адвокат Михаил Екимджиев по повод решението на междуведомствената комисия. „През 2009 г. се налага мораториум до приемането на закон, който да уреди взаимоотношенията между държавата и наследниците на царската династия. Такъв закон обаче още няма и се чака безумно дълго. Колкото по-скоро се приеме, толкова по-добре за всички”, каза още адвокатът и добави, че това е елегантният и юридически правилен начин да се излезе от оплетения казус.
„Държавата трябва да издаде актове за държавна собственост и да остави Сакскобургготски да води делата. Тези земи и имоти са му дадени незаконно”, заяви пред „Труд” бившият зам.-председател на парламента Атанас Железчев, който следи темата от 2003 г. Юристи от различни парламентарни групи обаче подсказаха, че в интерес на държавата е имотите да бъдат щателно разгледани. Хипотетично Сакскобургготски може да получи дворците „Врана” и „Царска Бистрица”, както и горите в Рила. Формулировката на новия закон би могла да бъде „за отмяна на закона за отнемане на имуществото на наследниците на цар Фердинанд и цар Борис III”, „за признаване собствеността на наследниците...” или за „възстановяване на собствеността...”.
„Трудно ми е да си представя, че за тези дела може да се приеме закон, който да върне пастата за зъби в тубичката. Всичко оттук нататък за останалите дела зависи дали ще има закон и какво ще се напише в него. Очевидно е, че тези имоти някак си ще останат в държавата”, посочи Екимджиев.
Запознати припомниха, че България е единствената Източноевропейска страна, която не е уредила въпросите с имуществото на последните си монарси. „Династията е част от българската история и е въпрос на цивилизованост държавата да запази достойнството й”, коментира Екимджиев.
Данаил Кирилов (ГЕРБ), председател на правната комисия в 44-то НС пред „Труд“:
Не е време за политически спекулации
Адвокатката на Симеон II Ели Христова:
Закон се пише лесно, консенсусът е труден
Приемам това като нормално и естествено развитие на нещата. Парламентът е този, който трябва да разреши въпроса като приеме закон. Защото и конституцията повелява такова разрешаване - когато един закон се обяви за противоконституционен, последиците от него трябва да бъдат уредени от органа, издал този акт. В случая това е Народното събрание. Когато парламентът наложи мораториума всякакви дейности в имотите на царя и сестра му, изрично бе посочено, че това ще бъде до приемането на нарочен закон. Жалкото е, че оттогава досега мина много време.
Смятам, че написването на закона няма да е сложно. Сложно обаче ще бъде намирането на консенсус. Като юрист бих предпочела МС да беше инициирал текста на закона, защото има много висока експертиза в правенето на такива неща. А сега може да се стигне до ситуация да бъдат внесени няколко законопроекта. В това няма нищо ново, по-скоро би било затруднение от техническа гледна точка.
Не съм разочарована от това че няма да се търси извънсъдебно споразумение по делата за царските имоти. Защото няма по-желан резултат от това със закон да се реши въпросът, защото той ще създаде много по-голяма стабилност на отношенията.
Красимир Каракачанов, вицепремиер:
Да постъпим като в Гърция и Сърбия
Жельо Бойчев, зам.-председател на ПГ на БСП:
Тестваха общественото мнение
Хамид Хамид, зам.-председател на ПГ на ДПС:
Това е вещно-правен въпрос