Двадесет и седем години след падането на комунизма дясното у нас е пред банкрут - идеен и морален. Времето за дясното действително е разделно и над него виси като дамоклев меч угрозата - или ще разбере грешките си и ще се „реформира”, или ще изчезне. Това се видя ясно на президентските избори; вижда се и в роенето на десни политически проекти; стана очевадно от насипното състояние и управленския шизофренен крах на т.нар. реформатори и напъна им да правят правителство. Проблемът обаче е концептуален. У нас няма яснота за това що е дясно - на теоретично и ценностно ниво. Оттам следва всичко останало…
Що е ляво и що е дясно?
Дефинициите изобилстват, но най-качественият лакмус е отношението към „неравенствата“. Левите ги считат са „неестествени“ и следствие от социалната среда и липса на равен шанс, а десните виждат в тях природата на човека, значението на заслугите и усилията за постигане на резултатите, както и разделението на труда като основа за благоденствието.
Глобално съвременните десни политически партии на практика легитимират не просто „неравенствата”, които са следствие на реални умения и усилия, но и такива, които са плод на държавната намеса в полза на едни и в ущърб на други. Пример са колосалните обществени поръчки, раздавани на приближени бизнес играчи и индустрии, което по дефиниция принизява съвременните десни политически партии по света до обикновено фашизиране - сливане на бизнес с държава.
Чуждият опит
Въпреки че имаме своите политически специфики, идейно сме копирали тотално статуквото на политическото мислене на Запад. Там консервативно десните привидно са за: икономическа свобода и малка намеса на държавата в икономиката, но ограничаване на социалните свободи със закон. Семейството, традицията и църквата са основните принципи, а аборт, проституция и наркотици следва да са преследвани от държавата. Левите обратно - са за намеса на държавата в икономиката и преразпределяне на брутния доход на населението по политическо усмотрение в битка с неравенството и за повече социални свободи - гей бракове, легализиране на леки наркотици, право на аборт и прочие. Резултатът е, че дясното на Запад фашизира силно, а лявото - от защита на принципни човешки права избива в културен марксизъм, атакувайки свободата на словото с купища антидискриминационни закони. В политическата практика и левите, и десните са етатисти - считат, че държавата чрез репресивния си апарат може да наложи техните възгледи.
В САЩ и Европа и едните, и другите на практика са за активна външна политика в Близкия изток и Азия, мощен военнопромишлен комплекс, което поражда и нелицеприятното им отъждествяване като едно цяло - партията на войната. С една дума - развитите икономики днес вече са етатистки, правителствените разходи средно минават 50% от БВП, а дълговете - 100% от БВП.
Малко история
Истината е, че това, което днес можем да наричаме автентично дясно, на практика не съществува никъде. Грубо казано, то е идейното продължение на класическия либерализъм от XIX век, в чиято основа стои базовият постулат за върховенството на индивида и частната му собственост върху тялото му и материалните му активи. Всички други права - икономически и социални, са производни на себепритежание, а оттам и на собствеността върху материалните активи, поддържащи живота.
Автентичното дясно: въпросът за социалния ред
Политическите учения имат един основен въпрос: какъв да е социалният ред, така че да няма конфликти. Автентичното дясно има отговор: частна собственост. Това не означава, че културно не може човек да е консервативен и да припознава ценности като родина, семейство, традиции и др. Това означава, че когато се приема закон, въпросът е нарушава ли това собствеността върху гражданинтът и вещите му. Това е и причината „десните“ да са за ниски данъци, а не че по кривата на Лафер хазната щяла да събере повече.
Дясното в България
Големият въпрос, който като мантра повтарят провъзгласилите се за десни у нас, е „Кой?“ Само че „Кой” се сменя и идва друг. Проблемът не е в „Кой“, а в „Защо?”. Защото политиците официално у нас вземат 40 стотинки от изкараното от българина левче и го харчат към свои близки бизнесмени и дарители - да не се лъжем.
Реално десните у нас не се бият за намаляване на тази политически раздавана баница - за да не кажем плячка, а за това да не я раздава точно еди-кой си. Висша кауза, няма що! Псевдодесните у нас имат и още един враг - т. нар. либертарианци - единствените, които твърдят, че баницата за раздаване трябва да е много малка, което ще оставя повече у онези, които всъщност я приготвят - хората, които работят и произвеждат.
Дясното е ужасно просто, но трябва да се разбере добре, защото може да бъде опорочено. То не е просто върховенството на „закона” - често лобистки инструмент за политическа рента, а върховенство на „правото” като система от принципи, по които се коват законите. То не е децентрализация с по-високи данъци на местно ниво, а децентрализация с цел намаляване на данъчната тежест благодарение на този ход.
Десните у нас имат битка и с корупцията и се борят за реформа в съдебната система - и двете плод и логическо последствие от огромната роля на „правителството” и администрацията в разпределянето на изкарания другаде доход плюс държавния монопол в съдебната практика. А всеки монопол, знаем, неизбежно и корумпира. Но за тези язви рядко се чува дума.
В контрапункт на всичко разумно у нас десните политици и експерти са за: вдигане на акциза с горивата в битка с монополите - тоест за повече ресурс за държавата, която предизвиква монопола с изискването за акцизни складове; за плосък данък - заради еднаква ставка, а не заради ниските нива на изземане на частна собственост; против демонополизация на здравната каса - олицетворение на СССР плановизъм в ключов сектор от икономиката ни; срещу т. нар. монополи изобщо - чиято единствена причина обаче е държавният чадър в частна полза. Винаги и навсякъде. Странно, че едни 500 хиляди българи с потенциално десни убеждения „си нямат партия” по време на избори…
Времето за дясното действително е разделно. Дебатът трябва да започне, защото това касае бъдещето на страна ни. Дясното е принципен въпрос и не е просто антикомунизъм или русофобия, нито сляпо обожание на Запада, независимо дали е десен или олевява. Срамно е левите в САЩ (присвоили си и името „либерали” в началото на миналия век) да са обожавани от нашите „десни”, както се объркаха някои хора по време на президентските избори, величаейки Хилари само защото ненавижда Русия.
Автентичното дясно е идеалистичен и базиран на политически принципи проект, който предлага по-добър и справедлив живот. То има нужда от лице, а битката за него тече както на Запад, където то преживява сериозни удари, така и у нас, където едва покълнало, е на път да бъде задушено от самообявилите му се бащи.
И, да - дясно и ляво има и ще има, колкото и да не им се иска на „прагматичните” модерни политици. С всичките му ефекти върху всеки от нас.
Авторът е водещ на коментарното предаване „Денят ON AIR“ по Bulgaria ON AIR.