Еволюция на българската дърворезба

От занаятчийството до бутиковата мебел

Висококачественият масивен дъб е сред най-подходящите за „рисуване”

Еволюцията на съвременната българска дърворезба минава през занаятчийството и стига до бутиковата мебел. Един от центровете, където все още живее духът на традицията, е Трявна. В това живописно градче Мирослав Вълчев издига отново в естетически култ дърворезбата и дъбовите масивини мебели. Мебелната му фабрика е основана през 1969 година от бащата Стефан Вълчев, който предава на сина си не само бизнеса, но и естетическия си усет и концепцията за бутиково отношение.

Стефан Вълчев - преподавател по интериорен дизайн в Тревненската школа, пазител на аветнтичността на българските мотиви в дизайна, предава афинитета си към обработаката на естествени материали на следващото поколение. Неговият син Мирослав поема нелеката задача да запази наследството си и да върви в крак с времето. Фамилията пази духа на възрожденския стил като в същото време модерното намира начин да съжителства с класиката, елегантно и с финес.

Тревненската школа е нарицателно за най-добрата българска дърворезба, иконопис, зографство, строителство. Най-старата зографска школа, именно тази на Трявна, се помещава в сграда, която е построена от царица Йоана. Първоначалната цел на тази сграда е в града да се направи санаториум за болни деца.

Един от най-старите занаятчийски родове, свързани с дърворезбата, е Витановият. Историята звучи като легенда, обвързана много силно с вярата. Монах на име Викентий, от Атонския манастир „Зограф”, пътувайки минал през Трявна и харесал едно момче за свой ученик. Взел го със себе си и го обучил на занаят. След години момчето се завърнало в Трявна като най-добрият дърворезбар и с монашеското име Витан.

[modula id="3331737"]

След години развитие на школата майсторът Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца сключват облог кой ще изработи по-великолепен дърворезбован таван. Това се оказва и първият художествен конкурс в България. Ако имате път към Трявна, влезте в Даскаловата къща и вдигнете глава към таваните, правени шест месеца. Детайлите са уникални и достойни за възхита.

Бутиково значи изработено на ръка и уникат. Точно това е и идеята на занаятчийниците - най-доброто и изпипаното, стигнало до клиента с характер, отразяващ собствената му житейска нагласа.

Мирослав Вълчев има задача да следва пътя на предците си и да построи бизнес на основата на културното си наследство, но и да остане верен на себе си и личния вкус на почитателите на оригиналния интериорен дизайн.

Изработката на бутикова дъбова мебел е уникално произведение, специално персонализирано за всеки. Освен различни елементи, които свободно може да съчетава бутиковата мебел - барок, ренесанс и възрожденски елементи - може, дори е задължително, да съдържа нещо уникално и персонализирано.

Висококачественият масивен дъб е сред най-подходящите за „рисуване”, защото е устойчив, предлага разнообразие от нюанси, лесен е за обработка.

Няма нищо по-модерно от класиката. Затова дървото в интериора не отстъпва своите позиции. То обаче показва своя характер, индивидуален за всяка мебел. И предлага естетика, в която е вплетена еволюцията на съвременната българска дърворезба.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"