На последната за годината среща на върха лидерите на ЕС не успяха да постигнат съгласие по мерките за пътуване, свързани с варианта Омикрон, както и по въпроса за ядрената енергия. 27-те лидери на Европейския съюз се затрудниха да намерят обща позиция относно ограниченията за пътуване и допълнителните мерки за предотвратяване на разпространението на най-новия вариант на COVID-19.
След срещата на върха в Брюксел те публикуваха изявление, в което се казва, че всички нови ограничения трябва да се "основават на обективни критерии и да не подкопават функционирането на единния пазар или да възпрепятстват непропорционално свободното движение между държавите - членки на ЕС".
Лидерите на ЕС също така заявиха, че искат "бързо приемане" на плановете за ограничаване на валидността на европейския цифров сертификат за ваксинация, известен също като "зелен паспорт на ЕС" до девет месеца за първите две дози, освен ако лицето не получи подсилваща инжекция.
В изявлението се казва, че Европейската комисия "ще приеме делегиран акт по този въпрос", но не уточниха кога ще стане това.
На пресконференция след срещата на върха председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел заяви: "Научните данни са от ключово значение, когато става въпрос за този нов вариант омикрон, и ние сме напълно ангажирани, за да ускорим третата доза. Също така сме напълно ангажирани с укрепването на нивото на координация по отношение на мобилността."
Срещата на върха продължи по-дълго от очакваното, тъй като страните от ЕС дебатираха списъка за определяне на енергийните източници като част от плана на ЕС за екологизиране на икономиките.
Редица страни, които са против ядрената енергетика, като Германия, Австрия и Люксембург, се борят ядрената енергия да не бъде класифицирана като "зелена".
Така лидерите на ЕС не бяха в състояние да публикуват никакво изявление, свързано с така наречената "таксономия" на блока - процесът на определяне на това какво се класифицира като зелена енергия и какво не.
Франция, която разчита на ядрената енергия, настоява тя да бъде считана за устойчив и „зелен” енергиен източник в ЕС. "Различията около масата означаваха, че не можахме да постигнем съгласие по заключенията. Ще се върнем отново към това", заяви председателят на Съвета на ЕС Мишел след срещата на върха, съобщи БГНЕС.
В знак на френско-германското единство германският канцлер Олаф Шолц даде съвместна пресконференция с френския президент Еманюел Макрон в Брюксел. Но двамата лидери не можаха да избегнат факта, че се намират на противоположните страни на този спор.
„Перспективите са малко по-различни по отношение на пътя, който двете ни страни възнамеряват да следват", заяви Шолц. "Отдавна Германия е взела решение, че ядрената енергия няма да играе роля за нас в енергийния преход".
Около 70% от електроенергията във Франция се произвежда от атомни електроцентрали.
Държавните и правителствените ръководители от Европейския съюз решиха да удължат с шест месеца икономическите санкции срещу Русия, които са обвързани с изпълнението на Минските споразумения за уреждане на конфликта в Украйна до 31 юли 2022 г. ЕС отправи съвместно предупреждение към Русия, че ще бъде изправена пред "масивни последици", ако нахлуе в Украйна, което ще включва мерки, координирани със съюзниците.
Лидерите приеха декларация, в която се казва, че Москва трябва да "деескалира напрежението, предизвикано от военното струпване", което е организирала по границата с Украйна, и я призоваха да се включи в дипломатически преговори чрез съществуващия форум с Париж, Берлин и Киев.
Едно нахлуване би довело до "сериозни мерки в отговор, включително ограничителни мерки, координирани с партньорите", се казва в заключенията от срещата на върха на фона на съобщенията, че САЩ настояват европейците да подготвят съвместен ответен удар срещу Москва.
Предупреждението дойде в момент, когато западните съюзници категорично отхвърлиха опита на Русия да осуети амбициите на Украйна за членство в НАТО и усилията на руския президент Владимир Путин да се договори директно със САЩ за разрешаване на кризата.