Историята на конфликта в Украйна не е само една. Тя е и историята на постепенното отслабване на Европа през годините, което ни доведе от положението на суперсила до нещо наподобяващо сателит на САЩ, благодарение на некомпетентното статукво в Брюксел и столиците на големите държави.
Конфликтът е европейски. Някой има ли съмнение кой обаче определя тона? Джо Байдън дава насоки какво ще се случва. Той диктува кога да има преговори и какви. Дори по реконструкцията на Украйна, която трябва да е част от Европейския съюз, повечето помощ идва от САЩ и американски фирми. При започването на конфликта в Израел се заговори за сериозни проблеми за Украйна. Защо въобще Украйна е зависима от участието на САЩ в други регионални конфликти? Дори да спечели, това е притеснителна заявка за бъдещето, ако без помощта отвъд Океана държавата не може да се защити.
ЕС имаше много възможности да поеме лидерство по въпроса. Въпреки несъгласието на много държави, ние сме дали 40 млрд. евро помощ на Украйна. Със сигурност е по-малко от 70-те милиарда долара на САЩ, но е повече от достатъчно за сериозна роля в определянето на бъдещето на конфликта. За кратко време в началото заговорихме за собствени ядрени мощности, засилване на европейските армии.
Сами сме си виновни. От 2017 година до 2021 година президентът Тръмп повтаряше непрекъснато, че Европа трябва да поеме отговорност по собствените си въпроси, а САЩ да се изтегли от позицията на световна полиция. Сякаш никой не го послуша и продължихме да налагаме слуги, а не лидери. Това е наш провал, на Европейския съюз, не нещо наложено отвъд Океана.
Това е последователен провал през годините на ЕС да наложи своето лидерство по собствените си регионални въпроси. Следваме политиката на САЩ по отношение на Русия още отпреди анексирането на Крим. Преди това следвахме курса, определен от Меркел и Германия, търгувахме с Русия за петрол и газ и се обвързвахме икономически.
Не е всъщност въпросът въобще дали трябваше Европа да продължи тази линия и дали тя беше полезна. Някои хора подкрепят отношението на САЩ към Русия, други не, но всички знаят, че Европа следва, а не води. Така се озовахме в ситуация, в която ЕС купува газ и петрол от Русия и е зависима, докато същевременно ги санкционираме и се държим като врагове. А САЩ отново и отново диктуват какво се случва.
Днес сме изправени пред свършен факт. Европа се е провалила спрямо Украйна и Русия. Дори да спечели Украйна, това ще е победа за тях и за САЩ, за нас ще е само доказателство, че друг трябва да печели вместо нас.
Нека се върнем до 2008 година. България е в Европейския съюз от година, а БВП на съюза е 16,6 трилиона долара. Интересното в случая е, че БВП на САЩ е едва 15,6 трилиона долара за същата година. Това доказва, че преди ЕС да се изправи пред сериозни предизвикателства, Европа е била по-силна икономика от САЩ. Разбира се, по това време САЩ има по-силна армия, но Европейският съюз съвсем не е безпомощен - две ядрени сили, Великобритания и Франция, са част от съюза, а заедно с армиите на държави като Гърция отбранителните сили на съюза са внушителни. Още по-важното е, че ЕС по това време е над геополитическите си врагове - нито Русия, нито Турция, нито Китай имат силите, които притежават днес.
Още тогава се говореше, че Европа трябва да води по международните въпроси, не САЩ. Това абсолютно бе възможно и Европейският съюз можеше да се установи като “клубът на богатите”, който диктува политиката на цял свят. Съюзът бе толкова богат, че се считаше за нормално да се следват политиките и развитията в Европа, ако друга държава искаше да постигне същия успех.
Вместо това, ето ни тук. Европа отдавна не е над БВП на САЩ, след 15 години общата равносметка е спад - вече имаме 15,9 трилиона долара БВП. Немислимото се случи и държава напусна ЕС, взимайки със себе си най-силната ни армия и ядрен арсенал. САЩ вече имат 25,4 трилиона долара БВП - не просто са ни задминали, а вървят към това да са двойно по-богати от нас. От най-богатата суперсила в света, вече сме трети.
Докато при Украйна вече провалът на ЕС е пълен, идва друг конфликт на хоризонта, по който имаме коренно различни цели от САЩ. Китай се оформя като суперсила и инициативата му “Един пояс, един път” вече се реализира. Ние вече сме загубили много, следвайки американската линия по отношение на Китай. Оригинално те искаха да прокарат своя път през Европа, но след враждебното отношение той ще бъде в Азия. Все пак, Европа все още има шанс да се преориентира и да постигне успех по отношение на Китай. Единствено ме съмнява, че това ще стане с Урсула фон дер Лайен, Олаф Шолц, Еманюел Макрон и подобни лидери. При лидери като Виктор Орбан, който едновременно работи със САЩ и им казва ясно да не се намесват във вътрешните въпроси на Унгария, нещата изглеждат съвсем различно…