Еди Мърфи се завръща в най-легендарния си образ – печеният пич Аксел Фоули от поредицата „Ченгето от Бевърли Хлис“. Четвъртата част вече е готова, а амбицията на създателите на екшън комедията е да се превърне в едно от екранните събития на лятото. Преди дни стана ясно, че Мърфи и легендарната продуцентска акула Джери Брукхаймър вече планират и пета част. Това е добре, защото Еди има 10 деца и сериозни разходи.
На 63 години мистър Мърфи изглежда във форма и милиони фенове нямат търпение отново да го видят с онова култово яке от първия филм. Преди три лета Еди направи продължение на друга своя смешна осемдесетарска класика - „Пристигане в Америка”. Втората част излезе по време на пандемия, подкрепена и приютена от стрийминг крилото на корпоративния колос “Амазон”. С филма Мърфи искаше да предложи на публиката временно бягство от тягостната политическа коректност, заразила почти смъртоносно цялата развлекателна индустрия, но тогава не му се получи.
Все пак Мърфи се разграничи от пропагандата, която се излива в Холивуд и каза, че „Пристигане в Америка 2” е филм за приятелството, семейството и как да постъпваш правилно, а не за актуалните каузи и протестни движения.
Той все още няма как открито да се противопостави на могъщата машина, но намира начини завоалирано да демонстрира, че не иска да има нищо общо с този политически коректен кошмар. Все пак големият Еди Мърфи е продукт на едно много по-свободно и творчески ценно време в Америка. Преди 40 години той стана световно име именно с умението си да се шегува с теми табу и да предизвиква разнопосочни реакции. Широко усмихнатият Мърфи нямаше проблем да “наранява чувствата” на защитени малцинства, включително и своето. Като чернокож комик той се е шегувал с афроамериканци, бели, жени, мъже, гейове, лесбийки, животни... Каквото се сетите. Убийствени смешки, поднесени с усмивка.
Пробива много млад в края на 70-те и началото на 80-те години като “стенд-ъп” комик. Вдъхновен е от легендата на жанра по това време - Ричард Прайър, който също е провокативен чернокож комик с остър език, бърз ум и влечение към нецензурните словесни бисери.
Първите големи изяви на Мърфи са изключителен успех. Той излиза в претъпканите зали, сам, с един микрофон, облечен с екстравагантни, плътно прилепнали кожени дрехи и опънал на лицето си вече легендарната “пълнозъбна” широка усмивка. Брутални, богати, майсторски замислени, построени и разказани истории и шеги с всичко и всеки - от Майкъл Джексън и Стиви Уондър - до Брук Шийлдс, яденето на сладолед и ходенето до тоалетна. Хуморът на Мърфи кара публиката да крещи и плаче от смях. Живите му изпълнения предизвикват фенски истерии и опашки за билети.
Днес много от ранните комедийни спектакли на Мърфи са невъзможни заради политически некоректните шеги с етнически и сексуални малцинства. Наскоро тираничните активисти за “социална справедливост” дори го бяха принудили да се извини за някои от старите смешки в богатия си репертоар.
Единствено може да се надяваме, че ще останат материални носители на неговите ранни изяви, защото ако всичко бъде окончателно дигитализирано и присвоено от стрийминг платформите, подкрепени от глобалните корпорации, нищо чудно по-острите шеги да бъдат изтрити завинаги, или променени, за да паснат на днешната радикална прогресистка линия.
Вече има стотици примери на книги, филми, сериали и мнения на хора, които в последните няколко години станаха жертви на информационните хегемони и тяхната открита война срещу свободното изразяване.
Младият Мърфи със сигурност би измислил подобаващо жарки гаври с днешната култура на цензура. В онези по-добри и свободни времена за Западния свят, той процъфтяваше.
Още преди да навърши 22 години е смятан за един от най-талантливите и успешни комици в света. Холивудското продължение на сценичните триумфи е неизбежно. През 80-те той участва в някои от най-големите и гледани филми за цялото десетилетие и влиза в историята като най-успешния чернокож и високоплатен актьор за времето си.
Еди Мърфи завинаги ще остане в златната книга на американското комерсиално кино с поредицата “Ченгето от Бевърли Хилс”, “48 часа”, “Харлемски нощи”, “Смахнатият професор”, “Вампир в Бруклин”, “Доктор Дулитъл”, “Смяна на местата”, “Златното дете” и, разбира се, “Пристигане в Америка”, чието продължение излезе тези дни в стрийминг платформа по време на пандемия.
Мозъкът му щрака яко
Еди беше само на 20 години, когато снимахме “48 часа” през 80-те. Този филм промени Холивуд и революционизира представите за екшън комедия и полицейски истории. На 20 Еди беше завършена звезда с изключителна харизма. Беше удоволствие да се работи с него. От този филм започна великата му, историческа кариера. Винаги ме е разсмивал, неповторим импровизатор е. Мозъкът му щрака много яко.
Ник Нолти, актьор
Проправи пътя за нас
Еди е национално съкровище. Той проправи пътя за нас. Преди години имаше една формула в Холивуд. Ако искаш са си най-великата звезда на планетата трябва да си комбинация от Том Ханкс, Арнолд Шварценегер и Еди Мърфи.
Винаги съм се прекланял пред таланта на Еди. Той разполага с неограничена енергия и не старее, а само се подобрява. Изключителен човек.
Уил Смит, актьор и продуцент
Един от най-великите комици
Светът на стенд-ъп комедията нямаше да бъде същия без гигантския принос на Еди Мърфи. Той продължи делото на великия Ричард Прайър и създаде незабравими изпълнения. Мърфи няма равен в бързината и силата, с която може да те разсмее до сълзи. Въображението му ражда изключителни шеги, които винаги ще бъдат вдъхновение за останалите комици. Мърфи е майстор на този труден занаят.
Джеф Рос, комик
Десет деца от пет жени
През 90-те започна регрес в качеството на филмите с Еди Мърфи и по подобие на много други големи комици той се снима в много слаби заглавия за добри пари. Сметките трябва да се плащат. Мърфи си има и идеално оправдание. Той е бонвиван и плейбой, който обича жените, но обича и да им прави деца. Много деца. Вече има десет от пет жени.