Един въпрос към Веселин Станков: Кои съставки в храните да избягваме, за да сме здрави? 

Демонизирането на т. н. “seed oils”

Визитка

Веселин Станков е бакалавър еколог, завършил Биологическия факултет към СУ. Експерт по здравословно хранене на растителна основа, лектор-консултант в Клиника “Д-р Емилова”.

Основател на иновативен проект за приготвяне и доставка на храна за столицата, съдържаща само непреработени и нерафинирани суровини от растителен произход.

Отговор

Ако имате интерес към здравословното хранене и търсите информация в интернет, има голяма вероятност да попаднете в капана на техните алгоритми. Например светещ банер със “заплашително” послание от рода на “Не яжте тези пет продукта и вижте как чудесата се случват!” или “Основната причина за масовото затлъстяване - ще останете изненадани!”, да не говорим за “Истината вече не може да бъде крита, съставката която ни разболява е известна!” 

Случвало ли ви се е, след като гледали интересна презентация в сайт за видео споделяне, да започнете да получавате предложения (на базата на вашия избор на сайт и продукти) за гледане на видеа със сензационни заглавия като: “Аз съм на 62.

Ето трите неща, които никога не ям!” и т. н.? Не е ли още по-странно цялата вина за влошеното човешко здраве да се приписва дори само на една съставка, която - от друга страна - неизменно присъства в масово продаваните, силно преработени, готови за консумация храни? В последно време силно ми прави впечатление демонизирането на т. н. “seed oils” или мазнини, добити от семена. В тази категория попадат добре познатото слънчогледово, но и сусамовото, рапичното и доста други. Аз самия никога не съм бил привърженик на честата употреба на екстрахирани мазнини (въпросните видове олио попадат именно там), даже съветвам хората, и особено тези с наднормено тегло да ги избягват. Но нещата в социалните мрежи и в масовия маркетинг на храни отиват твърде далеч, с цел пропагандиране на съмнителни добавки, продукти или странни от научна гледна точка хранителни режими. Това аз наричам “слонът в стаята” - този англосаксонски израз означава, че се вглеждаме в незначителни неща и ги обвиняваме за някакви проблеми, вместо да видим големия проблем, който буквално ще ни избоде очите.

А проблемът не е определена съставка, или две съставки в храните, които купуваме. А това, че купуваме и ядем силно преработени храни, с висококалорийно съдържание, с букет от изкуствени съставки! Висококалорийното съдържание на тези храни не цели те да ни засищат и да снабдят организма с ценни за здравето макро- и микро-нутриенти. Точно обратното - целта е да консумираме колкото може по-голямо количество то тях. Всеки втори е имал “прегрешение” със солен и мазен чипс, който не може да спре да яде, въпреки, че на пакетчето от 100 г. пише „ 4 порции”- там, където е информацията за хранителните стойности. Не мислите ли, че най-малкото е лицемерно от страна на производителя да предлага това, знаейки, че никой няма да раздели пакетчето на 4? Големият проблем не е само в олиото, само в захарта, бялото брашно, солта, оцветителите, консервантите и т. н., а в кумулативния ефект от тяхната свръхконсумация - чрез така наречения джънк фууд. Или храна-боклук, както наричаме силно преработените, готови за консумация храни. Това е слонът в стаята!

Повечето консуматори не си дават сметка, какво количество калории вкарват в тялото си “между другото”. Даже съм сигурен, че при много хора калориите от така наречения джънк фууд превишават тези от адекватните хранителни източници - от плодове, зеленчуци, пълнозърнести, бобови... Те обикновено са обемни, но не са така енергийно плътни.

Съдържат фибри, каквито силно преработените храни не съдържат. Могат да бъдат приготвени по много вкусен начин, но въпреки това с тях трудно ще прекалим. Дали ще ни помогнат да се почувстваме сити и да се борим с токсичния глад - и още как! Давам друг пример - салата от сезонни зеленчуци подправена със слънчогледово олио или чипс, “хрупанки” или тем подобни със същото количество олио? Еднакъв ли ще е ефектът за организма от въпросната съставка? Едва ли! Все пак и ако е възможно, оптималният вариант би бил салатата да е с дресинг на основата на слънчогледовите семена, така ще се възползваме максимално от полезните съставки от въпросното растение.

Веган бургер по рецепта на Веселин Станков

Продукти: 

Веган бургер - тук можете да вложите много въображение и да го направите по-вкусен от обикновения! В основата му са бобени кюфтета. Съставки за кюфтетата: 

3 ч. ч. сварен боб, най-добре червен боб( може и готов)
1 ч. ч. овесени ядки
1/2 ч. ч. ленено и слънчогледово семе
1/2 ч. ч. изчистени и нарязани пресни печурки
1/2 ч. ч. настъргано цвекло
магданоз и пресен лук, накълцани

Приготвяне:

Смилате всичко в блендера, като добавяте малко вода, за да стане лепкава консистенция с помощта на лененото семе, добавяте морска сол и подправките, които обичате - чубрица, мащерка, сминдух, самардала, индийско орехче, четен пипер...
Оформяте с ръце кюфтенца и ги печете на хартия във фурната, ако желаете - намазани със зехтин.
В бургера може да използвате листа маруля, резени авокадо и розови домати, парчета чушка, зелен лук, зелени подправки.

Към тях можете да направите ядкова майонеза

Продукти: 

100 г. кашу 
60 г. слънчогледов тахан
60 мл вода
1 с. л. лимонов сок
1 ч. л. горчица
1/2 ч. л. сол
1 скилидка чесън

Приготвяне:

Всички продукти се смилат в блендера до хомогенна смес. Ако накиснете предварително кашуто за 3-4 часа, майонезата ще има по-гладка консистенция.

TRUD_VERSION_AMP:3//
Публикувано от Труд news

Този уебсайт използва "бисквитки"