Един ден в COVID отделение

Лекари и сестри влизат в тоя ад без да се страхуват

Като начало, ако решите да се поглезите с един разкошен ковид, имайте предвид, че ще ви се наложи да поостанете в отделение, в което, за разлика от всички останали отделения, нямате особено много права. А нямате, защото сте под карантина! Толкова! Нещо неясно?

Когато постъпвате в ковид отделение, трябва да притежавате: здрави вени, здрав стомах, здрава психика. Горе долу е това. Но може и в обратен ред. Здравият стомах ще ви е нужен да поглъщате по 4 колхицина на ден, гарнирани с 6 антистенокардина, 4 ампули витамин C и още куп неща, за които не смея и да питам за какво са.
Ако си мислите, че поглъщането на тези неща е лесна работа, трябва да ви уверя, че не е. Усещането, че искате сега, в точно този момент да повърнете всичко на пода, е толкова силно, че понякога само ранното ми тоталитарно възпитание успява да ме възпре от подобна декадентска проява.

Денят тук протича така. В 5 сутринта влиза дежурната сестра. Тя мери температурата ви, сатурацията, кръвното. После започва да ви поставя първите за деня системи. Два антибиотика, комбинирани с лекарство за отхрачване.

Ако лежите в ковид отделение, станете рано, за да използвате спокойно тоалетната. После, когато и другите станат, вече не е толкова спокойно. Можете да пиете кафе. То се прави така - наливате си гореща вода от чешмата в кенефа. Наливате едно нескафе 3 в 1 и разбърквате. После пиете от този приветлив бълвоч (в случай, че имате обоняние де, аз, за късмет, си имам).

Следва визитация. Двама лекари гледат строго изпод скафандрите. И след това започва тоталното безвремие. То продължава около 6 часа до 18 часа вечерта, когато са новите системи. А, пропуснах ли да кажа за онези 4 инжекции в корема дневно? Те се понасят, много тънички игли. И по-зле е било. Най-депресивно е вечер. Таман си легнеш и идва нощна визитация. Температура, сатурация, кръвно...

И горе-долу е това. Иначе седите, опитвате се да не повърнете и четете как някакви хора си играят на политика.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Венцислав Мицов

Този уебсайт използва "бисквитки"