Експертът по международна сигурност Симеон Николов пред „Труд“: Да приравниш Русия с тероризма е липса на мярка

Мишустин има управленски качества и е добре приет от едрия бизнес, но едва ли той ще е човекът, който ще бъде подготвя да смени Путин, защото няма нито геополитическата, нито военната подготовка и опит

Новата година започна без истинска зима и с истински световни пожари... основно в политиката. САЩ ликвидираха иранския генерал-герой Солемайни, Техеран отговори с ракетна атака и сваляне на цивилен самолет. Турция и Русия трайно се настаниха в Либия, договориха се за Сирия и откриха „Турски поток“. НАТО притисна все повече Русия, а България е между чука и наковалнята. Какви са рисковете за нас в този динамичен свят?

- Изненада ли бяха предложените от Путин промени и последвалата оставка на руското правителство и какви, според вас, са действителните причини за рокадите?

- Действително имаше елемент на изненада, но и предприетите мерки имат своята логика. От пръв поглед става ясно, че тези събития не са под натиск от вътрешни противоречия, а са добре и стратегически премислени. Жалкото е, че докато акцентите на Путин бяха върху действителните проблеми - икономически, социални, демографски, коментарите на западните медии се впуснаха единствено по пистата „Бъдещето на Путин“. Двата вектора, които се очертаха в изложението на президента - решаването на назрели проблеми и бъдещо управление на държавата от една страна, са опит за успокояване на опозиционни претенции, а от друга- внасят предсказуемост в действията. Прехвърлянето на правомощия от президента към Парламента действително може да се тълкува като застраховка. Възможно е Путин да е бъдещия премиер, но е прибързано и невярно всяко твърдение, че Русия би могла да се превърне в парламентарна република. Предложеният за премиер Михаил Мишустин има необходимите за промените управленски качества и е добре приет от едрия бизнес, но едва ли той ще е човекът, който ще бъде подготвя да смени Путин, защото няма нито геополитическата, нито военната подготовка и опит. Тези промени няма да се отразят на външнополитическите приоритети на Русия.

- В представения тази седмица от Българското дипломатическо дружество Годишен анализ за „Международната политика и българската дипломация“, на който сте един от съавторите, разглеждате заплахите за сигурността, а НАТО посочи на последната си среща на върха на първо място Русия и тероризма. Кои са основните заплахи днес?

- На политическо ниво да приравниш една държава като Русия с тероризма е липса на мярка, превръщаща недипломатичността в провокация. Докато на ниво разузнавателни служби на западноевропейски държави се посочва, че през 2020 г. рисковете ще идват от кибератаките, десния тероризъм и ислямизма. Всъщност в геополитически план и дългосрочно има три големи риска за стратегическата стабилност в света. Това са очевидния разпад на международната правна система, оттегляне от международни договори, които осигуряваха известна предсказуемост и взаимен контрол, например Договора за забрана на ракетните със среден и малък обсег и очертаващата се неяснота дали ще бъде продължен Договора за стратегическите ядрени оръжия СТАРТ 3. Втората група от рискове е в това, че в процеса на трансформация на световния ред, преминаване към многополюсна система и промяна на баланси и зависимости в света, отделни държави започнаха да преминават всякакви червени линии и да разширяват хибридните форми за намеса, търговските войни за налагане на своята воля, незачитайки интересите на другите, а тези дни дори със заплахи за ликвидиране на ръководни военни по схемата с убийството на иранския генерал Солеймани. Третият риск ще дойде от развитието на оръжия на нова технологична база, които остават извън международния контрол, като изкуствения интелект, и могат да променят бързо превеса на стратегическите военни способности на една или друга държава.

- Какво би означавало това за нашия регион и за България?

- Типично за България е, че основната заплаха за бъдещето на страната не идва толкова отвън, колкото от самите нас, въпреки шанса да се възползваме от членството си в ЕС и НАТО: демографска катастрофа, изтичане на специалисти, първенство по корупция в Европа, конвенционална престъпност, задълбочаващо се самоубийствено разделение в обществото и т. н. Другата особеност е неразбирането, че не толкова с военна сила, а с други форми на влияние и въздействие, използвайки слабостите на управлението и обществени нагласи се постига отслабване на националната държава, загуба на суверенитет, промяна на национална идентичност и реализиране на дългосрочни цели в ущърб на българските национални интереси.

- Към момента не съществува висока вероятност от пряка военна агресия срещу суверенитета и териториалната цялост на Република България, тъй като сме част от НАТО и ЕС. Така ли е?

- За региона и в частност за България, особено важно е да не се превърнем във „фронтови пояс“, по думите на бившия помощник държавен секретар на САЩ г-жа Нюланд и да избегнем крайната милитаризация на Черноморието, поради което е необходимо намирането на баланс между отбранителна и т. н. възпираща мощ на страната ни като част от НАТО. Защото това понятие, което Брюксел възприе - „възпираща роля“ - ако е несъразмерно, не създава доверие, а го ерозира.

- Какви са тенденциите в обкръжението на България?

- За съжаление в повечето експертни анализи в чужбина прогнозите са, че Черноморският регион ще остане с „висока степен на конфликтност“ и през следващото десетилетие. Стратегията на САЩ за противодействие на Русия в Черно море от октомври 2019 г. ще изиска от цитираните в документа съюзници и партньори, а сред тях Румъния и България, нови ангажименти. Няма съмнение, че за нас те ще бъдат конкретизирани в рамките на Стратегическия диалог между България и САЩ, започнал на 8 януари 2020 г. Но генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на съвместна пресконференция с румънския премиер Людовик Орбан на 9 януари 2020 г. потвърди за пореден път, че „Черно море е от стратегическо значение за НАТО. Алиансът възнамерява да продължи да засилва присъствието си в този регион“. Голямото струпване на въоръжени сили и бойна техника обаче, рязко увеличава риска от случайни и неволни инциденти, сблъсък или рязко изостряне на напрежението, които могат да възпламенят обстановката в региона. Но от военно-оперативна гледна точка, в това затворено море трудно би могла да се развърне военно-морска операция на големи международни формирования. Всеки квадратен метър е под контрола на руските и турските ВМС. Достъпът на кораби на САЩ и НАТО през Босфора може да се облекчи, ако Турция завърши изкуствения канал северно от Истанбул с параметри, подходящи за големи плавателни съдове. Защото конвенцията от Монтрьо важи само за естествени проливи.

- Как може да се повлияе на тази тенденция?

- Постепенното решаване на кризите в Черноморския регион би съдействало за нормализиране на отношенията на Русия със Запада и поставило начало на изграждането на нова архитектура на сигурността. А това би могло да стане чрез намаляване на геополитическата конкуренция, съвместни действия на дипломатическо ниво, демилитазиране на региона, активизиране на икономическа помощ, премахване на икономическите санкции. Защото очертаващото се замразяване на Украинския конфликт би означавало да се запази военното присъствие в региона. За това е необходима промяна и в подхода и вижданията на партньорите. Не може търсенето на враг на всяка цена в стратегията на Алианса и в Българската национална стратегия да са съзвучни със съвременния етап на развитието на човешката цивилизация.

- За нас Балканите са най-важни. Защо ЕС е някак си пасивен по отношение на този регион?

- Да, по отношение на Западните Балкани, ЕС остави вакуум, който се запълва от САЩ с милитаризация и от Турция с пълзяща ислямизация и икономическо влияние. ЕС няма никакво време за губене в посока ускоряване приемането на страните-кандидатки за членство. Новата ЕК би могла да преразгледа досегашната политика към Балканите.

- Какви рискове носи за сигурността растящото напрежение в Източното Средиземноморие?

- Ролята на Турция както в спора за газонаходището до Кипър, така и с делимитацията на морсокто пространство с Либия и намеса в тази страна е дестабилизираща. С помощта на бойци от ислямистки организации от Сирия се създава плацдарм за навлизане в Северна Африка, а Мисрат вероятно ще се превърне в следващата военна база на Турция, след тези в Катар и Сомалия. Трябва да си припомним предупреждението на бившия съветник на президента на САЩ - Майкъл Рубин, и на френското разузнаване за ролята на военнизираната организация на Ердоган „САДАТ“, която подготви над три хиляди чужди джихадисти, действащи в Сирия и Либия, а днес се превръща в новата „Хизбула“ с ангажименти в редица страни и представители дори в Европа. От друга страна, основателното недоверие към Турция като партньор на НАТО, принуди САЩ да предприемат мерки, водещи към по-голяма милитаризация на региона. С актуализирания договор за военно сътрудничество с Гърция страната се превръща всъщност във фронтова държава и u се възлага сдържаща роля като на Полша и Израел. Разширяват се и се модернизират 4 бази - Крит, Лариса, Стефановикио и Алекснадруполис. В Лариса вече са разположени американските дронове MQ-9 Reaper и многоцелевите изтребители F-22 Raptor. Алексондруполис е възлова точка на газопровода между Гърция и България и Транс- адриатическия газопровод. От там САЩ могат да прехвърлят сили на Балканите само за броени часове и с лекота да спрат например търговията на Русия през Черно море с останалия свят. На България се отрежда ролята на транзитен коридор и логистичен център за преминаващите съюзнически сили от гръцките пристанища в посока Североизток. Сред намеренията и плановете на САЩ е използването на армейския полигон Криволак в Северна Македония за разполагане не само на разузнавателни, но и на бойни дронове със способности на ракети с малък и среден обсег и използвайки и българското въздушно пространство да обхванат цели в Черно море и Източното Средиземноморие.

- Споменахте „Хизбула“. САЩ ни напомниха, че тя е стояла зад атентата в Сарафово и че е готвела атентати в няколко държави.

- Това е манипулативно твърдение. От 2012 г. до днес не се намериха доказателства, които да потвърдят, че зад атентата в Сарафово стои Хизбула. А Израел посочи Хизбула само час и половина след това, преди нашите органи да започнат разследването. Иззети ни бяха и всички доказателства. Още тогава обърнахме внимание, че това не е неин почерк. Самоубийствените атентати са характерни за сунитския тероризъм, но не и за шиитите. Почти една година по-рано нашият Център за стратегически изследвания в сигурността предупреди за възможен атентат в Бургас или Варна, ген. Кирчо Киров изнесе данни за други предупреждения и нито едно от тях не бе свързано с Хизбула. САЩ притиснаха Европа да включи Хизбула в списъка на терористничните организцации и тя го изпълни. Но до ден днешен европейците правят разлика между Хизбула и военното u крило на една регионална организация. Изключително вредно е да се внушават днес такива заплахи по адрес на България. Каза го и премиерът Борисов.

- В такава усложняваща се обстановка, какво трябва да направи България?

- В международен план България трябва да придобие самочувствието за участие в стратегически дебати на равноправна основа със своите съюзници в НАТО и ЕС. На Балканите сигурността не може да бъде внасяна отвън, а следва да бъде гарантирана първо отвътре. За да не се допусне превъръщането им във фронтова зона или периферен буфер, е необходимо държавите тук да формират обща политика в сферата на сигурността, тясно обвързана с Европейската политика за сигурност и отбрана. В зависимост от развитието на средата за сигурност, може да бъде лансирана инициатива за създаване на Зона за забрана за разполагане на ядрено оръжие, на ракети със среден и малък обсег и дронове с обсег над 500 км. Държавите-членки на ЕС от Балканите трябва да се намесват значително по-активно при определяне политиките на ЕС спрямо фактори, които влияят върху сигурността на региона като Турция, САЩ, Саудитска Арабия, нелегалната миграция, пълзящата ислямизация, тероризма и др. България би могла да инициира създаване на специален фонд, от който финансово по-слаби страни да получават средства за изграждане и поддържане на нови военни способности. Във вътрешен план е необходима нова Концепция за национална сигурност. Академичната общност и Българското дипломатическо дружество от години настояват за приемане на Външнополитическа стратегия на България. Липсата на визия, надхвърляща хоризонта на мандата на управляващите, е огромна пречка. Предстои тепърва елитите ни да се учат на сложното съчетаване на политика, дипломация, икономика и военни средства, както и на практика да проумеят необходимостта от приемственост на правителствата в политиката за сигурност и отбрана.

Нашият гост

Симеон Николов е директор на Центъра за стратегически изследвания на сигурността, отбраната и международните отношения. Бивш заместник-министър на отбраната, главен експерт в администрацията на президента, дългогодишен дипломат, член на УС на БДД, основател и главен редактор на издание за анализи в сигурността и международните отношения.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Емил Спахийски

Този уебсайт използва "бисквитки"