Елвира Георгиева: На 60 още се чувствам дете

 

Преди в клиниката на мъжа ми идваха със снимка на Анджелина, а сега на Николета

Почти всеки втори пациент е на антидепресанти

Все повече жени идват за намаляване на бюста

Музикалният талант на красивата певица Елвира Георгиева е наследствен. Тя произхожда от семейство на потомствени лютиери, а дядо й е сред основателите на фабрика „Кремона“. Благодарение на него, тя започва да свири на цигулка и завършва с тази специалност музикалното училище в Стара Загора. Певческият й талант обаче не може да остане скрит и през 1984-та година, тя печели конкурс и започва кариерата си в група „Сребърни звезди“. Тя е печелила награди от най-известните ни конкурси, като „Златният Орфей“ и „Бургас и морето“. Огромна популярност, като самостоятелна изпълнителка й носи песента „Коминочистачът“, музиката на която пише композиторът Владимир Наумов. Той е автор и на повечето от нейните хитове, а същевременно с това става й неин съпруг. Съдбовна за Елвира се оказва срещата й с популярният пластичен хирург д-р Николай Георгиев, който успява да спечели сърцето й и няколко години по-късно двамата се женят на скромна церемония, на която присъства и първия съпруг на Елвира, с който запазват отлични отношения.   

- Елвира, на 18 октомври ти ще вземеш участие в големия финален концерт на турнето „Обич и песен“, в зала 1 на НДК. Вълнуваш ли се от тази нова среща с публиката и кои твои хитове ще изпееш на сцената?
- На първо място, много се вълнувам от това, че ще се видя с толкова мои колеги, защото това вече рядко може да се случи - да се съберат такива големи звезди на един концерт. Най-близки сме със Силвия Кацарова и Роси Кирилова, но ще се радвам да се видя с всичките ми колеги. Вълнувам се и от срещата с почитателите на хубавата българска песен и се надявам като се кача на сцената Бог да ми помогне да мога да представя по най-добрия начин една китка от няколко мои песни. На концерта ще изпея „Любов“ на Румен Бояджиев, „Няма пътища назад“, „Коминочистачът“ и „Спомен“, с които да напомня отново за себе си на публиката. 

- Имаш ли желание да се завърнеш по-активно на сцената и мислиш ли за нови песни, или в момента се вълнуваш повече от други неща?
- Не, в момента не възнамерявам да правя нови песни. Сега по неволя трябва да се занимавам с къщата ни, защото имаме голям дом с шест декара двор и той изисква доста работа. Имаме и няколко човека, които помагат за поддръжката, но ти трябва да ги насочваш. Аз съм поела грижите за дома, докато мъжът ми сега строи нова клиника. 

- Неотдавна празнува 60-годишен юбилей. На колко години се усещаш и кое от нещата, които вече си научила ти се искаше за знаеш и когато си била на 20, или 30 години?
- Въпреки че вече съм на 60, още се чувствам дете, което звучи малко странно, но е така. Душата няма възраст, както на 20 човек иска да обича, така и на 80 - тялото остарява, но вътре нещата са си едни и същи. Сега се сещам за нещо, което бих искала да знам на 20 – това, че да бъдеш наивна и чиста е нещо прекрасно, а не недостатък. Преди винаги съм смятала тази наивност за някаква глупост, докато сега знам, че това е прекрасно качество, защото хората станаха много фалшиви, манипулативни и лицемерни. Да срещнеш днес наивен и чист човек е нещо невероятно и толкова ценно. Вече почти няма по-простодушни хора - без маска и притурка, които не хитреят и няма да те преметнат. Сега, на 60, разбирам че това да си наивен е уникално качество и слава Богу животът не ме е премазал да изгубя това в себе си.

- Съпругът ти д-р Николай Георгиев е пластичен хирург. До каква степен красивата ти визия днес се дължи на уменията му, или е ген?
- Е, трябва да бъда откровена. Разбира се, че той ми е помогнал да изглеждам добре, но може би детската ми душа няма как да не подмладява и тялото. Нито уста, нито нос, нито очите съм си правила, само лифтинг ми е правил мъжът ми, което разбира се ми е помогнало да изглеждам по-млада, но дължа това до някаква степен и на моето излъчване. За бюста също никога не съм крила.

- Много твои колежки от попфолка си направиха нослета тип Майкъл Джексън и вече почти не приличат на себе си. Какво мислиш за тази тенденция?
- Щом се харесват – няма лошо, но си мисля, че човек трябва да запази индивидуалността си, защото в един момент хората на първо виждане се объркват кой-кой е. Казват - модерно е да имаш голяма уста и малък нос и всички масово започват да пълнят устните и да си правят такива нослета. На някои им стои добре, но на други им правят вирнати нослета като на прасенца. Когато всичко е пипнато добре, стои ненатрапчиво и естествено. Масово идват в клиниката на мъжа ми и казват, че искат малък вирнат нос, а той ги убеждава, че няма да им отива и е много по-добре да поискат нос, който да се промени така, че почти да не личи.

- Кои са най-странните желания, с които са идвали в клиниката на съпруга ти?
- Знам от него, че има много странни желания. Най-често идват жени, които искат ужасно обемни гърди - 800 милилитра всяка, или дори килограм. Той категорично им отказва с довода, че за първи път не могат да им бъдат поставяни толкова големи, защото трябва да се разкъса мускула, а всичко се прави поетапно– първо среден обем, след това повторно, за да се постигне желания размер. Има високи жени, на които биха им стояли дори и 800 кубика, но за по-дребна жена това е прекалено много. В началото, на запад всички искаха гърди като на Памела Андерсън и Доли Партън, сега вече не е така и искат по-нормални обеми, дори самата Доли си намали бюста. Напоследък все повече жени идват за намаляване на гърдите, защото имат проблеми с болки в гърба – колкото идват да си увеличават бюста, толкова и да го намаляват. 

- Със снимки на кои знаменитости идват най-често пациентки, които искат да приличат на тях?
- Едно време беше с Анджелина Джоли. Сега често се случва да искат да приличат на Николета Лозанова, което е хубаво, защото все пак тя е българка. За мен не е много добре това да искаш да си като някой друг, защото никой не може да е като другия, важно е какво отива на дадения човек. 

- Плаши ли те светът, в който живеем в момента – войни, природни бедствия, катастрофи…?
- Плаши ме, разбира се. Хората наистина полудяха и на всички им е много  трудно и нещо ги притиска. Въпреки това се изненадах, когато разбрах колко много хора в момента са на антидепресанти. В клиниката на мъжа ми почти всеки втори пациент е на антидепресанти. Когато преди интервенции трябва да кажат какво вземат и приблизително половината споделят, че взимат. Почти целият ни живот мина в кризи, не помня период в България да не е имало някакви кризи –  имаше и купони, талони… Минахме през какво ли не и това се отразява на хората. 

- Ти самата как успяваш да запазиш психиката си?
- Понякога и аз изпушвам, благодарение на това, че се занимавам и с моите духовни практики. Когато се изтърва и влезна много в материята и пак се връщам към книгите и практиките. Аз обичам да медитирам, но всеки трябва да намери неговото нещо, което го разтоварва. Настолната ми книга е „Силата на настоящето“ на Екхарт Толе и тя също ми помага.

- Ти си имала съвместни концерти с Георги Христов и Георги Парцалев. Какво си спомняш за тези времена?
- Хубави времена бяха, тогава бяхме малко звездите и всички бяхме много популярни и обичани. Такова време беше, че не можеше да видиш някоя звезда да се разхожда по улиците, всичко ставаше скришно и някой друг ти доставяше нещата – дрехи, продукти... Спомням си, че двамата с Парцалев ходихме при Ванга, беше около година и половина преди той да почине. При нея беше море от хора, а покрай него и аз влязох при Ванга. Той мина най-напред, а аз бях за по-кратко. Тогава още не се бях омъжила за Влади и тя ми каза: „Вземи го - добър е!“ Също така ми предсказа, че много път ме чака, аз бях още в началото на кариерата ми. На Парцалев му беше казала, че ще радва още дълго време хората, може би е искала да му даде кураж, защото тогава той беше притеснен за здравето си. Сигурно е имала предвид, че ще радва дълго време хората чрез екрана на телевизора и филмите, които е заснел.

- Фактът, че запази отлични отношения с бившия ти съпруг – композиторът Владимир Наумов, а той и мъжът до теб Николай Георгиев също са големи приятели и дори работят заедно, стана обект на голям интерес. Тримата все още ли сте така близки?
- Да, разбира се, но Влади вече се пенсионира и не работи в клиниката, обаче отношенията ни си остават отлични. Той си има негова половинка, като аз и Ники им станахме кумове на сватбата. Те често идват и вкъщи на басейна, приказваме си приятно и поддържаме същите добри отношения, както преди.

- С какво те изненада съпругът ти за твоя юбилей?
- Изненадата беше малко преди юбилея – едно хубаво малко джипче с уникален цвят - бикини. Преди това имах малка електрическа кола, но понеже сега живеем малко по-нависоко и тази кола не беше толкова удобна и сигурна за такъв терен, затова я продадохме и сега съм с джипчето. 

- Какво обичаш най-много в д-р Георгиев?
- Той е много сърцат – да, не е лесен, понякога е доста преуморен и сприхав, обаче има такова сърце… Не съм срещала в живота си друг човек с такова огромно сърце. Като гледа новините за наводнението, или види сираци и непрекъснато помага, но не иска да се афишира. Само пита  секретарката какво можем да изпратим.  

- Една от последните новини за теб е, че на 60 години си станала баба, покрай дъщерята на мъжа ти, която ви дари с внучка - Дара?
- Както се шегуваме - на 60 години е редно да стана баба! (Смее се.) Много сме щастливи!

- Твоят дядо е един от основателите на известната лютиерска фабрика „Кремона“. Близки ли бяхте и за какво си най-благодарна на него и на родителите ти?
- Когато той почина бях само на шест, но въпреки всичко споменът ми от него е толкова силен. Днес си давам сметка, че доброто което е в мен, идва от него. Той беше вегетарианец, толстоист и дъновист. Интересът ми към духовното и тази доброта и наивност идват от него. Дядо беше много специален човек, за съжаление вече го няма. От бащиния ми род идва голяма благост. Благодарна съм на родителите ми, че са ме приемали такава, каквато съм и са ми дали възможност да се родя на тази земя. Като ме попита за дядо ми, си мисля, че трябва да съм много благодарна на него и затова, че още от малка започнах да свиря на цигулка, което е от голяма полза за един певец. 

- С годините научи ли се да прощаваш?
- Урокът за прощаването вече съм го научила. Само някой да ми каже „извинявай“ и смятай, че отвсякъде всичко е забравено - лесно прощавам. По-трудно ми е да се отстоявам и да вярвам преди всичко в себе си.

- Любимата ти мисъл, или цитат?
- Обичайки - побеждавай!

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Светла Йорданова

Този уебсайт използва "бисквитки"