Елена Йончева - Професия репортер

Свикнали сме, когато някъде по света има събития, за които другите казват, че точно там и точно сега не трябва да се ходи, да видим Елена Йончева да се връща с разтърсваща история. Само за година този живот остана в миналото. След като роди на 51-годишна възраст първото си дете - Тео, тя премина още една граница - от журналист стана политик. Новият президент Румен Радев я посочи като пресаташе.

Кръвта вода не става. Рано или късно Елена Йончева отново ще бъде репортер, гаранции. Никой свободен човек не е оцелял в администрацията.

Понякога една случка е достатъчна, за да покаже същността на човек, а при Елена те са безброй. Преди години, доста преди Осама бин Ладен да бастардиса кулите близнаци в Ню Йорк, Афганистан си беше една спокойна талибанска държава. Спокойна, в смисъл че никой по света не се интересуваше, че там колят, бесят, взривяват, смазват всичко, което изглежда светско. Жените ги пребиваха с камъни, защото някой комплексар се е усъмнил, че кръшкат. Всичко светско бе в миналото. Музиката, както и днес, в “Ислямска държава” беше забранена.

Някаква жена от славянска държава, християнка, с разбулено лице - Елена Йончева - се среща с министъра на пропагандата на талибаните. Той обяснява надълго и нашироко колко важни са традициите и колко приятна държава е талибански Афганистан. Дори само това интервю да беше донесла у нас, това се води като страхотен журналистически удар. Уникално - имаш интервю с талибанския Гьобелс. Но това не е Елена Йончева. Тя вади диктофон, пуска “Ролинг стоунс” и пита нещо от сорта “С какво ви дразни тази музика”. Ами... много има против средновековният сатрап.

В нормалния свят това се нарича “да си търсиш белята”, но на Елена й се разминава.

Тя си е търсила белята неведнъж и всичко в името на журналистиката заради добрата и справедлива история, която трябва да бъде чута. Не заради лицето, името и тържествените анонси на търговския отдел в телевизията. Само и единствено заради историята.

Тя беше в Босна, където щеше да я утрепе минохвъргачен огън (предният камион замина заедно с войничетата). Беше в Косово, където я отвлякоха сърбите и искаха да я застрелят, защото България е подкрепила САЩ да бомби Югославия. Влезе в Косово оттам, дето никой не смее - през планините около Тропоя. Тя беше и в Македония, където спецчастите щяха да я отстрелят, защото беше близо до бунтовниците. Това се случва навсякъде, където отива - Сомалия, Афганистан, Ирак, Северна Корея, Украйна, Турция (там вече я раниха)...

Преди цяла вечност Елена успя да направи интервю с човека, когото цялата шпионска машина на Русия търсеше, а CNN не можеха да припарят до него - генерал Джохар Дудадев - лидера за независимост на Чечня.

И най-важното, което може да се каже за нея като журналист - прави чудеса. Футболният клуб “Левски” трябва да издълбаят името й със златни букви, защото тя се превърна в онази фея, която успя да сбъдне мечтата на едно момче - Мариян Огнянов от Лом - да играе в “Левски”. Хлапето пък вкара първия в историята на България гол в мач от Шампионската лига, при това срещу “Челси”. Но историите на Елена нямат край.

Иначе “Уикипедия” е доста лаконична за нея: Елена Йончева е родена на 27 май 1964 г. в град София. Дъщеря е на Лариса и Никола Йончеви. Майка й е рускиня, баща й - българин. Завършила е телевизионна журналистика в Москва с отличие. От 1994 до 2009 година има съвместно съжителство с политика Сергей Станишев, с когото се познават още от студентските си години в Москва. Работи за петъчното предаване “Панорама” на Канал 1 на БНТ, водеща е в БНТ, Канал 1, в програмата “Екип 4”, както и в публицистичното предаване “Оригиналът “ по TV7 заедно с Иван Гарелов. Най-много да добавят “пресаташе на президента Румен Радев”. Но скуката на биографията няма нищо с общо с Елена Йончева. Тя е репортер.

 

Никога не тръгва неподготвена

“Журналистиката не е авантюра и снимките в нестабилен район изискват добра предварителна подготовка, проучване, събиране на много информация - казва Елена за списание “Ева”. - Смисълът е не просто да се намали рискът, а да се свърши стойностна работа. Защото днес за един журналист не е трудно да отиде в която и да е точка. Всичко е въпрос на добра логистика и средства. Същественото е с какво ще се върнеш оттам. Работата на терен изисква и изключително много енергия. Не физическото оцеляване в конфликтни райони е основният проблем на журналистите днес, а способността да се ориентират в обстановката. И да бъдат почтени.”

 

За нея

Тя пише история

Елена е талант. Трябваше да видя само един-единствен неин студентски филм, за да я поканя и взема в екипа на “Панорама”. Елена е смела. Тя е военен кореспондент от световен ранг и го доказва с всеки свой филм. Днес вече има много репортери с претенции да са били на война, но телевизията ясно показва кой реално е в битката. Елена е самостоятелна. Имам честта да съм от малкото й колеги, на които тя се доверява. Елена пише история. Досега от горещите точки на планетата, а сега и в България.

Иван Гарелов, журналист

Ще се радвам да остане все така земна

Тя страхотен професионалист. Правехме с нея корица за списание “Ева” у дома й и целият екип се почувствахме като у дома си. Направи ни кафе, показваше ни, разказваше ни. Не се притесняваше изобщо, че ще я снимаме. Тя е отворен човек, включително и за всичко от живота. Елена обича да снима и има страхотна техника. Говорехме си и за снимането, и за градината. Тя е изключително земен човек, не се изживява като нещо различно и специално. Няма идея каква работа върши пресаташето на президента, но бих се радвал, ако това, което върши, не я промени и остане така земна и човек, който се държи нормално.

Енчо Найденов, фотограф

Когато е на терен, е много упорита

Елена Йончева е професионалист от висока класа. Когато работех за Ройтерс, сме се засичали по много войни - в Косово, в Ирак. В нея има страшно много енергия. Тя е упорита и дава всичко от себе си за историята, която разказва. Когато отразявах войната в Ирак през 2002-ра, прикрепен към взвод от морската пехота, в продължение на седмици напредвахме към Багдад и адски много се зарадвах, когато в хотел “Палестина” едно от първите лица, които видях, беше това на българка, на Елена Йончева.

Олег Попов, фоторепортер

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Михаил Леонов

Този уебсайт използва "бисквитки"