Ембарго за България

Какво е общото между Тбилиси, Скопие и Талин? А между Тирана, Хайфа и Астана? Едва ли ще се сетите от пръв поглед. Първите 3 града вече са домакини на европейски финал, а следващите - кандидати.

В последните години УЕФА глобализира футболната карта на Европа. Иска и малките да са съпричастни към Големия мач. Мишел Платини много добре знаеше как се печелят гласове за конгреса и започна да раздава еврофинали наляво и надясно. През далечната 1998-а мастити фигури у нас твърдяха, че след ремонта "Васил Левски" също ще е готов за Големия мач. Оказа се друго – с немалко компромиси арената приема мач от групите на Шампионската лига.

В България като национален спорт вече са обясненията как нещо не може да стане. Но нека погледнем съседите и страните с много по-малко футболни успехи.

Ето как започна всичко. В стил Дядо Коледа през 2012-а УЕФА изпрати на 50 км от границата ни финала за Лига Европа - в Букурещ. Там "Атлетико" (Мадрид) победи "Атлетик" (Билбао) с 3:0 пред 52 347 зрители. А цената за строежа на "Арена национала" съвсем не е умопомрачителна - 20 млн. евро.

И ако Румъния е голяма държава, то какво да кажем за 3-милионна Грузия, която далеч не е най-богата от бившите съветски републики. Там на живо видяха шоу за историята - "Барселона" победи "Севиля" с 5:4 в мача за Суперкупата на Европа. Дъхът на всички на стадион "Борис Пайчадзе" спря при шоуто на Меси и компания. На трибуните имаше 51 940 души.

В УЕФА разбраха, че мачът между носителя на Шампионската лига и Лига Европа е отлична възможност малките да напомпат мускули. И така следващият двубой между "Реал" и "Севиля" отиде в полярния кръг - в Трондхайм. Разбира се, Норвегия е всичко друго, но не и бедна държава. Само че арената на "Розенборг" е меко казано странен избор.

И... да се върнем на Балканите. На 8 август, на 200 км от София, ще пристигнат Жозе Моуриньо и Зинедин Зидан, Кристиано Роналдо и Уейн Руни. Или казано с други думи "Реал" (Мадрид) и "Манчестър Юнайтед". Честито, Скопие! Честито, стадион "Филип II". Само че това не е арената, на която България печелеше в последните 20 години. "Филип II" вече е супермодерен стадион за 33 460 души и Македония вложи в тоталната му реконструкция 32 млн. евро. Е, заслужи си Кристиано Роналдо!

А знаете ли къде е мачът догодина? На "А Ле Кок Арена". Къде е той? Въпрос с повишена трудност. Намира се в Талин, столицата на Естония. Държава без нищо славно във футболната си история. В момента върви разширяване, защото капацитетът му е само 10 340 седящи места. Очевидно това не е проблем за УЕФА.

Да хвърлим поглед и в бъдещето. Подадени са кандидатурите за финалите през 2019 година. За Шампионската лига спорят Мадрид с новия стадион на "Атлетико" и... Баку. За Лига Европа отново първа писта е Баку с конкуренцията на Севиля и Истанбул. Хайде на бас, че поне един от двата мача ще отиде край Каспийско море. И да стигнем до любимата Суперкупа на Европа. За нея спорят Тирана, Тулуза, Хайфа, Астана, Белфаст, Гданск и новата "Бешикташ Арена" в Истанбул.

В заключение - „Браво България!“. Реално нямаме един читав стадион за пред света. За разлика от грузинци, казаци, албанци, азери и македонци. Е, да, но за разлика от БФС те си нямат ... лоби в УЕФА!

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Боян Бойчев

Този уебсайт използва "бисквитки"