Безводието е цената, която хората ще плащат за преплетените икономически интереси и допуснатите ВЕЦ-ове по язовирите
Всички язовири в България през последните три години бяха източвани системно, каза в интервю пред „Труд news“ преди няколко месеца Емил Димитров-Ревизоро. И предупреди, че властите ще трябва да отговарят на въпроса „Къде е водата?“, защото стотици населени места ще бъдат засегнати от водна криза.
ВЕЦ-овете няма да върнат водата обратно, но тези, които са я разрешили за ползване на ВЕЦ-овете, няма как да се оправдават сега със сушата, категоричен е и днес бившият министър на околната среда и водите.
- Господин Димитров, какво се случва с водата в България, пред водна криза ли е половината държава?
- Още преди 4 години казах, че в язовирите в България има вода за 2 години. Ако през това време се пестеше водата, в момента нямаше да сме във водна криза, поне що се отнася до големите и национално значими язовири. За съжаление, през последните 4 години язовирите само се точеха, загубите се покриваха с валежите от време на време и всичко уж беше наред. При засушаване обаче, както и в момента, видяхме, че всичко лъсна. Но няма защо сега да се оправдават със сушата, защото много добре се знаеше какво е положението, нещо повече - институтът по хидрология и метеорология е към МОСВ и още от миналата година знаеха какво е положението, но не се предприемаха никакви действия.
- Защо временни министри се оправдават с климатичните промени, при положение, че още през август в интервю пред „Труд news“ Вие предупредихте, че дори и Черноморието е заплашено от воден режим?
- Когато през август месец Ви дадох това интервю, мен ме нападнаха, че насаждам страх в хората. А сега, когато от самото министерство повтарят думите ми и то за още повече язовири, изведнъж се оказа, че започват да се правят национални съвети, комитети, които да решават въпросите за след 5, 10 или 20 години. След като знаеш, че си във водна криза, защо не пестиш вода? Мога да ви кажа няколко язовира, които са за питейно-битови цели и на които ВЕЦ-овете работят. ВЕЦ-ове работят целогодишно и хвърлят водата в реката и в морето, а после се казва „хайде да пестим вода“. ВЕЦ-овете няма да върнат водата обратно, но тези, които са я разрешили за ползване на ВЕЦ-овете, няма как да се оправдават сега със сушата.
- Болницата в Плевен ползва бидони заради драстичния режим в града, хората в Плевен имат течащи чешми само по няколко часа, а решението се оказва строителство на язовир „Осъм“, което ще отнеме поне 10 години. А дотогава?
- Служебното правителство се опитва в момента някак да излъже хората, че проблемът се решава. Язовир „Осъм“ е спрян като проект още в края на 80-те години. Съоръжението е било планувано на една височина, но трябва да е на друга, не са проведени отчуждителни процедури, не са проведени проектантски дейности, не е изграден тръбопровода от язовира до захранващия водопровод. Нито има средства, нито има готовност за започване на проекта за язовира. Същото е положението и с рехабилитацията на ВиК мрежата в Плевен - в момента няма средства за капиталови разходи в бюджета заради дефицита, който трябва да е до 3 процента. Дори и да се намерят пари, поне 1 година ще са обществените поръчки, а строителството може и да започне след 5 години. В Плевен имат няколко водоизточника с помпи, които са във водоносния басейн, като най-големият е Биволаре, има и при Долна Митрополия, както и други три, но по-малки. В Биволаре има над 20 сондажа, друг е въпросът колко от тях са действащи. Ако тези сондажи пресъхват, не може да ги спасиш. В момента е взето решение да се докара вода, която да се пуска около сондажите и това да реши проблема. Това е практика, която сме правили само на едно, две места с успех в страната - едното е за водата на Ямбол. При Кабиле, където са сондажите при река Тунджа, се правят едни обходни, големи канали, които помагат за вдигането на нивото. Но около тези сондажи, където се добива питейно-битовата вода, трябва да има санитарно-охранителни зони, за да няма замърсяване, култури с пестициди и тн. Правят се ровове и канавки, които да поемат повърхностни води, които със сигурност са замърсени, за да се отведат и да не влизат тези води в сондажите. Сега изведнъж тези същите ровове ще ги пълниш с вода, за да вдигаш нивото вътре, в сондажите? Рано или късно сондажите ще бъдат замърсени и ще се компрометират и Плевен ще остане и без тази група сондажи. Прави се едно отбиване на номер, харчене на излишни пари. Плевен ще си остане без вода, защото няма скоро да се построи язовира, няма скоро да се рехабилитира мрежата, а сондажите, които се предприемат, едва ли ще вдигнат нивата на водния хоризонт, за да могат помпите да дадат необходимия дебит.
- Нека да разчетем с Вас и данните за язовир „Тича“ от бюлетина на МОСВ, защото „Тича“ е единствен водоизточник за Шумен, Търговище, Велики Преслав и в момента е на полезен обем малко над 100 млн. куб. метра или 37 процента, но там продължава да се подава вода към ВЕЦ?
- Познавам всички язовири в България, бил съм и народен представител от Шумен и „Тича“ съм го наблюдавал специално. Преди да се закачи към „Тича“, Шумен си е имал достатъчно много артезиански кладенци и подземни водоизточници. С времето обаче са започнали да ги унищожават, да се крадат помпите, струвало им се е скъпо, защото трябва да направиш няколко резервоара около града, да ги поддържаш, да синхронизираш нивата... Но в един момент са решили, че всичкото това може да се нареже на скрап и да се вържат наготово към един земеделски язовир, защото „Тича“ е бил със земеделско предназначение, както впрочем и язовир „Камчия“. Шумен си е унищожил собственото водоснабдяване и е решил да се върже към „Тича“. Това е предисторията. Но при ниво над 190 млн. куб. метра, особено при ниво от 210 млн., водата от „Тича“ е с добри качества. В момента е на 100 млн. куб. метра. Всеки да си прави изводите. Проблемът е друг, след като знаеш, че водата в язовира намалява, защо пускаш 4 пъти по-голям екологичен оток, само и само да работи малкият ВЕЦ? И във всеки график виждаме, че се пуска по 500-600 хиляди кубика, защото с този обем може да работят съоръженията на ВЕЦ-а. Целта на този язовир е да захранва ВЕЦ, или да захранва гражданите с вода? Отокът там трябва да е не повече от 120-160 хиляди на месец.
- Колкото е при язовир „Камчия“?
- Да, водата като се пусне от „Камчия“, не отива в реката и в морето, а отива в следващия язовир „Цонево“. Но там се пуска 160 хиляди куб. метра на месец и винаги е било толкова. Кой реши преди 4 години, че водата, която се пуска от „Тича“ в реката, трябва да бъде 500 хиляди куб. м? Няма да смятам за 4 години назад, но в момента, в който се виждаше, че положението става малко по-критично, можеше да се спести вода и поне половин година градовете да не разберат, че има водна криза. Министър, не друг, е разрешавал през тези 4 години водата да се точи за ВЕЦ-а. Да не се питат сега къде е водата - отишла е в Черно море. Някой е произвел ток, а токът от ВЕЦ-ове е незначително количество за България, но водата вече я няма.
- Как се решава проблемът в страната с толкова рехава енергийна стратегия и още по-липсваща водна такава?
- Много от язовирите, които са за земеделски и енергийни цели и не са предвидени за питейно-битово потребление, ще станат за питейна вода с всички произтичащи за това последствия. София е най-големият град, има най-големия язовир „Искър“, но всички срамежливо си мълчим, че преди да почне язовир „Искър“, всъщност стои пречиствателната станция на отпадните води на десетки населени места, включително и на Самоков, Боровец и тн. Тоест, когато имаш един язовир, а преди него имаш 20, 30, 50 села и на всички канализацията влиза в този язовир, не може да искаш водата да е чиста като от планински извор. В един от най-хубавите ни язовири „Йовковци“, водата е с такова добро качество, говоря за входящата в пречиствателната станция вода, каквото не е качеството на изходящата вода от десетки пречиствателни станции. Но и при „Йовковци“ започва да има проблем с водата. Нямаме национална стратегия и не пазим водите, а това засяга пряко живота и здравето ни, бъдещето на децата ни. Трябва да кажем, че язовирите и по времето на комунизма, и сега са едни и същи, с един или два да са повече, но количеството е едно и също. И водата е същата, но преди сме напоявали милиони декари, сега са 10 пъти по-малко, а водата не стига и искат още и още. Водата се губи след като напусне големия резервоар, след язовира.
- Твърде обезпокоителни са данните и за язовир „Камчия“, който може да достигне мъртъв обем преди края на 2025 година. Какво става тогава с водата за Черноморието?
- Язовир „Камчия“ е друга тема, но „Камчия“ в момента е под 30 млн. куб. метра.
- Какво означава това?
- Това означава 120 - 130 дни вода, ако няма валежи. Около 10 март там ще стигнем мъртвия обем, ако няма валежи. Ако има валежи, може да не стигнем никога мъртъв обем. Но никой не си дава сметка, че икономиите на вода трябваше да започнат още през януари миналата година. Още при служебното правителство през април месец казах да се икономисва вода. Имаме шанс, ако Дядо Боже се смили и даде дъжд, сняг, да избегнем кризата. Но ако не даде, какво правим? Никой не го интересуваше, даже ме обвиняваха, че създавам паника. Но там водата е малко. Опитаха се да намалят количествата, които се ползват от Варна и Бургас, но няма как количеството да се намали под 250-300 хиляди кубика на месец. През лятото потреблението за Варна и Бургас е 10 млн., а зимата - 5 млн. Ако няма сняг и не вали тази зима, в язовир „Камчия“ има вода до края на март 2025 година. Ако вали, може да има за още два месеца вода или за година. Но никой не си направи труда да се изгради резервното водоснабдяване с язовир „Порой“ и язовир „Ахелой“. 4 години се чудеха как да се занимават с всичко друго, но не и да се пуснат съоръженията.
- Но нали точно язовирите „Порой“ и „Ахелой“ са записани уж като резервни водоизточници?
- Да, така е. С решение на Министерския съвет бяха определени за резервни водоизточници, тръбите са купени, трасетата са ясни, местата на помпените станции, дори „Ахелой“ е направен в голямата си част, но не се събираше вода. Тези резервоари са резервни, те са в случай на криза. Те са като резервната гума - носиш я в багажника 2 години, а тя ти потрябва евентуално на третата. Тези резервоари се пълнят 10 години. Ако има дъжд - ще изпускаш, но ги пълниш 5-6 или 7 години и когато ти потрябват, знаеш, че в тях имаш вода за една година поне. Ако тези два язовира бяха построени, дори и язовир „Камчия“ да пресъхне, Бургас щеше да има вода за още една година. За съжаление се проспаха 4 години, а сега ще започнат да обясняват как ще ускорят ремонтите, но нали разбирате, че дори и язовирът да е готов, водата в него я няма? Водата трябваше да се събира, а тя се изпускаше през всичките тези години заради ремонта. И в момента дори и да са прекрасни съоръженията, няма вода, която да мине през тях. За съжаление, управлението на водите през последните години се прави от хора, които да обясняват как след 5 или 10 години ще се реши проблема. Вода трябваше да се пести от три години. Накрая никой няма да е виновен, а гражданите няма да имат вода като в Плевен сега.
- Как тогава може да не се повтори и потрети водната криза в Плевен и в другите ни градове?
- Много градове имат достатъчно сондажи, резервни водоизточници, но градските управи не искат да ги правят, защото трябва да вървят по няколко водоизточника, да я разпределят в резервоари, това са тръби, трасета, през планини, защото, ако охарчат свои пари, после трябва да вдигат цената на водата. Всички искат държавата да им ги даде и после да не ги връщат, да са закачени на държавни язовири и после кметове ходят и плачат по министерствата, колко са зле. Много хора карат колите си без резервна гума и много градове я карат и без резервно водоснабдяване. Но когато я няма водата, усещаш сериозно липсата u. Дотогава я считаш за даденост. Резервното водоснабдяване се подценява навсякъде в България, защото е разход, който никой не иска да го прави. Общинските съветници не се чувстват виновни, че не са вдигнали цената на водата или не са решили въпроса за резервното водоснабдяване. Винаги е най-лесно да е виновна държавата. Хората не трябва да се лъжат, че ще имат вода и аз не си позволявам да го правя, но пък ме нападат заради това. Допуснаха се много политически грешки, допуснаха се много ВЕЦ-ове, които дават спонсорства на един, на втори, на трети, много икономически интереси се преплетоха и накрая винаги хората плащат сметката. В случая хората ще платят сметката с безводие.
Нашият гост
Емил Димитров е роден на 20 февруари 1962 г. в Перник. В Министерството на финансите постъпва през 1992 г. Заема последователно длъжностите финансов ревизор, главен финансов ревизор, финансов експерт и главен финансов експерт. След обявяването му за ревизор на годината става известен и с прозвището Ревизоро. През 2001 г. оглавява дирекция “Митници”. Бил е народен представител в няколко парламента, както и министър на околната среда и водите в кабинета “Борисов 3” от квотата на “Обединени патриоти”.