След толкова избори у нас, в ЕС се говори за "Българския политически модел"
За страни, в които няма реални военни действия, няма основание да даваме бежански статут
12 декември 2024 г. ще влезе в учебниците по история като датата, на която България получи зелена светлина за пълноправното си членство в Шенгенското пространство и със сухопътните си граници от 1 януари 2025 г. „Още през 2011 година страната ни покри всички критерии за влизането си, като ги изпълняваше стриктно през всичките тези години, но станахме заложник на вътрешнополитическите битки в различни държави членки“, категоричен бе пред „Труд news” евродепутатът от ГЕРБ/ЕНП Емил Радев, който беше един от тези, които изнесоха голяма част от тази 13-годишна битка. За него това, че Бойко Борисов спечели изборите в България е дало позитивен знак на нашите европейски партньори, но „с толкова избори у нас, в ЕС се говори за „Българския политически модел“ и сме абсолютен прецедент“. Той е категоричен, че в новата ситуация Брюксел няма да ни върне повече нелегални мигранти, каквито са опасенията, а напротив.
- Г-н Радев, първо да си честитим Шенген, на 12.12.2024 г. и след 13 години чакане България е приета за пълноправен член. Защо е толкова важно и какво означава това за нас.
- Ще направя историческа препратка към това, което се случи днес, а именно България да стане пълноправен член на Шенгенското пространство. Всичко това е плод на 13 години битки. Точно преди 13 години ние покрихме всички критерии за влизането ни в Шенген. Изпълнявахме ги стриктно през всичките тези години, но за съжаление, заради редица външни пречки, станахме заложник на вътрешнополитическите битки в различни държави членки. В началото бяха Германия и Франция, после скандинавски държави, накрая останаха Нидерландия и Австрия, но видяхме, че като преминаха изборите в тези две държави, на практика те свалиха ветото за влизането на България и Румъния пълноправно в Шенген. Всичко това костваше огромни загуби за българския бизнес, за българските граждани. Само транспортният бизнес губеше стотици милиони годишно от чакането по вътрешните европейски граници. Например, това направи пристанището в Ротердам доста по-конкурентно за внасянето на стоки и транспортирането им до Централна Европа, отколкото пристанищата в Бургас и във Варна, също и в Констанца. Всичко това се дължеше на изкуственото ни държане извън Шенген и загубите бяха огромни за българските бизнес и логистика. Едновременно с това българските туристи чакаха с часове по Гърция и с Румъния - всичко това оскъпяваше износа на стоките ни и за съжаление го плащаха гражданите в България, защото по-скъпите цени удряха пряко и по джоба на нашите сънародници. Да се надяваме, че на всичко това, вече е сложен край, ние сме пълноправни европейски граждани. Шенген е едно от големите достояния на Европейския съюз, защото свободното движение на хора и капитали е една от най-големите ценности на голямото европейско семейство.
- Освен нещата, които вече изброихте, какви ще бъдат допълнителните ползи за редовия българин, за бизнеса, за превозвачите, за туристите?
- Българският гражданин, който ще пътува в Европа, повече няма да чака по вътрешните европейски граници, нито на летищата, нито по сухопътните граници. Няма да се събират километрични опашки за Гърция и да се чака с часове от българските туристи, които през лятото се опитват да стигнат до гръцкото крайбрежие. Освен това няма да има драми и опашки от чакащи коли и камиони на Дунав мост при Русе, за да се придвижат от България и Румъния и оттам нататък навътре в ЕС. Знаем, че има време в годината, когато хиляди гастарбайтери минават през България и правят големи задръствания по ГКПП-тата - това също се остане в миналото, така че българинът ще може да пътува в Европейския съюз, както всички останали европейски граждани го правят от много дълго време. Това ще спести време, ще спести нерви и ще спести средства за българите.
- В края на миналата година в ЕП бяхте домакин на конференция за разширяването на Шенгенското пространство и ролята на страната ни за сигурността по границите на ЕС. Вие и Андрей Новаков положихте похвални усилия за членството ни в Шенген. Какви са Вашите конкретни данни за това какви за били загубите за транспортния бизнес?
- Загубите са между 250 милиона евро и 400 милиона евро годишно, така че това са огромни суми и за съжаление всичко това направи българския транспортен бизнес по-малко конкурентоспособен. Знаете, че ние имаме едни от най-големите транспортни фирми в целия Европейски съюз, за съжаление ограничението на Шенген, също така и пакета „Мобилност“, се опитаха да направят нашите превозвачи по-малко конкурентни и да дадат предимство на тези от Западна Европа, но както виждаме след днешния ден, отпадат ограниченията в сухопътния Шенген за българския бизнес. Със задоволство мога да кажа, че Европейският съд свали част от най-дискриминиращи наредби на пакета „Мобилност“. Това беше също една много голяма битка, която водехме тук в ЕП, но рано или късно справедливостта възтържествува.
- Нидерландия въведе временен граничен контрол по своите вътрешни шенгенски граници. Това го направиха и Австрия, и Германия, и други страни. Възможно ли е, в определен момент и ако има усложнения от всякакъв характер, Гърция да въведе временни ограничения и проверки?
- Много държави членки въведоха временен контрол по вътрешните европейски граници, но това нека да уточним, че не е контрол на всяко едно превозно средство и лице, което преминава. Това е инцидентен контрол или контрол, основаващ се на оценка на риска. Например, когато ходим от Германия до Франция за парламентарната сесия от Франкфурт към Страсбург, такъв контрол има и по френско-германската граница. На място са десетина полицейски автомобила, движението в зона от един километър е намалено до 20 км/ч. Полицаите оглеждат преминаващите превозни средства и спират една на двадесет коли за допълнителна проверка, ако в автомобила се возят хора, които според тях са подозрителни. Това не възпрепятства свободното преминаване през границите, така както постоянните полицейски проверки. Но нека да уточним, че такъв контрол ще има и на българо-румънската граница, но това по никакъв начин няма да е контролът, който е в момента и се спират всички преводни средства, а ще спират само такива, които на основание на риск, биха представлявали интерес за граничните власти да бъдат проверени.
- Отново ще дам за пример Германия и Австрия, но и още страни, които спират решенията по молби за убежище от сирийски граждани след свалянето на Башар Асад. Да очакваме ли още по-силен мигрантски натиск след „объркващите“, както ги нарекоха в ЕП, събития в Сирия или напротив?
- Очакванията не са за по-засилен мигрантски натиск, а напротив - очакванията са милионите сирийски бежанци, които се намират в Европа и в Турция, след свалянето на кървавия режим на Асад да тръгнат да се прибират. Оттук нататък много се надявам да се стабилизира ситуацията в Сирия, да спрат военните действия, каквито сигнали има, че може да се постигне стабилитет в тази държава. Това дава основание на техни граждани вече да не им се дава статут на бежанци, защото вече не са граждани на воюваща държава, което направиха веднага в Австрия. Там спряха да обработват молбите за бежански статут на сирийците и оттук нататък, те се надяват, голяма част от сирийските бежанци обратно по родните си места. България за момента отказва да предприеме такава стъпка, българското външно министерство явно очаква да види какво ще бъде развитието в следващите седмици в Сирия, за да може на база повече факти да вземе решение дали ще предоставяме убежище или не на сирийците.
- Вашето лично мнение по темата какво е? Вие сте експерт и по темата мигрантски натиск и контратероризъм.
- За мен за страни, в които няма реални военни действия, тоест не са опасни за своите граждани, няма основание да даваме бежански статут, защото виждаме, че в последните десетина години как се злоупотребяваше с този бежански статут. Икономически мигранти от Афганистан, Бангладеш, Пакистан късаха своите паспорти на границата и се обявяваха за сирийци и искаха убежище в ЕС. За съжаление идваха хора, не само които имаха нужда от убежище, но и хора от криминална и терористична опасност, както и често икономически мигранти, които нямат право да пребивават в ЕС.
- Какво ще кажете на песимистите в България, които не са толкова въодушевени от Шенген и имат своите страхове по темата, че ще започнат да ни връщат нелегални мигранти от Европа.
- Това са думите на популистите, ние го видяхме това и миналия декември, когато бяхме приети по въздух и вода. Имаше спекулации, че Австрия ще ни върне веднага 12 хиляди, 9 хиляди, различни бяха тогава цифрите и тогава се оказа, че в крайна сметка в България бяха върнати 250 нелегални мигранти общо за цялата година - толкова, колкото и предходната и по-предната година. Така че това са абсолютни спекулации, пак казвам, че ползите ще бъдат огромни за българския бизнес, за българските граждани. Няма да ни върнат нито повече нелегални мигранти, напротив - това е ясен знак, че ние трябва да засилим контрола по външните европейски граници, че спирането и контрола по вътрешните граници не води до нужния резултат.
- Какви бяха неформалните разговори в кулоарите на ЕП и тези в институциите в Брюксел, за да се стигне до положителното решение за нас след цели 13 години?
- Това бяха много тежки процедури, натискът от Европейският парламент беше огромен, българската делегация, особено в предния парламент, водехме тази битка. Направихме всичко по силите си да убеждаваме, а в ЕП бяха приети с огромно мнозинство няколко резолюции. И Румъния, и Европейската комисия направиха всичко възможно това да стане факт. Слабите правителства в последните четири години, с липсата на правителство, което да е с четиригодишен хоризонт, направи всичко това, че да не можем да се справим със ситуацията със Съвета, но най-накрая справедливостта възтържествува. Ние знаем, че до 2019 година България беше давана за пример за пропускливост по външните европейски граници. Спомням си как в Евксиноград идваха европейски президенти, премиери, както и президента Ердоган, защото Турция играе много важна роля за сигурността по външните европейски граници. Спомням си как Дейвид Камерън и премиера Бойко Борисов оглеждаха оградата по границата отгоре с хеликоптер, но в един момента, за съжаление, ситуацията се промени и допуснахме много нелегални мигранти в страната. В последната една година Гранична полиция направи много, преминаването на нелегални мигранти намаля драстично, затегнахме и контрола. Истината е, че след като Борисов отново спечели изборите в България, даде позитивен знак на нашите европейски партньори, че България отново ще затегне контрола, така както беше при неговото управление. Всичко това доведе до един момент до успешен край, особено след като минаха и изборите в Нидерландия и Австрия.
- Говорите за политическата нестабилност у нас и резултатите от нея, но и към момента нещата не изглеждат розови.
- Имиджът на Борисов в Европа е много висок и всички свързват името му като премиер три пъти със стабилност в България. Да, трябва да имаме постоянно правителство. Когато става въпрос за бъдещето на Европа, нашите европейски партньори искат да преговарят с правителство, което има хоризонт повече от два-три месеца. Трябва да направим всичко възможно за европейските средства, които са предоставени на страната ни – и по Плана за възстановяване и устойчивост, и по европейските програми. Това са милиарди, които стоят и чакат да стигнат до българските граждани и до общините. Планът за възстановяване буксува, беше ни спрян поредния втори транш от 650 милиона. По оперативните програми сме усвоили едва пет процента от три години, а когато управляваше Борисов, усвоявахме между 95% и 96% по различните програми. Това прави нашият бизнес неконкурентоспособен. Без нужната инфраструктура, българските граждани не могат да имат по-добри социални програми и по-добро обучение. Да не говорим за „Българския политически модел“, за който вече се говори в ЕС.
- Как коментират и в неофициални разговори политическата нестабилност в България колегите Ви в ЕП?
- Когато отидохме втори и трети път на избори, колегите бяха много учудени, но вече след седмите, сме давани като пример за абсолютен прецедент в ЕС. Имаме силен български еврокомисар. Екатерина Захариева беше сред двамата, които получиха най-висока оценка от ЕП и ще управлява ресор с над 200 милиарда евро, но за съжаление в Съвета, нашите позиции са слаби. Всеки иска насреща си да има премиер, който ще управлява в следващите четири години, за да може да се договорят и да се приемат нужните решения, които са в интерес на България. Много е важно да има стабилност в държавата, не само губим пари, по инвестиции сме на абсолютната нула. Ако искаме да имаме средните европейски доходи, трябва драстично да променим всичко, да има закони, които се прилагат, да имаме ниски данъци, да имаме прогнозируемост, защото спокойствието за бизнеса е едно от най-важните условия да има инвестиции в България.
- Все пак Вашата прогноза, ще ходим ли на избори през март?
- Много се надявам, но като виждам как се държат потенциалните партньори на ГЕРБ с налагането на червени линии, още преди да са започнали преговорите и с пълното нежелание да има управление, не съм голям оптимист.
Нашият гост
Д-р Емил Радев е роден на 26 март 1971 г. във Варна. Юрист по образование, той е доктор по Гражданско и семейно право от НБУ. Владее немски, руски и английски езици. Бил е депутат от ГЕРБ в 41-ото и 42-ото Народно събрание и е евродепутат от ЕНП/ГЕРБ от 2014 година насам. В края на юли 2024 г. той беше избран за заместник-председател на Комисията по правни въпроси (JURI) в Европейския парламент. Номинацията му за поста беше приета с пълно единодушие.