Президентът постави темата за самолетите, все едно говорим за кренвирши
Тази седмица от парламента ще се очаква да гласува мандат на правителството за започване на преговори за закупуване на нови самолети за нуждите на българската отбрана. Новият изтребител е крайно необходим за нашите ВВС, а в същото време споровете между управляващи и опозиция по темата продължават. Политическо или експертно е решението и ще успее ли мнозинството от ГЕРБ да намери подкрепа и в останалите парламентарни партии – разговаряме със зам.-председателят на парламента Емил Христов.
- Тази седмица, господин Христов, парламентът трябва да гласува за даване на мандат на правителството за започване на преговори със САЩ за закупуването на самолети F-16 за нуждите на българската авиация. Политическо или експертно ще е решението?
- Много се спекулира напоследък с това дали да бъде политическо или експертно. За съжаление политиците оставиха други хора да определят техните решения. А това не е най-доброто. Още по времето на първата процедура на всички беше втълпявано и обяснявано. За съжаление не реагира дори тогавашното ръководство на Министерство на отбраната, че всъщност това не е експертно решение. И в първия и във втория вариант на проекта за инвестиционен разход е записано, че това е сложен процес, който се обуславя от геополитически, военно-технически, финансови, икономически и правни фактори. И тогава и сега е записано, че военно- техническата експертиза е само част от общата експертиза. Тя ще подпомогне решението на политиците, но тя не го предопределя. Геополитическият анализ, търсенето на стратегически партньор, търсенето на партньорство със страните-членки на Алианса е нещо, което до голяма степен повлиява на крайния избор и на правителството в момента да започнем разговори с производителите на F – 16. Ето защо решението винаги е било и винаги ще трябва да бъде политическо. Казвам го, защото предстоят още много покупки на военна техника и оборудване за армията. Затова мисля, че трябва да се каже ясно на всички, че геополитическият анализ е този, който е определящ. Че решенията винаги ще бъдат и трябва да бъдат политически. До този момент няма абсолютно никакво отклонение от приетия от НС проект за инвестиционен разход и одобрената пътна карта. Да, има отклонения във времето, има забавяне, но то е обективно. Бихме могли да го приемем, не е нещо, което може да разстрои системата.
- Какво да очакваме от дебатите в парламента като крайно решение?
- В дебатите естествено ще бъдат използвани много различни обосновки. Всеки ще защитава някаква своя теза. За мен, обаче, исканото от правителството разрешение от НС да получи мандат за преговори е обосновано и абсолютно логично. И е крайно време опозицията, в лицето на БСП, а и до голяма степен и държавният глава да заемат отговорна позиция. Ние не купуваме кренвирши, ние купуваме сложна бойна техника, която ще използваме много години и това решение ще влияе на следващите политики.
- Така ли се държи БСП, все едно се купуват кренвирши?
- Нещата бяха поставени още от държавния глава на тази плоскост: „Тука има една експертиза, която вие трябва или да подкрепите и да приемете или да обясните защо вземате политическо решение.“ Пак да кажа, че военната техническа експертиза не е най-важната част, тя е изключително важна, но не е решаваща. Още повече, че в момента самите автори на военно-техническата експертиза признават, че тя не е завършена. Не е завършена по чисто обективни обстоятелства, в което няма нищо страшно. Всъщност, ние правим нещо толкова сложно за първи път. Ние трупаме опит. Този опит ще бъде използван от тези, които след години ще работят в тази посока. Ние правим нещо полезно. Нормално е да се учим. Нормално е обаче, дори е задължително, да бъдем гъвкави и да реагираме на обстановката, а не да се опитваме да нагаждаме обстановката спрямо наши предишни взети решения. Очаквам много сериозни дебати, За съжаление в този дебат се включи и президента Но, разбирам защо го правят от президентството.
- Защо?
- Защото са свързани. Президентът и неговото най-близко обкръжение са свързани с този проект. Казвам го с нелоши мисли. Те са хора от авиацията и са работили по този проект. Но те трябва да си дадат сметка, че вече не са в авиацията. Президентът вече не е командир на ВВС, той е президент на Република България и неговите разсъждения би трябвало да са малко по-различни. Неговите изяви не трябва да водят до спорове, напротив. Неговата задача е да успокои споровете и да потърси гледната точка, която е с равноотдалечени разстояния от политиците. Защото ние, политиците, понякога спорим много разгорещено. Начинът, по който президентът представя работата на правителството, начинът, по който президентството действа в случая, не е най-добрият. Първо, защото едва ли още един скандал, свързан с шведската оферта е за предпочитане, едва ли шведите от „Грипен“ ще са щастливи от това, че отново се заформя с тяхна оферта. И не е съвсем коректно това, което президентът каза, до този момент те не са дали нито едно доказателство за някаква нарушена процедура. Казвам това с ясното съзнание, че през цялото време процесът е бил наблюдаван от президента. Докато работеше съвместната работна група, а и след приключване на работата, има наколко писма от президентството до МО, с които се изисква всичко, включително и стенограмите от заседанията на политико-военната група, протокола, методиката включително. Мисля, че са влезли в прекалено много детайли и са се заловили с подробностите. Нека да се вдигнат на по-голяма височина. Нека да вдигнат самолетите до тавана и оттам да гледат нещата, така както се полага на една такава институция. Никой не печели от това противопоставяне в този случай. Става дума за българските въоръжени сили, става дума за бъдещето и на авиацията, и на въоръжените сили като цяло.
- Ще излязат ли вашите коалиционни партньори от „Обединени патриоти“ с единна позиция по темата?
- „Обединени патриоти“ са коалиция. Нормално е всеки партньор в тази коалиция да има различни виждания. Няма нищо страшно в това, когато всеки взема решение, което съответства на политиката, която е декларирал. Как ще излязат - те ще решат на свой Коалиционен съвет. Ние бихме искали да видим народните представители и от опозицията, и от управляващите единни, когато става дума за изграждане на нови способности на въоръжените сили.
- Започнахме новия политически сезон, чухме призива на председателя на парламента Цвета Караянчева за единение. В същото време обаче още миналия петък имаше няколко скандала в пленарна зала. Как ще овладявате напрежението, предвид наближаващите европейски избори, а впоследствие и местните такива?
- Политиката винаги е предполагала сблъсък на интереси. Винаги е предполага защита на тези интереси с методи и средства според различните политици и политически партии, ръководители и естеството на всяка политическа партия. Виждаме какво се случва не само в България, а и европейските страни, Съединените щати. Тоест, политиката преминава през едни турболенции в момента в целия свят. Не можем да очакваме в България нещата да бъдат по-различни. Това, което ми се иска обаче, е тук да бъде по-различно в начина, по който комуникираме помежду си, защото отношенията между политическите партии не са отношения в обществото. Точно обратното е. Политическите партии задават тона в обществото. Те задават климата, отношенията и влияят на развитията на страната в много отношения. Вярно е, че тази година ще бъде изключително напрегната. То коя ли година не е била такава в политическо отношение, но тази е с особено значение. Тя е такава, защото не само се сблъскват тук, в България, целите на политическите партии в европейски и местни избори. По-скоро тук става дума вече за залога какво ще се случи в Европа. И в тази връзка за нас европейските избори ще повлияят не до голяма степен, а напълно на живота в България. От изхода на тези избори, от избора на българските граждани ще зависи следващата година и това накъде ще поеме България. Дали ще бъдем държава, която се развива устойчиво, стабилно, с не особено високи темпове – имам предвид това, което им се иска на някои хора. Но един темп, един растеж с 3,8 – 3,9, това е нещо много добро и сериозно за днешно време. Ще ми се да вярвам, че българските политици ще узреят за едно такова отношение. Съвсем наскоро си говорихме с колегите и си дадохме сметка, че всъщност не е невъзможно да се работи. Включително и с опозицията. Виждате, че в някои случаи се излиза със съвместни решения, подкрепени от опозицията. В много случаи управляващата коалиция приема предложение и на опозицията. То се случва просто, защото ГЕРБ като управляваща партия, Обединените патриоти като партньор, изобщо управляващите, мнозинство в парламента, си дават сметка, че от тях зависят отношенията. Тоест, ние се стремим като мнозинство да се отнасяме с разбиране към опозицията. Понякога не обръщаме внимание на неверни неща, както се казва на „проверени и доказани неистини“. Като единствената ни цел е да покажем на хората, че независимо от трудната политическа обстановка, ние, управляващите се държим отговорно, за да не предизвикваме сблъсъци, които не ни трябват на този момент. За да не противопоставяме хората един срещу друг. Тук ми се иска да вметна нещо - моля, представителите на президентската институция да не противопоставят хората. Противопоставянето от типа на „няма пари за пенсии, ще си купя самолети“, не е добро. Мисля си, че това, което хората очакват от нас, е не да ги противопоставяме. Ние трябва да намерим път един към друг - първо политиците. Очаквам го и силно се надявам от опозицията, независимо от сложната вътрешна обстановка в БСП, да си дадат сметка, че диалогът с ГЕРБ е необходим. Че той ще снеме напрежението, ще осигури път за развитие. В края на краищата хората ще преценят дали добре управлява правителството, дали добре се справяме. Те вече преценяват много пъти. Но не бива да сме ние, които ще изведем страната от това устойчиво състояние. Не бива ние да сме тези, които ще прекъснем доброто развитие на страната в момента.
- Няма ли да си признаете от ГЕРБ, че БСП с лидер като Корнелия Нинова, всъщност ви е много удобна опозиция?
- Вижте, това означава да се намесим във вътрешни работи на БСП. Да, така е. Не искам да коментирам стила и метода на работа на ръководството на госпожа Нинова, но всъщност е така. Но така или иначе трябва да дойде ден, в който БСП ще трябва да се ръководи по друг начин. Ръководството на БСП рано или късно ще вземе решение за друг курс. Не курс на война, не битка за живот и смърт, а курс на противопоставяне на идеи с подходящ политически речник, с подходящи средства.
- На 20 януари имате национален форум на ГЕРБ. Кои са основните послания, които ще чуят вашите симпатизанти, активисти, започвате предизборната кампания за европейския вот?
- Ние ще стартираме кампанията с оптимизъм. Ще стартираме една положителна кампания, показваща, че България може много и повече от това, което се случва в момента. Просто ще работим за обединение, единство и да няма яростно противопоставяне. Така че ще започнем една положителна, добре премерена, но напрегната кампания, от която ние вярваме, че българските граждани ще излязат победители. Вярваме, че ГЕРБ ще има не само 6, може би и повече европейски депутати и най-вече ще убедим българите, отново ще покажем, че сме част от европейското семейство.
Нашият гост
Eмил Христов е роден на 5 юни 1957 година. По образование е инженер, завършил Висшето военно училище в Шумен и Военната академия в София. Професионалният му опит е изцяло свързан с българската армия. През периода 2004-2005 г. е началник на група за стратегическо планиране към Командването на Многонационалните сили в Ирак. От юли 2010 г. е общински ръководител на ГЕРБ-Стара Загора. От 2011 г., до избирането му през март 2017 г. за народен представител, е председател на Общинския съвет в града. Зам.-председател на 44-то НС. Семеен, с две деца.